Определение № 226 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 21.06.2011г. по гр.д.№2310 / 2011г., с което Градски съд С. е уважил частично искове с правно основание чл.415 ГПК и чл.86 ЗЗД. Жалбоподателят – [фирма] поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за спора които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд е недопустимо. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил частично решение от 29.12.2010г. по гр.д.№13947/2010г. на РС София, като е уважи предявения иск с правно основание чл.415 ГПК до размер на 2 842,86 лева и го е отхвърлил до пълния му размер от 4278,45 лева, като е уважил и иск с правно основание чл.86 ЗЗД до размер на 980лева и го е отхвърлил до пълния му размер от 1723,14лева. Така постановеното въззивно решение е обжалвано с касационна жалба от [фирма] 03.08.201г. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че производството по жалбата е недопустимо. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ изм. ДВ.в. бр.100/2010г., в сила от 21.12.2010г./ предвижда, че решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева не подлежат на касационен контрол. Тъй като в случая цената на всеки иск е под този размер, то касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено. Предвид изложените съображения, съдът