Определение № 3660 от 03.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4102/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. №30223/29.08.2025г. на Н. Я., в качеството му на ЕТ „Катриг 5 Никола Янков“ чрез адв. О. срещу решение №963/18.07.2025г. по в гр. д. №431/2023г. на Пловдивския окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение, е прието за установено спрямо него, че Д. Г. и А. Г. са собственици на площ от 19.23 кв. м., представляваща част от недвижим имот сграда 43298.501.170.2, в резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Касаторът счита решението за недопустимо поради липсата на правен интерес от ищците Г. от предявяване на иск по отношение на сградата с идентификатор ***с площ 120кв.м., тъй като ответникът не е оспорвал правото им на собственост по отношение на тази сграда, и защото въззивният съд се е произнесъл по различно искане- за площ от 19.23 кв.м., а не по това, с което е бил сезиран. Решението в тази част според касатора е и неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените права, необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди, че въззивният съд не е съобразил заключението на СТЕ, според което по одобрения през 1976г. архитектурен проект процесната площ от 19.23 кв.м. конструктивно попада в сградата на магазина, т.е. според касатора е била част от двуетажната сграда, закупена от него. Въззивният съд е приел, че ищците са завладели тази реална част през 2006г., но изводът му, че спрямо тази част е започнала да тече придобивна давност според касатора е очевидно неправилен и в противоречие със съдебната практика. В изложението към касационната жалба, касаторът посочва наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като твърди, че по въпроса: "Допустимо ли е придобиване по давност на част от сграда, която не е обособена като самостоятелен обект с одобрен инвестиционен проект?“, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разясненията в ТР №3/28.06.2016г. по тълк. дело №3/2014г на ОСГК на ВКС, решение № 30/7.2.2012г. по гр. дело №401/2011г. на ВКС, решение №28/16.5.2022г. по гр. дело №2861/2021г на ВКС, решение №50037/25.5.2023г. по гр. дело № 1592/2022г. Ответниците по касация, чрез депозирания писмен отговор оспорват касационната жалба. Считат, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Излагат съображения за допустимост и правилност на въззивното решение. Молят за присъждането на разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното: Производството е образувано по искове с правно основание чл.108 ЗС. Ищците твърдят, че с договор за покупко-продажба, са закупили от „ВК Съгласие –Първомай“ масивна сграда /ресторант/ със застроена площ от 120 кв.м., с идентификатор ***по кадастралната карта на с Л., с площ 108 кв.м. Излагат, че ответникът ЕТ „КАТРИГ -5- НИКОЛА ЯНКОВ“ е придобил съседната сграда ***чрез публична продан, като при въвеждането му във владение на закупената сграда, ответникът отнел владението на ищците върху зала /предверие/, представляваща част от тяхната сграда, заснета с идентификатор ***. Ищците твърдят, че тяхната сграда с идентификатор ***, представлява ресторант, като спорното помещение първоначално е представлявало площадка, отгоре изградена с масивен покрив което всъщност било главния вход към ресторанта. В последствие ищците оградили с тухлени стени спорното помещение, което било част от ресторанта и се ползвало като такова, и никой до придобиването на сграда 43298.501.170.1 през 2020г от ответника ЕТ „ КАТРИГ -5- НИКОЛА ЯНКОВ“, не е оспорвал собствеността им върху него. Претендират, че процесната част са придобили по силата на договора за покупко-продажба, сключен с „ВК Съгласие –Първомай“, а в условията на евентуалност- придобивна давност, осъществявана от датата на закупуването през 2003г. до датата на извършения въвод на ответника през 2020г. Твърдят, че сграда ***, собственост на ответника, никога не е била функционално свързана с процесното помещение. Искът е предявен и срещу ВК „Съгласие“ Първомай, която оспорва правото им на собственост, доколкото се е разпоредила в полза на праводателя на ответника със закупения от него на публична продан имот. Ответникът ЕТ „КАТРИГ -5- НИКОЛА ЯНКОВ“ оспорва предявените исковете. Заявява, че никога не е оспорвал собствеността на ищците върху описаната сграда с идентификатор ***. Твърди, че той е собственик на сграда с идентификатор ***по кадастралната карта на с Л., с площ 178 кв.м. на основание покупка на търг от публична продан, проведена по изп. д. №966/2016г. по описа на ЧСИ Д. М.. Признава, че Д. Г. е имал вещи в едно от помещенията в сграда идентификатор ***, което се явява процесното, поради което се е наложило да бъде извършен въвод във владение по отношение на сграда с идентификатор ***. Оспорва собствеността на ищците по отношение на процесното помещение индивидуализирано като зала от 19.23 кв. м., като твърди, че това помещение е част от неговата сграда идентификатор ***и никога не е придобивано от ищците нито чрез покупко-продажба, нито чрез изтекла в тяхна полза погасителна давност. Ответникът ВК „Съгласие“ Първомай изразява становище за неоснователност на исковете Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените при условия на евентуалност ревандикационни искове, като е приел, че ищците не са собственици на процесното помещение нито на основание покупко-продажба, нито на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Приел е, че макар да се установява, че ищците са заградили и ползвали процесното помещение, от една страна то не е част от сграда с идентификатор ***, доколкото липсва строителна документация в тази насока, а от друга - не е изпълнен фактическия състав на изтекла в полза на ищците придобивна давност, доколкото не е установено последните да са демонстрирали намерението за своене на имота. В изпълнение на указанията на въззивния съд във връзка с констатирана нередовност, ищците са уточнили, че към момента на закупуването на сграда с идентификатор ***с площ 120кв.м. през 2003г., спорното помещение представлявало преддверие - площадка със стоманобетонова конструкция, част от обект с предназначение ресторант. Това преддверие било единственият вход, от който се осъществявал достъп до ресторанта и тоалетните обслужващи ресторанта. Друг вход за ресторанта, предназначен за клиенти по проект не е бил предвиден. Твърдят, че те закупили от Всестранна Кооперация Съгласие -Първомай ресторант със застроена площ от 120кв.м., като праводателят им предал сградата с идентификатор ***, ведно със спорната площ, съставляваща част от застроената площ на ресторанта. Към 2003г. в спорната площ не е имало изграден вход, от които да се осъществява достъп до магазина. Спорната площ и магазинът /сграда идентификатор *** са били разделени с тухлен зид и в този зид не е съществувал изграден вход, от който да се осъществява достъп до магазина, предвид което ищците били със съзнанието, че закупувайки сграда с идентификатор ***, са закупили и спорната площ. Манифестирали са това право на собственост върху спорната площ явно и необезпокоявано през всичките тези години от закупуването на сграда с идентификатор ***през 2003г. до 2020г., когато съседната сграда идентификатор ***е закупена от ответника ЕТ„ КАТРИГ -5 НИКОЛА ЯНКОВ“. Ищците твърдят, че са преустроили процесното помещение посредством поставянето на алуминиеви профили със стъклопакет и врата на входа на спорната площ. В резултат на това преустройство се обособила допълнителна зала за клиенти в ресторанта. Признават, че за извършеното преустройство на спорната площ не са се снабдили със необходимите строителни книжа. Твърдят, че праводателят на ответника - Всестранна Кооперация Съгласие-Първомай“ никога не е оспорвала правото им на собственост върху спорната площ. Във връзка с горните уточнения, ответникът е оспорил процесната площ да е била включена в площта на сграда с идентификатор ***към момента на закупуване на имота от ищците през 2003г. Оспорил е и твърдението, че спорната площ е обслужвала само и единствено ресторанта и лятната градина към него, както и, че достъпът до магазина - сграда идентификатор ***се е осъществявал от друг самостоятелен вход, като излага, че входът за първия етаж от двуетажния магазин е през спорната площ. Магазинът е функционирал като такъв до 2006г. Признава, че след 2006г., първият ищец Д. Г. е извършил преустройство на спорната площ, като е започнал да ползва същата като складово помещение до придобиването на сграда идентификатор ***от ответника ЕТ „КАТРИГ-5- НИКОЛА ЯНКОВ“. Именно осъществяваната от ищците фактическа власт върху спорната площ, е причината да се извърши въвод във владение от ЧСИ по отношение на закупения от ответника имот сграда идентификатор ***, включително и по отношение на процесната площ. Ответникът ЕТ „КАТРИГ-5-НИКОЛА ЯНКОВ признава, че към настоящия момент спорната площ се владее от него. Твърди, че процесната площ не е функционално свързана с ресторанта на ищците. ВК „Съгласие“ Първомай -праводател и на двете страни, не изразява становище по конкретизираните с исковата молба обстоятелства. Въззивният съд е приел за установено, че на 14.03.2003г. ищците са закупили чрез договор за покупко-продажба масивна сграда /ресторант/ със застроена площ от 120 кв.м., построена в североизточната част на УПИ ***-търговия, общ. хранене в кв. ***с площ от 2380 кв.м., находящ се в [населено място]. Сградата е въведена в експлоатация с протокол на приемателната комисия за приемане и въвеждане на обект: ресторант и лятна кухня от 1967г. Сграда – ресторант е заснета в кадастралната карта на [населено място] като сграда ***. ЕТ „КАТРИГ-5-НИКОЛА ЯНКОВ е собственик на съседната сграда с идентификатор ***по КК на [населено място], с адрес [улица], със застроена площ 178 кв.м., брой етажи 2, с предназначение: сграда за търговия и същият е въведен във владение на посочената сграда /бивш магазин/. От заключението на в.л. М. се установява, че сгради с идентификатор ***и ***са с приложена регулация, и са идентични по кадастрален и регулационния план на [населено място], одобрен със Заповед РД-15-491/1993г. Със Заповед за одобрение на КККР 300-5 45/11.06.2004г. издадена от изпълнителния директор на АК, сграда с идентификатор ***е отбелязана с площ 108кв.м., а не с посочената в нотариален акт от 2003г. - площ от 120кв.м. Въззивният съд е посочил, че ответникът ЕТ „КАТРИГ-5- НИКОЛА ЯНКОВ“ не оспорва собствеността на ищците върху сграда с идентификатор 43298.501.170.2, но оспорва, че процесната площ е включена в площта на сграда с идентификатор ***. Предвид което е изложил, че основният спор е дали процесната площ, индивидуализирана като зала от 19.23 кв., при граници: от изток - свързаната по-голяма зала в сграда ***от 88 кв., от юг - [улица], от запад - сграда № ***, а от север сграда № ***, е включена в площта на сграда с идентификатор ***при закупуването на имота от ищците през 2003г.; и евентуално- ако не е закупена от ищците през 2003г., спорната площ от 19.23кв.м. с конкретизирани граници, представлява ли част от сграда с идентификатор ***и придобили ли са я ищците на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, считано от 2003г. до 2020г., когато ответникът като собственик на съседната сграда с идентификатор ***е въведен във владение от ЧСИ, включително и по отношение на спорната площ. Според кредитираното от съда заключение на в.л. М., нотариалният акт, с който ищците са придобили имота е съставен при действието на сега действащият регулационен план на с Л., одобрен със Заповед №РД-15 - 491/1993г., т.е. скицата и удостоверение за идентичност, представени при съставянето му са според плана от 1993г. Налице е идентичност на сграда ***по кадастралната карта на [населено място] със сграда- ресторант отразена в регулационния план, като констатираната разликата в застроената площ на сградата от 120кв.м., посочена в Нот. акт № 168, т. 1, рег. 1814, д. 152/2003г. и площта на сграда ***по кадастралната карта от 108кв.м., според вещото лице се дължи на техническа грешка при изписването или измерването към 2003г., при липса на цифров модел на регулационния план. Анализирайки в съвкупност събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че ищците не са установили при пълно и главно доказване процесната площ от 19.23 кв.м., при граници: от изток - свързаната по-голяма зала в сграда ***от 88 кв., от юг - [улица], от запад - сграда №***, а от север сграда № ***да е включена в площта на сграда с идентификатор ***. при закупуването на имота през 2003г, поради което претенцията им, че са придобили спорната площ на основание покупко-продажба е приета за неоснователна. По заявеното в условията на евентуалност придобивно основание –изтекла в полза на ищците придобивна давност в периода, считано от 2003г. до 2020г., въззивният съд е съобразил следното: От заключението на приетата във въззивното производство СТЕ, кредитирано като обективно, незаинтересовано и компетентно, се установява, че през 1975г. е изготвен и одобрен проект за гостилница – лятна градина, одобрен от отдел Архитектура и благоустройство на 22.04.1975г., предвиждащ изграждане на гостилница с кухня, разположени в Г-образна форма, едноетажна постройка. Конструктивно тази част на гостилницата е отделена от конструкцията на двуетажната масивна сграда на магазина и от едноетажната масивна сграда северно от магазина. Предвиждало се е реализация на зала за хранене с 48 места и обособени 4 сепарета, склад за напитки, офис с мокър бюфет, миялно съдове от зала, миялно съдове от кухня, топла кухня, три подготвителни помещения, хладилна камера, три складови помещения, коридор, машинно помещение, тоалетна с преддверие за персонал, стая за почивка с душ помещение и преддверие към него, кантар. В западната част на гостилницата, одобреният проект е предвиждал пространство под магазина, реализирането на входно преддверие под магазин с гардеробно, което пространство е имало три входа. Вещото лице посочва, че технологично и функционално процесната спорна площ, с останалите описани от него пространства, по одобрения проект от 1976г., са били обединени и са образували обект: Гостилница с лятна градина. Площта на входното преддверие под магазин с гардеробно е 6 метра на 3.25м, и е с обща площ от 19.50кв.м. Към настоящия момент в спорната площ са обособени миялно и част от кухня, като го няма входът към залата за хранене в едноетажната постройка на изток, съществува вход на север към едноетажната постройка на север. Въззивният съд е приел, че обстоятелството, че процесната площ е била технологично и функционално свързана с обекта гостилница и лятна кухня, се потвърждава от показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели Г. Ж., Т. Х. и Б. М.. Посочил е, че включително свидетелят на въззиваемата страна К. Д. е изложил, че след като ищецът Г. закупил ресторанта, е приобщил процесната спорна площ към ресторанта, като я заградил, сложил врата, сменил прозорци, сложил маси в спорната част, ползвал го като търговска площ, част от ресторанта. Съдът е изложил, че по делото липсват данни кога точно е извършено преустройството на спорната площ и кога точно същата е приобщена към площта на сграда с идентификатор 43298.501.170.2, както и, че за извършеното преустройство, ищците не са се снабдили със необходимите строителни книжа. Предвид признанието на ответника в депозирания пред въззивната инстанция отговор, че процесната площ е била приобщена към ресторанта на Д. Г., а от друга - че спорната площ се владее от него от 2006г. до датата на въвода през 2020г., съдът е посочил, че по делото безспорно се установява осъществявана фактическа власт в периода 2006г. до 2020г. от ищците върху процесната спорна площ. От кредитираните показанията на разпитаните свидетели, съдът е приел за установено, че първоначално ищецът Д. Г. бил наемател дълги на ресторант представляващ сграда с идентификатор ***. Впоследствие двамата ищци закупили ресторанта, като Д. Г. заградил процесното преддверие – вход на ресторанта, обособил зала, сменил дограмата, теракота, избил нов вход към градината. В преддверието, според свидетелката Б. М. била обособена зала за пушачи, а лятно време винаги в преддверието имало маси. В тази насока са и показанията на разпитания свидетел на въззиваемите К. Д., който сочи, че в преддверието след преустройството имало маси, като свидетелят лично е влизал в това преддверие като клиент, но след като „…взехме да не се харесваме толкова….“ / с ищеца Г./, свидетелят Д. преустановил посещенията си. Предвид тези показания, въззивният съд е приел за установено, че след като ищците са приобщили към ресторанта преддверието - процесното помещение, то се е ползвало от тях дълъг период от време като търговска площ. Тази демонстрация на собственост била явна и несмущавана, и свидетелите не знаят да е оспорвана от някого, включително и от праводателят на ищците ВК „Съгласие“ Първомай. Предвид изложеното, въззивният съд е счел за доказано, че ищците с преустройството на процесното помещение, представляващо преддверие и използването му като търговска площ, са го приобщили към сграда с идентификатор ***, като са извършили и демонстрирали действия, с които са осъществили явна, трайна и необезпокоявана власт върху процесната площ в периода от 2006г до 2020г. Приел е, че по явен и недвусмислен начин са демонстрирали отричане владението на собственика -праводателя на ответника ВК „Съгласие“ Първомай. С оглед на което е счел, че ищците са придобили по давност правото на собственост върху процесната площ, представляваща зала от 19.23 кв.м. част, явяваща се част от сграда с идентификатор ***, находяща се в югозападната и част, при граници: от изток - свързаната по-голяма зала в сграда ***от 88 кв., от юг - [улица], от запад - сграда № ***, а от север сграда № ***, предвид което е уважил предявените от тях искове с правно основание чл.108 ЗС. При така изложените мотиви на въззивната инстанция, за да прецени наличието на основания за допускане до касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното: Допускането до касационно обжалване е обусловено от посочването от касатора на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК /ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по дело №1/09г., ОСГТК/. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд се произнася дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, като основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. На първо място следва да се отбележи, че решението не е недопустимо, т.е. липсва соченото в изложението основание по чл.280, ал.2 ГПК. Предметът на спора посредством посочването на обстоятелствата и петитума се определя от ищеца с оглед вида и степента на засягане на неговите права и съответната им необходимост от защита. Според твърденията, изложени в исковата молба, ищците считат, че процесната реална част от 19.23 кв.м. е била част от имот с идентификатор ***, който са закупили с договора от 2003г., поради което именно така са предявили иска и по този начин са индивидуализирали претенцията си. Може да се приеме, че тези техни твърдения до известна степен сочат и на грешка в отразяването на сградата в кадастралната карта. В този смисъл е и заключението на СТЕ, изготвено от в.л. М., че сгради с идентификатор ***и ***са с приложена регулация, и са идентични по кадастрален и регулационния план на [населено място], одобрен със Заповед РД-15-491/1993г., но в одобрената кадастрална карта сграда с идентификатор ***е отбелязана с площ 108кв.м., а не както е по нотариален акт от 2003г. - с площ от 120кв.м., което се дължи на техническа грешка при изписването или измерването към 2003г. при липса на цифров модел на регулационния план. Следва да се отбележи, че според константната практика на ВКС, одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Затова при грешка в кадастралната карта, действителният собственик не губи правото си на собственост върху частта от имота, която неправилно е заснета към друг имот. Следователно доколкото въззивният съд се е произнесъл в рамките на спора и точно по иска, с което е бил сезиран, не се констатира въззивното решение да е недопустимо. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК с цел извършването на преценка дали разрешението на въззивния съд по поставения от касатора въпрос: "Допустимо ли е придобиване по давност на част от сграда, която не е обособена като самостоятелен обект с одобрен инвестиционен проект?“, не в противоречие с посочете от касатора решение №30/7.2.2012г. по гр. дело №401/2011г. на ВКС и решение №28/16.5.2022г. по гр. дело №2861/2021г на ВКС. При произнасяне по съществото на спора, касационният съд ще следва да се произнесе и по двете придобивни основания, заявени от ищеца в условията евентуалност. При допускане на касационното обжалване, касаторът дължи внасяне на държавна такса в размер на 25,56 евро. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,