Определение № 413 от 30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 2468/2013 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба от 18.11.2013г. на [фирма], [населено място], с искане за допълване на решение № 151/ 24.10.2013г. по т.д. № 2468/2013г. по описа на ВКС, I ТО, като се присъдят направените от молителя разноски по настоящото дело в размер на 3420 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата не заявява становище по нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1 ГПК, като разгледана по същество е неоснователна. С решение № 151/ 24.10.2013г. по т.д. № 2468/2013г. по описа на ВКС, I ТО, е оставена без разглеждане молбата на Д. С. за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 540/ 2008г. по т.д. № 266/ 2007г. на ВКС и потвърденото с него решение № 660/ 04.01.2007г. по т.д. № 1139/ 2006г. на Софийски апелативен съд. Съгласно дадените разяснения в т.11 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.д. №6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, доказателствата за заплащане на адвокатското възнаграждение следва да се представят най- късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В случая, доказателствата за плащането по банков път на договореното адвокатско възнаграждение са представени едва с молбата по чл.248, ал.1 ГПК, поради което същата се явява неоснователна. Водим от горното, Върховният касационен съд