Решение № 5671 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5269/2013 г.

Решение № 5671 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5269/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК във връзка с чл. 29, ал. 3 от ИК. Образувано е по жалба от Инициативен комитет за издигане кандидатурата на Октай Хасанов Енимехмедов за независим кандидат за народен представител в изборите за народни представители на 12.05.2013 г. против решение на Централната избирателна комисия № 2427-НС от 16.04.2013 г. С него е оставена без уважение, като неоснователна жалбата на инициативния комитет срещу решение № 75-НС от 12.04.2013 г. на Районна избирателна комисия - Бургас за заличаване на регистрация на независим кандидат. Правят се доводи за противоречие на решението с материалния закон; липса на изискуемата от закона форма и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна - Октай Хасанов Енимехмедов счита жалбата за основателна. Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 29, ал. 3 от ИК. При проверка на процесуалната й допустимост, с оглед наличието на положителната предпоставка, изведена от нормата на чл. 159, т. 1 от АПК, съдът взе предвид следното: Решението на РИК за заличаване на независимия кандидат е взето от РИК в хипотезата на чл. 110, ал. 2, пр. първо от ИК. Редът за обжалваното му е уреден в ал. 3 на същата норма. Тя гласи, че решението на РИК може да се обжалва пред ЦИК в срок до 24 часа от съобщаването му. ЦИК се произнася в срок до 24 часа от постъпване на жалбата с решение, което не подлежи на обжалване. По този начин в самата правна норма е въведена необжалваемост на решението на ЦИК. Решението на РИК за заличаване на регистрацията, когато подписката в подкрепа на независимия кандидат не отговаря на изискванията на чл. 109, ал. 1 от ИК, се постановява в изпълнение на правомощие на комисията, изрично уредено в разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 9 от ИК. В ал. 3 на разпоредбата е предвидено обжалване на решението по ал. 1, т. 9 пред ЦИК в срок от три дни от обявяването му. Постановено е още, че решението на ЦИК подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на чл. 26, ал. 8. Редът е - подаване на жалба чрез ЦИК в 24 часа от съобщаването. Централната избирателна комисия изпраща жалбата незабавно в съда. Той я разглежда и се произнася с решение в открито заседание с призоваване на жалбоподателя и ЦИК в срок до 24 часа от получаването й. Решението на съда се обявява незабавно и не подлежи на обжалване. Паралелното съществуване на две напълно противоречащи си правни норми относно обжалваемостта пред съд на този вид решения, поставя въпроса коя от тях да се приложи? Съдът намира, че следвайки общия принцип на правото, следва да се приложи онази, която е по-нова по време. Предходната редакция на чл. 29, ал. 3, съвпадаща по време с настоящата редакция на чл. 110, ал. 3 също е предвиждала необжалваемост на решенията на ЦИК по жалби срещу решения на РИК по чл. 29, ал. 1, т. 9 от кодекса. С изменението на ИК със ЗИДИК, обн. ДВ, бр. 17/2013 г. за първи път е въведена обжалваемост пред Върховния административен съд на посочения вид решения. Изменената правна норма на чл. 29, ал. 3 е по-нова и тя следва да се приложи. Поради това съдът намира, че е налице акт на ЦИК, подлежащ на съдебен контрол и подадената срещу него жалба е процесуално допустима. В същия смисъл е и т. 35 - 37 от Решение № 2338-НС от 30.03.2013 г. на ЦИК относно регистрацията на кандидати за народни представители. В последната от тях е посочено, че решението на ЦИК по заличаване на регистрация от РИК подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Решение № 2338-НС е издадено в изпълнение на правомощията на комисията да следи за прилагането на закона и да осъществява методическо ръководство върху дейността на избирателните комисии. В негово изпълнение, комисията в диспозитива на обжалваното решение е указала на жалбоподателя правната му възможност да подаде жалба пред ВАС в 24 часа от съобщаването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Видно от данните по административната преписка, с решение № 60-НС от 9.04.2013 г., РИК - Бургас е регистрирала по предложение от инициативния комитет Октай Хасанов Енимехмедов, като независим кандидат за народен представител. Предала е подписката за издигането му на ТЗ на ГД "ГРАО" за проверка на основание чл. 109, ал. 4 ИК. Проверката е извършена в законово установения срок - не по-късно от 29 дни преди изборния ден - т. е. на 12.04.2013 г. В протокола са подробно изброени всички елементи от проверката. Отразени са и резултатите - при заявен брой на избиратели, участвали в подписката - 7892, които са и проверени, коректните данни са подадени за 3916 лица. Некоректните са за 3976 лица. Поотделно е посочен броят по всеки един от установените некоректни записи. На проведено заседание на 12.04.2013 г., обективирано в протокол № 8, РИК е разгледала резултатите от проверката с оглед изискванията на чл. 109, ал. 1 от закона. Приела е, че не е установено кандидатурата на Енимехмедов да е подкрепена от 5000 избиратели с постоянен адрес на територията на района. Приложила е разпоредбата на чл. 110, ал. 2 от ИК и с решение № 75-НС от същата дата е заличила регистрацията му, като независим кандидат за народен представител. Решението е взето от всички присъствали на заседанието 13 члена на РИК единодушно, при отсъстващи четирима члена. Решението е обжалвано пред ЦИК с твърдения за неправилност, неспазване на установената от закона форма и нарушения на процедурните правила. В обстоятелствената част са изразени съмнения за манипулиране на данните в представената пред РИК подписка. Посочено е, че актът на РИК не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Акцентирано е на допуснати нарушения на принципите в чл. 12 от АПК и на правото на страната да участва в административния процес, предвидено в чл. 34 от АПК. Поискано е от ГД ГРАО да представи детайлна справка за лицата - по три имена, ЕГН и постоянен адрес, които не отговарят на законовите изисквания, както и подписката, проверена от тях. Отделно от това е направено искане за допускане на експертиза, която да извърши повторна проверка по поставените десет задачи. Жалбата с преписката е изпратена на ЦИК. ЦИК я е разгледала на свое заседание на 16.04.2013 г., обективирано в протокол № 301 в присъствие на 18 члена и отсъствие на трима. Разгледала е доказателствените искания и ги е оставила без уважение по съображения за спецификата на производството, като част от изборния процес; кратките срокове за произнасяне и характера на самия орган. Обсъдила е възраженията по жалбата и ги е приела за неоснователни, като е счела обжалваното решение на РИК за законосъобразно. С гласували 14 члена на комисията и дадени 14 гласа "за" е оставила без уважение жалбата на инициативния комитет срещу заличаването на регистрация на Енимехмедов, като независим кандидат за народен представител в изборите за народно събрание. Така постановеното решение е взето от компетентен орган, при наличие на необходимия кворум по чл. 20, ал. 2 от ИК, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно-процесуалните правила и материалния закон и е законосъобразно. Възраженията в жалбата пред съда повтарят възраженията, направени в производството пред ЦИК. На първо място се твърди, че инициативният комитет не разполага с реални данни от извършената проверка, за да прецени, както обективността и достоверността на действията на ТЗ на ГД ГРАО, така и валидността на решенията на РИК. При обсъждането на тази група доводи, съдът съобрази следните обстоятелства: Правилата относно подписката за независим кандидат са уредени в разпоредбата на чл. 109 от ИК. За да бъде регистриран независимият кандидат, следва кандидатурата му да е подкрепена от не по-малко от три на сто, но не повече от 5000 лица. При това ал. 1 на разпоредбата въвежда две задължителни кумулативни условия по отношение на тях: първото е да са избиратели, което означава да имат активно избирателно право по чл. 3 от ИК; второто е да имат постоянен адрес на територията на района. Въведено е и условие за формата на подкрепа - тя да е удостоверена от подкрепящия избирател с подписа му пред чл. на инициативния комитет и с изписване на имената, единния граждански номер и постоянния адрес. Изрично е вписано ограничението, че всеки избирател може да участва само в една подписка. С чл. 109, ал. 4 от кодекса, законодателят е възложил проверката за валидността на тези данни на съответното териториално звено на Главна Дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и то в срок не по-късно от 29 дни преди изборите. В случая той е до 12.04.2013 г. В Изборния кодекс не са уредени никакви други правила относно реда и начина на тази проверка. Уреждането на такива е правомощие на ЦИК, установено с разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 30 от ИК. Това тя е направила с решение № 2161-НС от 15.03.2013 г. относно проверката на подписките с имена на избиратели, подкрепящи регистрацията на независими кандидати за народни представители в изборите на 12.05.2013 г. В т. 2 от решението е очертан обхватът на проверката - записите от трите имена и ЕГН само на онези от тях, при които е налице саморъчен подпис и подпис на члена на инициативния комитет, пред когото е положен подписът на избирателя. В т. 3 е уредена процедурата, която се спазва от РИК - б. "а" и от териториалното звено на ГРАО - б. "б". Фиксирано е неговото задължение, след проверката да състави протокол в два екземпляра, съдържащ четири самостоятелни групи данни: заявен брой на избирателите, участвали в подписката; брой проверени записи; брой установени коректни записи; общ брой на некоректните записи, включващ: брой некоректни ЕГН, брой несъответствия между ЕГН и имената, брой повторени записи в подписката, брой лица, участвали в предходни подписки или списъци, брой неверни или непълни имена, брой несъответствия между постоянен адрес и имена, брой избиратели с постоянен адрес извън територията на изборния район, брой лица под 18 години и брой лица без изборни права. Или видно от съдържанието на решението, задължението на ТЗ на ГРАО е да сочи само брой на записите - коректни и некоректни по отделни видове, но не и имена на конкретните избиратели, участници в подписката, за които са установени несъответствията. Извършената проверка и резултатите от нея се обективират в специален протокол. В б. "в" от т. 3 на решението на ЦИК е регламентиран начинът на изготвянето и удостоверяването на отразените в него данни - чрез подпис от ръководителя на ТЗ на ГД ГРАО. От особена важност е т. 5 от решение № 2161-НС на ЦИК, която постановява, че РИК установява резултата от подписката на базата на извършената от ТЗ на ГД ГРАО проверка. Процедурата по проверката е уредена толкова детайлно в акта на ЦИК, че включва и специален ред за предаване и приемане на подписката от РИК на ГРАО и обратно и наред с това предаването и приемането на протокола от проверката на участниците в подписката. Спазването му се доказва с нарочно съставени документи - разписки, подписани от точно определените по компетентност длъжностни лица. Решението на ЦИК по чл. 26, ал. 1, т. 30 от ИК има характер на методически указания, не е обжалвано, ползва се със стабилитет и е задължително за спазване от всички участници в изборния процес и от ТЗ на ГД ГРАО. Цялостната регламентация на правоотношенията във връзка с проверката до най-малките подробности, каквито са изготвянето на разписки за приемане и предаване на подписката има за цел обезпечаване принципа на равно избирателно право, въведен в чл. 2, ал. 1 от ИК. За да не остане каквато и да било неяснота във връзка с проверката, ЦИК още в две свои решения с методически характер, е регламентирала правата и задълженията на районните избирателни комисии на този етап от изборния процес. Така в решение № 2338-НС от 30.03.2013 г. - т. 34 е посочено, че РИК в срок не по-късно от 12.04.2013 г. установява резултата от проверката на подписката. А в следващата т. 35 е уредено задължението й да заличи с решение регистрацията на онзи независим кандидат, който не е подкрепен от необходимия брой избиратели. Тази регламентация повтаря задълженията на РИК, така както те са уредени в чл. 110, ал. 1 и 2 от кодекса, като фиксира и крайните срокове за вземане на решенията от комисиите. Третото решение, в което се уреждат правоотношенията все във връзка с установяване на резултатите от подписката, регламентирани на законово ниво в нормата на чл. 110 от ИК е решение № 2385-НС от 5.04.2013 г. на ЦИК относно приемане на Методически указания за районните избирателни комисии - част I за изборите за народни представители. "Регистрация на кандидати за народни представители" - т. 4.5. По конкретната административна преписка са приложени писмените доказателства, установяващи изпълнението на задължителните действия от РИК във връзка с възлагането на проверката и установяване на резултатите от подписката. Такива са: Приемателно-предавателен протокол от 9.04.2013 г. от РИК на ТЗ на ГД ГРАО за предаване на четири броя папки, от които е съставена подписката в 16.39 часа; Протокол от 12.04.2013 г., подписан от ръководителя на ТЗ на ГД ГРАО за резултатите от проверката на данните в подписката и Приемателно-предавателен протокол от същата дата за предаване на протокола с резултатите и четирите папки на подписката от ГРАО на РИК на 12.04.2013 г. в 15.15 часа. При наличието на тези напълно редовни от формална страна официални документи, РИК на базата на протокола от проверката е установила резултата от подписката по чл. 110, ал. 1 от ИК. Съобразила е с оглед този резултат, че не са изпълнени изискванията на чл. 109, ал. 1 от ИК, и е заличила регистрацията на независимия кандидат. Решението е взето при спазване на законовия кворум по чл. 20, ал. 1 и 2 от ИК. Същото е валидно. Видно от съдържанието му, в него са посочени с конкретни цифри приетите за установени резултати от подписката. С това е изпълнено съдържанието на разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от ИК. Диспозитивът е постановен при изпълнение на нормата на ал. 2 от чл. 110, на която е извършено изрично позоваване. Ето защо възраженията на жалбоподателя за липса на форма, на изложени фактически и правни основания за издаването на решението на РИК са напълно неоснователни. Като ги е приела за такива и е оставила без уважение жалбата на инициативния комитет, ЦИК на свой ред е постановила законосъобразно решение, по отношение на което също не се установяват пороци във формата и липса на изложени фактически и правни основания. В оспорения пред съда акт на ЦИК са изложени и обсъдени доводите на жалбоподателя. Приети са за неоснователни и недоказани, поради което жалбата е оставена без уважение, като неоснователна. На проведеното заседание на ЦИК, на което тя е разгледана, са обсъдени и доказателствените искания. Те са формулирани във връзка с довода, че обжалващата страна не разполага с реални данни за проверката на записите, за да прецени тяхната обективност и достоверност. Същите доводи и същите доказателствени искания са направени и пред съда. Те са неоснователни. Именно с цел постигане на обществено желаната достоверност и законност на проверката, подробно са разписани анализираните в настоящото решение правила в ИК и в трите решения на ЦИК. Според законодателя спазването им е достатъчна гаранция за достоверността на информацията, инкорпорирана в съставения протокол при проверката, имащ задължителното съдържание по т. 3 от решение № 2161-НС на ЦИК и подписан от ръководителя на ТЗ на ГД ГРАО. Това е документът, удостоверяващ извършената проверка и резултатите от нея. На базата на него РИК установява на свой ред резултатите от подписката - чл. 110, ал. 1 от ИК и т. 5 от посоченото решение на ЦИК. Никъде в закона или актовете на ЦИК не е предвидена възможност за заинтересованите лица или дори за самите избирателни комисии, в това число и ЦИК на допълнителна проверка, проверяване на контролни или пълни извадки и други подобни методи за контрол върху звената на ГРАО. Поради това обосновано ЦИК е отказала събиране на поисканите в жалбата доказателства. Такива не подлежат на събиране и в образуваното съдебно производство. След като липсва каквото и да било изискване, в протокола по решение № 2161-НС на ЦИК, т. 3, б. "б" да се съдържа друга информация освен броя на установените некоректни записвания, не е допустимо в последващо производство по обжалване да се иска поименна проверка с всички данни на избирателите, за които са установени несъответствия. Следващата група възражения по жалбата са за допуснати нарушения на основните принципи на административното производство, както и на правилата на АПК, осигуряващи участието на заявителите в административния процес. Страната твърди нарушение на принципа на достъпност, публичност и прозрачност по чл. 12, ал. 1 от АПК, доколкото РИК и ЦИК не са осигурили откритост, достоверност и пълнота на информацията. Твърди нарушение и на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК изразяващо се в неосигуряване на възможност на инициативния комитет да преглежда документите по преписката и да изразява становище по събраните доказателства. Доводите се опровергават от данните по преписката и от нормативната уредба на оспорения етап от изборния процес. Протоколът от проверката и приемателно-предавателните протоколи се намират по преписката пред РИК. Дори в самото решение е посочено, че протоколът на ТЗ на ГД ГРАО от 12.04.2013 г. /грешно е изписан месецът на издаването му, но в случая се касае за техническа грешка/ е неразделна част от решението. Актът на РИК е приет на 12.04.2013 г. в 17.25 часа и е публикуван на 13.04.2013 г. в 11.41 часа. Инициативният комитет е бил уведомен за постановеното решение за заличаване на регистрацията и е имал възможност в срока за обжалване да предяви правото си на запознаване с протокола, като неразделна част от решението. Той не го е упражнил, поради което не може да се позовава на нарушение на процесуалните му права на информираност. На свой ред заседанията на ЦИК по разглеждане на жалби срещу решения на РИК, в отличие от съдебните заседания пред Върховния административен съд по чл. 26, ал. 7 и 8 от кодекса, не са предвидени на самостоятелно основание, като открити. Поради това по отношение на тях важат общите правила за присъствие на наблюдатели, уредени в новата разпоредба на чл. 20а, приета със ЗИДИК, обн. ДВ, бр. 17/2013 г. Те са приети именно с цел обезпечаване на принципа на достъпност, публичност и прозрачност. Детайлизирането им е извършено с решение № 2180-НС от 20.03.2013 г. на ЦИК в изпълнение на правомощието й по чл. 26, ал. 1, т. 26 от ИК. Инициативният комитет не се е възползвал от нормативно регламентираната възможност на участие, поради което възраженията в тази насока са напълно необосновни. Необосновано е и възражението за липса на прозрачност по отношение извършваната проверка на подписката от ГРАО. В нормативната база и решенията на ЦИК няма предвидена възможност за участие на които и да било субекти на изборния процес при извършването й. А след като не е предвидено такова право и механизми за реализирането му, не може да се приеме за основателно направеното общо и лишено от конкретика твърдение за нарушение. От така извършения анализ се установява липса на което и да било от отменителните основания по чл. 146 от АПК. Решението на ЦИК е законосъобразно и подадената срещу него жалба, като неоснователна, следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение