Определение № 60639 от 15.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2130/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Агенция за публичните предприятия и контрол срещу решение №83 от 24.07.2020 г. по в.гр.д.№213/2020 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №166 от 07.02.2020 г. по гр.д.№73/2019 г. на ОС Пловдив, с което са отхвърлени предявени от Агенция за публичните предприятия и контрол против „Гарант – М 98“ ЕООД и Б. А. П.: иск по чл.135 от ЗЗД, за обявяване за относително недействителна по отношение на АППК на сделката от 30.08.2018 г., изповядана с нотариален акт №171, т.V, рег.№6115, н.д.№911/2018 г. на нотариус З., рег.№179, по силата на която „Гарант – М 98“ ЕООД е прехвърлило на Б. А. П. вместо плащане на задължение, което дружеството има към последния, съгласно договори за прехвърляне на вземане от 19.02.2018 г. в размер на общо 41 000 лв., следния недвижим имот: сграда с идентификатор №56784.506.111.42 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [улица], със застроена площ от 197 кв. м., разположена в поземлен имот с идентификатор №56784.506.111, с предназначение – друг вид производствена, складова инфраструктурна сграда, брой етажи – 1, която съгласно титул за собственост представлява обект – нежилищна постройка със застроена площ от 199 кв.м., построен по реда на чл.120, ал. 4 от ППЗТСУ, отменен с Постановление №500 на Министерски съвет от 1997 г., получил постоянен градоустройствен статут в недвижим имот – частна общинска собственост, находящ се в [населено място], а именно – дворно място застроено и незастроено цялото от 14 500 кв. м., представляващо УПИ VIII - комплексно застрояване, търговия и зеленина, кв.592 по плана на Пета градска част, [населено място], при граници на имота: от север – [улица], от изток – [улица], от юг – [улица], от запад – [улица], евентуално съединен с иск по чл.135 от ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на същата сделка до размер на 2/3 идеални части от имота. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд при условията на ограничен въззив, споделяйки като правилни мотивите на първоинстанционното решение, да обсъди всички наведени доводи и възражения на страните и да изготви самостоятелни правни изводи за тяхната относимост към предмета на спора. 2. Задължен ли е въззивният съд да съобрази служебно известни факти и фактически твърдения на страните, въпреки установеното концентрационно начало в процеса, в частност настъпването на преклузията по чл.146, ал.3 от ГПК. 3. Обвързан ли е съдът да приеме за съществуващо вземане, представляващо насрещна престация по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективирано чрез описани, но непредставени в нотариалното производство частни документи и ползват ли се тези документи с материална доказателствена сила на официалния документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК. 4. При предявен иск по чл.135 от ЗЗД, когато в процеса са наведени от ищеца твърдения за симулативност на разпоредителната сделка, прикриваща договор за дарение, длъжен ли е съдът да изследва действителните отношения между длъжника и договорилото се с него лице-приобретател на недвижимия имот, както и предшествалата ги поредица от каузални отношения, формирали насрещната престация по договора за прехвърляне на недвижимия имот. Спрямо първите три въпроса се поддържа наличие на селективното основания по чл.280, ал.1, т.1, от ГПК, а спрямо четвъртия – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответниците по касация „Гарант – М 98“ ЕООД и Б. А. П. заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че процесната сделка /за която в исковата молба се твърди, че прикрива дарение/ има възмезден характер, който произтича от същността на двете насрещни престации – ползата за „Гарант – М 98“ ЕООД е, че се погасява негово парично задължение, а ползата за Б. А. П. е, че получава недвижим имот, като волята в тази насока е очевидно изразена в текста на цитирания нотариален акт, който е предхождан от споразумение от 30.03.2018 г. Приел е, че ако сделката е дарение, а не възмездна, следователно се твърди привидност на същата, а привидните договори са нищожни, съгласно чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, но нищожната сделка не може да бъде предмет на иска по чл.135 от ЗЗД, тъй като тя изначало не би породила правно действие, което да бъде в последствие обявено за недействително и то само по отношение на конкретен правен субект. Изложил е съображения, че по делото не са ангажирани доказателства, че физическото лице П., като е сключвало сделката с юридическото лице е знаело, че уврежда интересите на ищеца, а такива твърдения няма и в исковата молба. Счел е, че всички останали доводи и доказателства нямат нищо общо с фактическия състав на иска по чл.135 от ЗЗД, поради което не следва да бъдат обсъждани, а всякакви оспорвания на отношенията, породили задължението на „Гарант – М 98“ ЕООД към Б. А. П., които се погасяват с процесната сделка, са извън предмета на настоящото производство. С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване по формулирания в изложението първи въпрос /по останалите въпроси липсва произнасяне във въззивното решение, респективно същите не са формирали правната воля на въззивния съд/. Необсъждането от въззивния съд на наведените от ищеца доводи за несъществуване на вземанията по договорите за цесия, за антидатирането на същите, за нищожността им поради липса на предмет, за недостоверната дата на представените от ответниците приходни и разходни касови ордери и споразумения за признаване на дълг и др. /всички свързани с наведените в исковата молба твърдения за нищожност на процесния договор като привиден и за съществуването на действително съглашение на страните по него по договор за дарение, който е валиден, но относително недействителен по отношение на ищеца/, са обусловили отхвърлянето на предявения иск, поради което посоченият въпрос отговаря на общото изискване, предвидено в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК, като в случая е налице и допълнителната предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съобразно формираната константна практика на ВКС, обективирана в множество актове, постановени по реда на чл.290 от ГПК, в задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения /вкл. и правните доводи по тълкуване значението на факт или приложението на норма, при въведени в преклузивния за това срок твърдения за релевантни факти и направени в срок доказателствени искания за установяването им, респективно съобразяването на които не предпоставя необходимост от промяна в защитната позиция на ответната страна, нито събиране на нови доказателства или проверка на събраните/, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата, доводите и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви в тази насока, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Настоящият състав споделя правното разрешение на въпроса и тъй като въззивното решение противоречи на посочената практика, е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,