Определение № 1089 от 10.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 744/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Т. чрез адв. А. Ц. срещу решение №39 от 25.01.2010г по гр.дело № 990/2009г. на П. апелативен съд, което е потвърдено решение от 14.08.2009г по гр.д. №478/2006г на Старозагорски окръжен съд. В приложеното към жалбата изложение се посочват основания по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, по процесуалните въпроси за доказателствената тежест (т.1.1) при отрицателен установителен иск по чл. 254 от ГПК (отм), алтернативния характер на твърденията на ищеца за установяване частична недължимост и задължението на съда да ги обсъди, да се произнесе по тях в съответната процесуална форма ( т.2 .1) ,по въпроса допустимо ли е процесуално съдът да приеме друго правно основание на вземането ( а не обусловилото отрицателия установителен иск основание за снабдяване с изпълнителния лист), да приеме две вероятни основания и поради това да отхвърли иска ,без да посочи кое от тях приема с оглед изискуемостта (т.3.1). Поставен е и въпрос за недопустимосто навеждане на нови доводи (т.4.1) в процеса, както и материалноправни въпроси ,свързани с прекратяването на гражданското дружество поради смърт на един от учредителите - налице ли е нищожност, ако дружеството е продължило да бъде представлявано при сключване на договор, какви са последиците от това за управляващия представител ,който добросъвестно е движил дружествените работи (отчел е получени пари в касата на длужеството ). Поддържа се противоречиво решаване на поставените два въпроса, основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК Писмено отговор по жалбата не е постъпил. Касационната жалба е постъпила в срок ,подадена от легитимирана страна и е допустима по критерия на чл. 280 ал.2 от ГПК. След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по един от поставените въпроси, същия обемащ в една част и останалите процесуално-правни въпроси, както са формулирани те в изложението, по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Върховен касационен съд приема довода, че при основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК следва да се даде отговор на въпроса допустимо ли е при отрицателен установителен иск на основание чл. 254 от ГПК (отм) съдът да приеме и преценява дължимостта на процесното вземане не само с оглед правното основание, послужило на кредитора като несъдебно изпълнително основание при снабдяване с изпълнителен лист, да приеме съществуването на друго материално основание на паричното вземане като решаващ мотив за отхвърляне на иска предвид твърдения, доводи и възражения на страните. Този въпрос е формулиран в т.3.1 от изложението от гледна точка на процесуалната допустимост ,той е във връзка и с въпроса поставен твърде общо в т.2.1 на изложението. Въззивното решения поставя въпрос и за допустимост на потвърдения съдебния диспозитив в една негова част. При проверка на обжалваното решение по същество ще следва да се даде отговор на оплакванията за липса на мотиви, свързани с приложимия за случая материаленя закон. Върховен касационен съд не приема довода ,че е налице противоречиво разрешаване на един и същи материално правен въпрос в решение №176 от 03.07.2006г на ВТАС и обжалваното решение. Не е ясно къде защитата на касатора съзира това противоречие. Липса на конкретни съображения в този смисъл ,т.е липса на обосновка има и при тезата, че е налице противоречие с приложените пет броя решения на окръжни и апелативни съдилища(реш.№397-08 Р.,реш.№72-08 на БАСреш. № 92-08 и др.), както и с решение № 636-2008 ІІ го. на ВКС по изведените няколко процесуални-правни въпроса. Воден от изложеното Върховен касационен съд,ІІІ г.о