Определение № 147 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 411/2016 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на Н. И. О., чред адв. Й. А., за изменение на решение № 163/01.07.2016 г., постановено по гр.д. № 411/2016 г., в частта за разноските. Страната твърди, че не е съгласна с решението в частта, с която са присъдени разноски за съдебномедицинска експертиза – не изцяло, а само съобразно уважената част от иска и поддържа, че е нарушен чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата касае решението в частта за разноските, присъдени в полза на молителя, който е и касатор – ищец, сторени за такси и вещи лица в първа и втора инстанция. Насрещната страна П.... не е изразила становище по молбата. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна,, като е спазено и условието по чл. 80 ГПК – списъци с разноските са представени в първа и втора инстанция и доколкото молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК не касае присъдените в полза на страната съдебноделоводни разноски за производството пред ВКС, следва, че молбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В решение № 163/01.07.2016 г., постановено по гр.д. № 411/2016 г. съставът на Върховния касационен съд изрично е приел, че на възстановяване подлежат изцяло всички сторени от Н. О. съдебноделоводни разноски за такси и възнаграждения за вещи лица, а само заплатените адвокатски възнаграждения следва да се редуцират според правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК – съразмерно уважената част от иска (за разлика от първите две инстанци). Следователно Върховният касационен съд е съобразил правилото на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ и оплакването в молбата е неоснователно. Не се установява и допусната грешка при установяване на разходите, сторени за такски и съдебни експертизи от О., или при пресмятянето. Съдът, в касационното решение, е определил общия сбор на залатените от страната такси и разноски в първа и втора инстанция на 1243 лв., което напълно съответства, както на представените доказателства за извършени разходи, но и на посоченото от самия Н. О. в списъците по чл. 80 ГПК – 20 лв. държавна такса във въззивно производство (л. 39) и 10 лв. държавна такса, 600 лв. депозит за вещо лице, 59 лв. допъвлнителна вноска за втора експертиза и 544 лв. вноска за трета и четвърта експертиза (л.148). Сам и молителят – нито в първата, нито във втората молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, не твърди пропуск на определена сума от съда при произнасяне, нито на колко според него се раднява аритметичната грешка, а и както се вижда, присъдено е всичко, което е поискал и, за което е представил доказателства. При тези данни, няма основания за изменение на постановеното от състава на Върховния касационен съд в решението му по делото в частта за разноските. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение