Определение № 887 от 04.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 242/2011 г.

Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Е. Д. К. обжалва решение № 182 от 16.12.2010 г. по гр. д. № 276/10 г. на Окръжен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответниците по касация Община [населено място] и ОСЗ [населено място] оспорват жалбата. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 138 от 17.10.2008 г. по гр. д. № 186/07 г. на Районен съд [населено място], с което искът на Е. К. по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ е отхвърлен. Съдът приел, че искът бил предявен при новата редакция на чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ, която въвежда забрана за доказване на собствеността със свидетелски показания. Съгласно указанията в отменителното решение на ВКС, на касатора била дадена възможност да представи доказателства че данъчните и емлячни регистри преди 1945 г. са загубени или унищожени. Ангажираните от нея доказателства не установявали по убедителен начин липсата на писмени доказателства. Но дори да се приеме за доказан този факт, разпитаните свидетелите не доказали начало давностно владение от наследодателя на ищцата и продължителността на владението, а и те възпроизвеждали разказано им от трети лица. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото въпрос по смисъла на закона е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. К. е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Н. на правния въпрос е основание за недопускане на касационното обжалване. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, което представлява част от касационната жалба, е записан следния материалноправен въпрос “Въпросът за собствеността като материално право е особено съществен за правото, защото е фундамент на цял правен отрасъл - вещното право, а в конкретния случай е за собственост на земеделска земя, който е от съществено значение за материалното право.”. Така записания въпрос няма връзка с решаващите правни изводи на въззивния съд, а е теоретичен. Не е посочено и конкретно основание за допустимост на някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Доводите в жалбата - изложение са основание за обжалване по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК по съществото на спора и конкретно по приетата фактическа обстановка, но не са основание за допускане на обжалването по смисъла на чл. 280 ГПК. Водим от горното, съдът