Определение № 382 от 11.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1284/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския апелативен съд от 31.05.2010 г. по гр.д. № 1288/2009, с което е потвърдено решението на Софийския градски съд от 25.02.2009 г. по гр.д. № 1153/2007, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 45 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът [фирма], София, представляван от адв. М. К. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за отговорността на третото лице, което препятства длъжника да изпълни задължението си, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата Т. П. С. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че третото лице, препятстващо длъжника да изпълни задължението си отговаря за вреди пред него, но не пред кредотора. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият правен въпроси да обуславя решението по делото, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че увреден от създаването на пречки за изпълнението на едно задължение е длъжникът, а неудовлетвореният кредитор може да претендира своето вземане от длъжника или да предяви от свое име правата на длъжника срещу третото лице с иска по чл. 134 ЗЗД. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение