Решение № 1317 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6850/2014 г.

Решение № 1317 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6850/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Генади Тодоров Тодоров против Заповед № КВ-153/23.04.2014 г. на министъра на отбраната, с която е прекратен договора му за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса. В жалбата се съдържат доводи за недействителност и незаконосъобразност на оспорената заповед, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при нейното постановяване и противоречие на материалноправните разпоредби. Жалбоподателят иска да бъде отменена оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: След постановяване на определение № 8105/13.06.2014 г. предмет на настоящото производство е Заповед № КВ-153/23.04.2014 г. на министъра на отбраната, с която е прекратен договора за военна служба на Генади Тодоров Тодоров, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса. Основните доводи и възражения в жалбата са против Заповед № ЛС-01-28/24.04.2014 г. на командира на Военноморските сили, но с оглед общото позоваване на допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, съдът на основание чл. 168 от АПК следва да извърши проверка относно законосъобразността на обжалваната заповед № КВ-153/23.04.2014 г. на министъра на отбраната на всички основания по чл. 146 от АПК. Оспорването на тази заповед е процесуално допустимо, защото с нея пряко се засяга съществувало до издаването й правоотношение, по което страна е оспорващият и в този смисъл пряко засяга негови права и интереси. От друга страна заповедта представлява и правопораждащ факт за възникване на задължения за оспорващия и в този смисъл също за него е налице правен интерес от оспорването й. Обстоятелството дали актът е със съдържанието, което е поискано от Генади Тодоров или не удовлетворява напълно неговите искания, подлежи на установяване в съдебното производство по същество на спора, а не при преценката относно допустимостта на оспорването. В обстоятелствената и петитумна част на жалбата се съдържат достатъчно доводи и искания, от които да се обоснове както наличие на правен интерес от обжалването, така и всички останали елементи на процесуално допустимо оспорване. Оспорената № КВ-153/23.04.2014 г. на министъра на отбраната е издадена от компетентен орган, в установената форма, при наличието на материалноправните предпоставки и спазване на административнопроизводствените правила, без да е допуснато несъответствие с целта на закона. Няма спор между страните, а това се установява и от доказателствата по делото, представляващи лично кадрово досие на капитан-лейтенант Генади Тодоров, че той е заемал длъжност: началник на секция "Автоматизиран отчет на човешките ресурси и анализ на информацията" в Център за информационно осигуряване на военно формирование 34410-Варна. Тази длъжност е изпълнявана от него като кадрови военнослужещ въз основа на договор за военна служба № 171/21.05.2010 г. С рапорт рег. № 30-06-91/7.04.2014 г. жалбоподателят Генади Тодоров Тодоров е отправил едностранно предизвестие за прекратяване на този договор. С оспорената от Генади Тодоров Тодоров заповед министърът на отбраната е съобразил подадения рапорт и е разпоредил на основание чл. 146, т. 2, чл. 161, т. 2, чл. 163 и във връзка с чл. 168 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) да бъде прекратен договора за военна служба, така както е поискано от военнослужещият. На основание чл. 26, т. 6 от ЗОВСРБ в правомощията на министъра на отбраната е ръководството на кадровата политика на министерството. Съгласно чл. 146, т. 2 от ЗОВСРБ със заповед на министъра на отбраната се извършва освобождаването от длъжност и от военна служба на всички офицери, с изключение на офицерите от висшия команден състав, какъвто не е капитан-лейтенант Тодоров. Следователно министърът на отбраната е компетентен да издаде оспорената заповед за освобождаване от длъжност и от военна служба. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 163 от ЗОВСРБ договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба с писмено предизвестие от военнослужещия до министъра на отбраната, съответно до оправомощените от него длъжностни лица по чл. 161, т. 2 и 3. Срокът на предизвестието е три месеца и започва да тече от деня, следващ получаването на предизвестието. То може да бъде оттеглено до изтичането му със съгласието на министъра на отбраната, съответно на оправомощените от него длъжностни лица по чл. 161, т. 2 и 3. Чл. 168. Според чл. 168 страната, която има право да прекрати договора за военна служба с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. В рапорта на Генади Тодоров изрично е поискано той да се възползва от възможността, предоставена му от чл. 168 от ЗОВСРБ и договорът му да бъде прекратен преди изтичане на срока за предизвестието. При наличието на рапорт с такова съдържание министърът на отбраната е бил длъжен да се съобрази с волеизявлението на Генади Тодоров и да издаде заповед със съдържанието на атакуваната. Анализът на цитираните правни норми еднозначно определя, че законосъобразно министърът на отбраната се е съобразил с отправеното към него едностранно предизвестие за прекратяване на договора за военна служба и в максимално кратък срок при предоставените възможности на чл. 168 от ЗОВСРБ е разпоредил настъпване на желаните от Генади Тодоров правни последици. При постановяване на тази заповед не са допуснати никакви процесуални нарушения. Доводите в жалбата за несъответствие на атакуваната заповед с целта на закона не са конкретизирани, за да е възможна прецизна оценка доколко и коя цел на закона е нарушена. Следва обаче изрично да бъде посочено, че ЗОВСРБ предоставя възможност с едностранно предизвестие да бъде прекратен договорът за военна служба и без да бъде спазен срокът за предизвестие, с което предоставя свобода на военнослужещите да изберат до кога и дали да продължат носенето на военна служба. В случая е отправено ясно и недвусмислено искане за прекратяване на договора от страна на жалбоподателя. Само в жалбата се съдържат аргументи за причините да бъде отправено това искане (липса на възможност за реализация в областта на придобитата специалност), но от доказателствата по делото не се установяват изявления на Генади Тодоров в този смисъл по време на действие на договора за военна служба или поставяне на условия пред приемане на рапорта му от 4.04.2014 г. По така изложените съображения съдът намира, че оспорването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане жалбоподателят му дължи сумата 400 (четиристотин) лева.