Определение № 3615 от 25.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1557/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по частна жалба на директора на Национално тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена чрез пълномощника му юрк. Д. Кънева-Иванова, срещу протоколно определение от 17.10.2023 г., допълнено с Определение № 57 от 19.01.2024 г. на Административен съд – Разград по кнахд № 64/2023 г. С доводи за неправилност на оспореното определение частният жалбоподател претендира неговата отмяна и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – М. Дрохлев, представя становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срок. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да прекрати производството по делото, съдът е приел, че касационната жалба е подадена от лице, което не е било страна в производството пред районния съд, чието решение се обжалва. Районният съд е конституирал като ответник по делото Агенция „Пътна инфраструктура“ и е постановил решението си спрямо този ответник. В действителност директорът на Национално тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура“, подал касационната жалба, не е бил страна в производството пред районния съд, поради което няма право на касационна жалба като страна - чл. 210, ал. 1 АПК. Процесуалната легитимация е абсолютна положителна процесуална предпоставка, относима към възникването и съществуването на процесуалното право на жалба на подателя, която принадлежи на страната в съдебното производство, за която решението е неблагоприятно - чл. 210, ал. 1 АПК. Право на касационна жалба обаче имат и лицата, спрямо които решението има сила, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото - чл. 210, ал. 2 АПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, надлежната въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е наказващият орган. В случая обжалваният акт пред районния съд е по 58д, т. 1 ЗАНН – наказателно постановление. Затова и органът, който не е бил конституиран, но е следвало да бъде в качеството си на ответник по съответния вид дела, има право на касационна жалба срещу постановеното съдебно решение във връзка с издаден от него акт по чл. 58д, т. 1 – 3 ЗАНН. Именно лишаването от възможност за участие в производството е в основата на признатата легитимация по чл. 210, ал. 2 АПК (в този смисъл Определение № 3905 от 29.03.2017 г. по адм. дело № 3452/2017 г., петчленен състав на ВАС, Определение № 3208 от 18.03.2024 г. по адм. дело № 2550/2024 г. на ВАС, VII о. и Определение № 3485 от 21.03.2024 г. по адм. дело № 2553/2024 г. на ВАС, VII о.). Възприемането на изложената теза не крие опасност за безсрочно оспорване на решенията на районните съдилища, доколкото съгласно чл. 211, ал. 3 АПК лицата по чл. 210, ал. 2 АПК могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд