Определение № 10419 от 04.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9151/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Н. Н. срещу определение № 11966/15.07.2024 г. постановено по адм. д. № 6710/2024г. по описа от Административен съд София-град. Частната жалба е насочена срещу определението в частта на разноски. Претендира отмяна на определението в обжалваната част като неправилно с присъждане на сторените разноски. Ответникът – кметът на Столична община – р-н „Слатина“ оспорва частната жалба. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е мълчалив отказ по заявление №РСЛ24-ГР94-1915 от 03.06.2024г. подадено от Н., за извършване адресна регистрация по чл. 92 ал.1 от ЗГР. С определение № 11966/15.07.2024 г. постановено по адм. д. № 6710/2024г. по описа от Административен съд София-град, съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 4 АПК. За да постанови този резултат съдът е съобразил, че по подаденото заявление е издадено удостоверение и заявената административна услуга е извършена. Приел е, че целта на заявителя е да получи търсената административна услуга и при наличието на удовлетворяващ искането акт, липсва и правен интерес от обжалването на мълчалив отказ. С оглед което съдът е приел, че е налице хипотезата на отпаднал правен интерес от оспорването. Съдът е изложил мотиви за неоснователност на искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. Касационният състав намира, че наведените в жалбата доводи във връзка с формулираното искане по същността си сочат на сезиране на съда с искане за изменение на първоинстанционния съдебен акт в частта за разноските по смисъла на чл. 248 ГПК. Действително съдът е изложил мотиви за отрицателното си становище по искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. В атакувания съдебен акт обаче не е налице изричен диспозитив по отношение на разноските. Касационната инстанция не е компетентна да се произнесе по така направеното искане, по което следва да се произнесе първоинстанционния съд, постановил обжалваното определение, чието изменение в частта за разноските всъщност се претендира. Макар и озаглавено „частна жалба“, искането за изменение на определението в частта му за разноските е следвало да бъде разгледано от Административен съд София-град по реда на чл.248 ГПК вр. чл.144 АПК. Произнасянето, по което ще подлежи на обжалване пред Върховен административен съд. С оглед това, следва да се прекрати производството по настоящото адм. дело № 9151/2024 г. по описа на Върховен административен съд и делото да се върне на Административен съд София-град за произнасяне по искането на основание чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК за изменение на определение № 11966/15.07.2024 г. постановено по адм. д. № 6710/2024г. по описа от Административен съд София-град, в частта му за разноските. Водим от горното, Върховен административен съд, трето отделение