Определение № 51 от 07.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 780/2021 г.

Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД Евроинс“АД срещу решение № 74 от 15.09.2020г. по в.гр.д.№ 220/2020г. на Апелативен съд Бургас в частите, с които: 1/след частична отмяна на решението по т.д.№ 21/2019г. на Окръжен съд Бургас за отхвърляне на исковете с правно основание чл.432,ал.1 КЗ, на ищците е присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. М. Д., настъпила при пътно произшествие от 11.08.2017г.; 2/ потвърдено е първоинстанционното решение, с което на ищците е присъдено обезщетение над изплатеното от застрахователя: над сумата от 1 000лв. до 33 000лв. за ищцата Д. Д. - дъщеря на Р. Д. /при изплатено доброволно застрахователно обезщетение 63 000лв./; над 8 000лв. до 33 000лв. за ищцата Т. К. - дъщеря на Р. Д. /при изплатено доброволно застрахователно обезщетение 56 000лв./; над сумата 17 000лв. до 40 000лв. за ищцата В. Д. - съпруга на Р. Д. /при доброволно изплатено застрахователно обезщетение 63 000лв./. Обжалвано е и решението в частта за присъждане на законна лихва върху сумите, включени в предмета на касационната жалба. В касационната жалба се поддържа искане за отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете. Твърдението е, че не са доказани предпоставки за присъждане на по-висок размер на обезщетението от суми над 64 000лв. за ищцата Д. Д., над 64 000 лв. за ищцата Т. К. и над 80 000лв. за ищцата В. Д.. Поддържа се, че само една от дъщерите на загиналия е живяла в едно домакинство с починалия си родител, че по делото не е установено как загубата на родственика е възприета от всяка една от ищците и как се е отразила на живота им. Твърди се и, че непоставянето на предпазен колан от пострадалия е в пряка причинна връзка с травмите, довели до неговата смърт; че неправилно съпричиняване и то в занижен обем - само от 10%, е определено единствено поради необезопасяване на товара в управлявания от наследодателя на ищците автомобил. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпрос, по който според касатора АС Бургас се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС - „ Дали справедливото определяне на обезщетение за неимуществени вреди изисква да се съобразява съдебната практика в подобни случаи“ като се позовава на решението по гр.д.№ 2614/2019г. на 3 г.о. на ВКС и на решения на апелативни съдилища. 2/ „ Дали е налице нарушение на критерия за справедливост при присъждане на по-високо обезщетение от необходимото“ като отново се твърди противоречие на обжалвания акт с решението по гр.д.№ 2614/2019г. на 3 г.о. на ВКС. В писмен отговор ищците Д. Д., Т. Д.-К. и В. Д. оспорват наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на подадената касационна жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ищците и насрещна въззивна жалба на застрахователното дружество срещу първоинстанционното решение. С него, при изплатено доброволно от застрахователя обезщетение за неимуществените вреди на ищците /от 63 000лв. за Д., от 56 000лв. за Т. и от 63 000лв. за В./, първоинстанционният съд е приел, че справедливото обезщетение за всяка една от претендиращите е 120 000лв.; счетено е, че то следва да бъде намалено на основание чл.51,ал.2 ЗЗД с 1/5 поради съпричиняване на вредите, изразяващо се в неукрепване на превозвания от наследодателя товар, който при челния сблъсък с неправомерно движещия се насрещно автомобил, е упражнил силен натиск върху облегалките на предните седалки, което е допринесло за нараняването му. По тези съображения с първоинстанционното решение ответникът е осъден да заплати допълнително обезщетение над изплатеното от застрахователя, в резултат на което, всяка от ищците да бъде обезщетена със сума от 96 000лв. Въззивната инстанция е мотивирала, че справедливото обезщетение за всяка една от ищците следва да бъде определено в размер на 150 000лв. Обсъдила е събраните гласни доказателства, установяващи обстоятелства за прекрасните отношения в патриархалното семейство, чийто стълб бил Р. Д.. Изложено е, че загиналият е бил в трудоспособна възраст, развивал успешна търговска дейност, бил материална и морална опора на ищците, които и до момента не могли да преживеят загубата. Въззивният съд е акцентирал на обстоятелството, че връзката между починалия и неговите дъщери е била много близка и независимо, че само едната е живяла съвместно с бащата, привързаността помежду им е безспорно установена. Съставът на апелативния съд е приел, че приносът на пострадалия се състои в неукрепването на превозвания товар, чиито инерционни сили при рязкото спиране на автомобила са притиснали пътническата седалка на водача, но съпричиняването следва да се определи в обем на 10 %, поради което справедливото обезщетение е в размер на по 135 000лв. При отчитане на изплатените от застрахователя суми и на присъдените от първоинстанционния съд е обоснован извод за увеличаване на обезщетението с формираната разлика. Искането за допускане на факултативния касационен контрол не следва да бъде уважено: Поставените в изложението въпроси не са правни, а съставляват твърдение за неправилно приложение на разпоредбите на чл.52 ЗЗД. Тези доводи на касатора са от значение единствено за правилността на обжалваното решение, тъй като предполагат извършване на проверка за законосъобразност на изводите на въззивния съд, поради което не отговарят на изискването за общо основание за достъп до факултативния касационен контрол. Преценката дали размерът на обезщетението отговаря на критериите на чл. 52 ЗЗД, дали въззивната инстанция е обсъдила всички релевантни обстоятелства за формиране на съответстващи на закона изводи, може да бъде осъществена единствено във втората фаза на касационния контрол, след като касаторът е обосновал наличието на предпоставките за достигане до този етап на разглеждането на спора по същество, а не в производството по чл. 288 ГПК. Въззивната инстанция е посочила, че отчита релевантните за конкретния случай критерии, възприети в съдебната практика при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и е мотивирала собствени изводи относно размера на справедливото обезщетение. Преценката на апелативния съд за размера на справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищците неимуществени вреди не е абстрактна, а се базира на множество приети за установени обстоятелства, съвкупността от които е предпоставила присъждане на обезщетение в по-висок размер от определения от първоинстанционния съд. Изложените мотиви не позволяват да се приеме, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от константната практика на съдилищата по приложението на чл. 52 ЗЗД. Твърдението, че при определяне на размера на обезщетението въззивният съд не е съобразил съдебната практика „в подобни случаи", също не е аргумент за допускане на касационното обжалване, тъй като според указанията в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" във всеки конкретен случай има различно съдържание. С оглед спецификата на фактите, релевантни за размера на обезщетението, е невъзможно да съществува такова сходство на уврежданията, което да предполага присъждане на еднакви по размер обезщетения При отсъствие на въпрос, отговарящ на критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция няма правомощие да извежда включения в предмета на спора и значим за изхода му правен проблем, обусловил решаващите правни аргументи на въззивната инстанция, от оплакванията на касатора за неправилност на решението, от твърденията му по фактите и собствената му преценка за тяхното значение за изхода на спора. Единствено при наличието на изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнително основания може да бъде осъществен факултативният касационен контрол, а тези предпоставки в настоящия случай отсъстват. Разноски за производството не се присъждат, тъй като доказателства за извършването им за настоящото производство не са представени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.