Определение № 444 от 03.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2017 г.
ВКСII гражданско отделение03.11.2017reporting judge Пламен Стоев
Ruling
О с т а в я без разглеждане касационната жалба на В. К. С., В. К. С., Б. Ю. Й., И. Д. Б., А. Д. Б., М. С. П. и А. С. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 519 от 25.11.2016 г., постановено по в. гр. д. № 435/2016 г. на Софийския окръжен съд, II с-в. П р е к р а т я в а производството по гр. дело № 1328/2017 г. по описа на ВКС, II г.о. О п р е д е л е н и е т о може да се обжалва с частна жалба пред друг 3-членен състав на ВКС в 1-седмичен срок от съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. С., В. К. С., Б. Ю. Й., И. Д. Б., А. Д. Б., М. С. П. и А. С. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 519 от 25.11.2016 г., постановено по в. гр. д. № 435/2016 г. на Софийския окръжен съд, II с-в. С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 124 от 15.01.2016 г. по гр. д. № 402/12 г. на Районен съд-Сливница, с което касаторите са осъдени по иск с правна квалификация чл. 72 ЗС да заплатят на А. А. Г. сумата от 6 496,87 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в поземлен имот № 54883 в м. „В.”, [населено място], общ. Б., като за разликата до пълния предявен размер от 7185, 33 лв. искът е отхвърлен. Ответникът по касационната жалба – А. А. Г. не е депозирал отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. при извършената служебна проверка намира, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК – в редакцията след изменението, обн. в ДВ, бр. 50/03.07.2015 г., приложима с оглед датата на подаване на касационната жалба – 13.01.2017 г./сега ал.3, т.1/, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., а според чл.69, ал.1, т.1 ГПК по искове за парични вземания размерът на цената на иска е търсената сума. При субективно и обективно съединение на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цените на отделните искове. В настоящия случай съдебното производство се е развило по субективно съединени искове по чл. 72 ЗС като всеки от тях е с цена под 5 000 лева, поради което касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед горното касационната жалба срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд се явява недопустима и като такава не ангажира компетентността на Върховния касационен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.