Определение № 277 от 01.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 590/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от ЗК [фирма]-С. срещу решение №145 от 10.01.2011 г.на Софийски апелативен съд по в. гр.д. 707/2010 г., с което е потвърдено решение от 26.05.2010 г. по гр.д. №6784/09 на СГС, ГО, І-4 състав за уважаване на исковете по чл.226 ал.1 от КЗ на двамата ищци за сумите от 35 000 лева за всеки от тях, ведно със законната лихва от датата на увреждането 05.11.2006 г. до окончателното плащане. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне изцяло на исковете. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на съдилищата. В писмен отговор по касационната жалба е оспорена нейната основателност.. За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият съдебен състав е приел, че страните са обвързани относно размера на дължимото обезщетение за вреди от ПТП и в отношенията си със застрахователя по риск „Гражданска отговорност” относно покриване на същите вреди при положение, че в наказателното производство съдът се произнесъл по техния граждански иск. Застрахователното обезщетение е заплатено частично до размера на 15 000 лева от страна на застрахователя по ГО,. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на жалбоподателите-ищци се сочи като правен въпрос обуславящ изхода на спора, този за допустимостта на отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на деликвента, когато по отношение на самия деликвент е налице произнасяне от съда по гражданския иск в наказателното производство и е издаден изпълнителен лист. Този въпрос безспорно е обуславящ принципно произнасянето по настоящите искове и по него с Разпореждане №1 от 13.04.2010 г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело №1/2010 г. на ВКС-ТК, съгласно чл.292 от ГПК, което е висящо. С оглед висящността на производството по цитираното тълкувателно дело от значение за спора по настоящото дело и съгласно чл.292 от ГПК производството по настоящото дело следва да се спре до произнасянето на ОСТК на ВКС по тълкувателно дело №1/2010 г.. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение