Определение № 5082 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10532/2025 г.

Производството е по чл. 176а АПК. С молба от 17.04.2026г., Х. Р. А., [ЕГН], чрез адв. Е. А. Раиф, е заявила искане за изменение на Решение № 3817 от 06.04.2026г. в частта за разноските.Твърди се, че процесуалното представителство пред ВАС по адм.д. 10532/2025г. е осъществявано от адв. Е. Раиф по силата на договор за правна защита и съдействие №36 от 29.09.2025г., в който е договорено безплатно възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.3 Закон за адвокатурата – обстоятелство, което не е съобразено от съда при постановяване на решението. Искането е за изменение на решението в частта за разноските, като се присъдят такива на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Насрещната страна, в срока по чл.176а, ал.2 АПК, не изразява становище по искането. Върховният административен съд, в състав на Шесто отделение, за да се произнесе по искането, взе предвид следното: Молбата с правно основание чл. 176а АПК е процесуално допустима като подадена от страна по делото, в предвидения от закона едномесечен срок от постановяване съдебното решение, което е необжалваемо съгласно чл. 223 АПК и при представен от страната списък на разноските по чл. 80, ал. 1 ГПК (т. 9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г.). При разглеждането й по същество съдът съобрази следното: С Решение № 3817 от 06.04.2026г. по настоящето адм.д. 10532/2025г. на ВАС е оставено в сила Решение № 7429 от 25.09.2025г., постановено по адм.дело № 1277/2025г. на Административен съд – Хасково, с което по жалба на Х. Р. А. е отменено решение № 1012-26-238-1/03.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]/№ 8/прот.№ N01115/24.03.2025 г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като преписката е върната на органа за ново произнасяне. С решението Националния осигурителен институт е осъден да заплати в полза на Х. Р. А., [ЕГН], сумата 255,65 евро, представляващи разноски за възнаграждение на един адвокат. Основателен е доводът на молителя, че при постановяване на решението не е отчетено обстоятелството, че в договора за правна защита и съдействие от 29.09.2025 г., сключен между страната и нейния адвокат, е обективирано съгласие за осъществяване на процесуалното представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Писмената форма на договора за правна защита и съдействие, сключен между адвоката и клиента, е за доказване (т. 1 от ТР № 6/2012 на ОСГТК, ВКС) и в случая е спазена. Процесуалното представителство на касатора е осъществено от адвокат Е. А. Раиф, на когото са дължими разноските за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, а не на Х. А., както е постановил ВАС в решението си. Водим от изложеното и на основание чл. 176а, ал. 3 АПК Върховният административен съд, състав на Шесто отделение,