Определение от 07.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8913/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Далаклиев срещу Решение №4739 от 11.07.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело № 2785/2022 г. С решението съдът е отхвърлил жалбата на М. Далаклиев срещу Решение №РС-3-/1/ от 13.01.2022 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България (ПВ), оспорено в частта, с която на основание чл. 76, ал. 8 и чл. 76, ал. 7, т. 2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е заличена регистрацията на марка с рег. №[номер] „ЕНЕРГИКО Треидинг България“, словна за всички стоки и услуги от класове 4 и 35, както и за посочените в диспозитива на решението услуги от класове 39 и 40 на Международния класификатор на стоките и услугите (МКСУ), на основание по-ранно право върху марка с рег. №[номер] „ENERGIKO“. Касационният жалбоподател - М. Далаклиев оспорва решението като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл.209, т. 3 АПК. Излага подробни основания за незаконосъобразността на решението. В касационната жалба е направено искане настоящето производство да бъде спряно. Изложено е, че регистрацията на по-ранната марка с рег. №[номер] „ENERGIKO“ е атакувана с искане от 21.07.2022 г. за заличаване с правно основание чл. 36, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 7 ЗМГО, по което е образувано производство пред отдел Спорове на ПВ. Изложено е, че се касае за свързано производство, изходът от което ще предопредели правилното разрешаване на спора по настоящето дело, с оглед правилото на чл. 38, ал. 3 ЗМГО за ретроактивно действие на заличаването от датата на подаване на заявката за регистрация. Единственото изключение от това правило се отнася до влезли в сила решения по искове за нарушение, които са изпълнени преди заличаването, но настоящият случай е извън приложното поле на чл. 38, ал. 4 ЗМГО. Във фазата на административното производство пред ПВ при подадено искане за заличаване на по-ранната марка производството се спира (чл. 59, ал. 1 ЗМГО). Доколкото в случая основанието за спиране е настъпило във фазата на съдебното оспорване, по аргумент от чл. 59, ал. 1 ЗМГО е направено искане настоящето производство да бъде спряно до окончателното решаване на правния спор относно валидността на регистрацията на противопоставената по-ранна марка с рег. №[номер] „ENERGIKO“. Ответникът по касационната жалба – председателят на Патентно ведомство на Република България изразява становище за неоснователност на искането за спиране на настоящето производство. Сочи, че е недопустимо прилагането по аналогия на разпоредби от ЗМГО, тъй като в случая става дума за съдебно, а не за административно производство. В разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) изчерпателно са изброени хипотезите, при които може да бъде спряно съдебното производство. Липсва разпоредба, съгласно която съдебното производство се спира при наличието на административно производство, чието решаване е с преюдициален характер за съдебното производство. Ответникът по касационната жалба – Т. Дренчовички изразява становище за неоснователност на искането за спиране на настоящето производство. Сочи, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не може да се тълкува разширително и е приложимо само в случай на преюдициално съдебно производство, каквото в настоящия случай не е налице. Релевираният от касационния жалбоподател спор пред ПВ завършва с административен акт – решение на председателя на ПВ, което нямо сила на пресъдено нещо. Ето защо това административно производство не съставлява основание за спиране на настоящето дело по чл. 229 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Върховният административен съд намира така подаденото искане за спиране на съдебното производство за неоснователно по следните съображения: С обжалваното в първоинстанционното производство Решение №РС-3-/1/ от 13.01.2022 г. на председателя на ПВ, на основание чл. 76, ал. 8 и чл. 76, ал. 7, т. 2 от ЗМГО е заличена регистрацията на марка с рег. №[номер] „ЕНЕРГИКО Треидинг България“, словна за всички стоки и услуги от класове 4 и 35, както и за посочените в диспозитива на решението услуги от класове 39 и 40 на МКСУ, на основание по-ранно право върху марка с рег. №[номер] „ENERGIKO“. Видно от приложената към касационната жалба справка за марка с рег. №[номер] „ENERGIKO“, на 21.07.2022 г. от „Енергико трейдинг България“ ООД, е подадено искане за заличаването на марката, което е със статус „проверка за допустимост и формална редовност“. Съгласно чл. 38, ал. 3 ЗМГО заличаването на регистрацията на марка има действие от датата на подаване на заявката за регистрация. Поради това евентуалното заличаване на марка с рег. №[номер] „ENERGIKO“ е преюдициално по отношение на настоящия правен спор, но по него няма образувано съдебно производство. Наличието на висящо административно производство не е основание на спиране на образувано съдебно производство. Нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложима в административното производство на основание чл. 144 АПК, изисква наличие на преюдициална връзка между две дела, образувани пред един или различни съдилища, решението на първото от които да има значение за правилното решение на спора по делото, по което производството се спира. В конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Няма данни за висящ пред настоящия или друг съд спор с преюдициално значение по настоящото дело. Не са налице и останалите посочени в чл. 229, ал. 1 ГПК предпоставки за спиране на настоящето дело. Делото следва да се докладва на председателя на седмо отделение на ВАС – за по-нататъшно администриране на касационната жалба на М. Далаклиев. Предвид изложеното, Върховният административен съд, седмо отделение,