Определение № 85 от 16.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 585/2010 г.

Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. К. В. от[населено място], подадена чрез процесуалния й представител адвокат Н.Б. от АК-П. срещу решението на С. апелативен съд № 73/21.01.2010 год., постановено по гр.дело № 1043/2008 год. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от ищцата-касатор срещу ЗПК[фирма],[населено място] иск по чл.407, ал.1/отм./ТЗ за разликата над присъдените 37 500 лева до размера на сумата 50 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й Д. Ф. Д. в резултат на ПТП, станало на 14.06.2004 год., както и по отношение на отхвърлената част от дължимата мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения относно степента на съпричиняване на вредите от страна на пострадалия и размера на обезщетението, който според жалбоподателката е занижен. Позовава се на противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС и съдилищата съгласно приложените към жалбата две съдебни решения на ВКС-ТК, ІІ т.о. № 43/16.04.2009 год. по т.дело № 648/2008 год. и № 45/15.04.2009 год. по т.дело № 525/2008 год. Ответникът по касационната жалба ЗК[фирма],[населено място] поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Видно от данните по делото, след частична отмяна на първоинстанционното осъдително решение, въззивният съд е отхвърлил предявеният от майката на починалия при ПТП на 14.06.2004 год. Д. Ф. Д. иск по чл.407, ал.1/отм./ ТЗ за разликата над присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 37 500 лева до размера на сумата 50 000 лева. Въз основа на извършена цялостна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства и събраните по делото доказателства съдът е приел за основателно възражението на застрахователя на делинквента за съпричиняване на вредите от страна на сина на ищцата, който сам се е съгласил да пътува в катастрофиралия автомобил след като е знаел, че водачът Л. К. е употребила алкохол. Направен е извода, че поемайки съзнателно този риск пострадалия обективно е допринесъл за причинените му вреди, поради което е налице ¼ съпричиняване на вредоносния резултат и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД размерът на дължимото обезщетение е намален на сумата 37 500 лева. В случая същественият с оглед изхода на спора материалноправен въпрос, на който се позовава касатора, е свързан с приложението на чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД. По отношение на този въпрос, обаче, не е изпълнено нито едно от изискванията предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане произтича от различните факти специфични за всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона – чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий за определяне размера на обезщетението. В този смисъл са указанията дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 год. на Пленума на ВС, с които апелативният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, като е посочил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. В случая намаляването на присъденото обезщетение се дължи на приетото от съда съпричиняване от страна на пострадалия и в тази връзка обжалваното решение е в съответствие с постоянната съдебна практика на ВКС обобщена в Постановление № 17/18.11.1963 год. на Пленума на ВС. Що се касае до преценката на отделните факти по делото относими към определяне конкретния размер на обезщетението при спазване принципа на справедливост и съобразяване от въззивния съд налице ли е съпричиняване и в каква степен от страна на пострадалото лице, това е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд