Определение № 969 от 29.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 792/2012 г.

Производството е по чл.274, ал. 3 ГПК във връзка с § 2, ал.9 ПЗР на ГПК /обн. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу определение /без номер/ от 15.02.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 470/2012 г. на Софийски градски съд. С посоченото определение е отменено по реда на чл.244 ГПК /отм./ определение от 19.02.2008 г. по гр. д. № 1461/2008 г. на Софийски районен съд, 44 състав, и е обезсилен изпълнителен лист, издаден в полза на [фирма] против [фирма] и В. Е. К. въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл.237, б.”в” ГПК /отм./. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като излага доводи за допустимост на касационното обжалване и за неправилност на определението. В жалбата е инкорпорирано и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Ответниците [фирма] и В. Е. К. оспорват частната касационна жалба като недопустима, алтернативно - като неоснователна, по съображения в писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но независимо от това е процесуално недопустима и не следва да се разглежда по същество. Производството пред Софийски районен съд е инициирано с молба на [фирма], подадена на 17.01.2008 г., за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл.237, б.”в” ГПК /отм./ - извлечение от банкова сметка, срещу длъжниците [фирма] и В. Е. К.. Първоинстанционният съд се е произнесъл с определение, с което е уважил молбата и е разпоредил издаване на изпълнителен лист. Определението е обжалвано от [фирма] и В. К. с частна жалба по реда на чл.244 ГПК /отм./. След извършена проверка за наличие на предпоставките на чл.237, б.”в” във вр. с чл.242 ГПК /отм./, сезираният с частната жалба Софийски градски съд е отменил обжалваното определение като неправилно и е обезсилил издадения в полза на [фирма] изпълнителен лист. Съгласно разпоредбата на § 2, ал.9 ПЗР на ГПК от 2007 г., обн. в ДВ бр. 50 от 30.05.2008 г., производствата, образувани по молби за издаване на изпълнителен лист, постъпили до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения ГПК от 1952 г. В конкретния случай молбата за издаване на изпълнителен лист е подадена на 17.01.2008 г. и с оглед разпоредбата на § 2, ал.9 ПЗР на ГПК от 2007 г. разглеждането й е подчинено на съдържащите се в отменения ГПК от 1952 г. съдопроизводствени правила, в т. ч. и на тези, уреждащи реда за обжалване на постановените в производството по издаване на изпълнителен лист определения. В чл.218а, ал.1, б.”в” ГПК /отм./ касационно обжалване е предвидено само по отношение на определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу първоинстанционни определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството. Обжалваното пред Софийски градски съд първоинстанционно определение не е преграждащо по смисъла на чл.213, ал.1, б.”а” ГПК /отм./, тъй като с него е уважена молбата за издаване на изпълнителен лист. Ето защо, независимо от постановения от краен резултат /обезсилване на изпълнителния лист/, определението на въззивната инстанция не покрива хипотезата на чл.218а, ал.1, б.”в” ГПК /отм./ и не подлежи на касационен контрол. Дори да се възприеме тезата на частния жалбоподател, че с обезсилването на изпълнителния лист е преградена защитата му в производството по чл.242 и сл. ГПК /отм./, въззивното определение отново не може да се отнесе към подлежащите на обжалване пред Върховния касационен съд определения. Извън хипотезата на чл.218а, ал.1, б.”в” ГПК /отм./, преграждащите въззивни определения могат да бъдат обжалвани пред Върховния касационен съд само тогава, когато са постановени за пръв път от въззивен съд /чл.213, ал.1, б.”а” ГПК отм./. Разглежданият случай не е такъв, доколкото обезсилването на изпълнителния лист е последица от извършена въззивна проверка за законосъобразност на определението на първата инстанция по чл.242 във вр. с чл.237, б.”в” ГПК /отм./, а не от разрешаване за пръв път на въпроса за съществуването на предпоставките за издаване на изпълнителен лист. Недопустимостта на касационния контрол върху въззивните определения по чл.244 ГПК /отм./ е указана изрично и в т.6 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Дадените с решението задължителни указания са относими напълно към обжалваното с частната касационна жалба въззивно определение, с чието постановяване е изчерпан процесуалният ред за разглеждане на молбата за издаване на изпълнителен лист. Определението е окончателно и не подлежи на последващ инстанционен контрол за законосъобразност, което сочи на недопустимост на жалбата и предпоставя оставянето й без разглеждане. В аналогичен смисъл е и трайната практика на ВКС по приложението на § 2, ал.9 ПЗР на ЗИДГПК, изразена в определение № 425/04.12.2008 г. по ч. т. д. № 481/2008 г. на ІІ т. о., определение № 20/13.01.2009 г. по ч. т. д. № 388/2008 г. на І т. о., определение № 179/02.03.2010 г. по ч. т. д. № 129/2010 г. на ІІ т. о., определение № 711/17.09.2011 г. по ч. т. д. № 566/2011 г. на ІІ т. о. и др. Позоваването на частния жалбоподател на определение № 283/17.03.2011 г. по ч. т. д. № 746/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., и определение № 289/18.03.2011 г. по ч. т. д. № 942/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., е неуместно, тъй като практиката в тези определения касае реда за обжалване на съдебни актове, постановени в рамките на въведеното с ГПК от 2007 г. заповедно производство, който не е идентичен с реда за обжалване на постановените при действието на ГПК от 1952 г. /отм./ определения по чл.244 ГПК /отм./. Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение