Решение № 801 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3744/2010 г.

Решение № 801 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3744/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Рубен Меружан Вартанян, гр. Пловдив, ул. "Велико Търново" № 10, ет. 2, ап. 6 срещу решение № 86 от 19.01.2010 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 2063/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради противоречие с материалния закон, и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приложил закона - чл. 185 във вр. с чл. 186, ал. 3 и 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДП) и необосновано ценил писменото доказателство - нотариално заверена декларация от лицето, извършило нарушението на 13.03.2005 г. Не е отчел, че доказателствената тежест по установяване самоличността на нарушителя е на административния орган и без този реквизит санкция не може да бъде наложена. Неправилно съдът приел, че по силата на чл. 186, ал. 3 ЗДП се прилага оборима презумпция, че нарушителят е собственикът на превозното средство. Моли съда да отмени обжалваното решение. Процесуалното представителство на касатора се осъществява от адв. Георги Митриков. Ответникът по касационната жалба - началник-сектор "Пътна полиция" в областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е ценил доказателствата по делото и приложил материалния закон. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел, че касаторът е лице, което има изискуемия по чл. 25, ал. 4, редакция към процесния период, от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157/наредбата) стаж за издаване на контролен талон "водач на МПС без наказания". Приел, че на същия, с фиш № 598 от 13.03.2005 г., на основание чл. 185 ЗДП е наложена глоба в размер на 15, 00 лв. за неправилно паркиране. Приел, с оглед разпоредбата на чл. 186, ал. 3 ЗДП, че фиш за неправилно паркиране може да се издаде и в отсъствието на нарушителя, а въз основа на ал. 4, редакция към процесния период, че е налице влязло в сила наказателно постановление, поради неплащането доброволно в седемдневен срок на глобата. Приел, че представената нотариално заверена декларация от извършителя на нарушението е непротивопоставима на обвързващата доказателствена сила на издавания фиш. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ. Този извод на съда е правилен. По делото няма спор за факти. Съдът правилно установил фактическата обстановка и тя не се оспорва от касатора. Спорен по делото е въпросът за приложението на закона и за цененето на доказателствата. Чл. 25, ал. 7 на Наредба № I-157 дава право на водачи на моторни превозни средства, които нямат наказания за нарушаване на правилата за движение по пътищата от първоначалното придобиване на правоспособност и имат стаж не по-малко от шест години или които нямат наказания за период от шест години след влизане в сила на наредбата да придобият контролен талон "водач на МПС без наказания". Релевантно за осъществяване на тази правна възможност освен съответния срок, за който по делото не се спори, е липсата на наказания. Правилно, с оглед на доказателствата по делото, съдът приема, че касаторът има наложено наказание в изискуемия срок. Подробни и аргументирани са мотивите на съда, които обосновават този извод и които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Както правилно посочва съдът законодателят, с разпоредбата на чл. 186, ал. 4, редакция към момента на извършване на нарушението неправилно паркиране - 13.03.2005 г., приравнява неплатената доброволно в седемдневен срок глоба по издаден фиш на наказателно постановление. Това е законова фикция и тя е необорима. С нея правната норма приравнява по правно действие влязлото в сила наказателно постановление и неплатената в срок глоба по фиш. С оглед на това представената нотариално заверена декларация от бащата на касатора, който твърди, че е извършител на нарушението, не може да доведе до промяна на материалноправните последици за касатора. С оглед на изложеното, неоснователни са твърденията на касатора досежно необходимостта в конкретния случай от индивидуализация на нарушителя. Безспорно е, че административнонаказателната отговорност е лична и установяването на самоличността на нарушителя е задължителен елемент на законосъобразното налагане на всяко административно наказание. Но в случая, по силата на законовата фикция, този факт е ирелевантен. Видно от изложеното твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост са неоснователни. Съдът правилно е ценил събраните по делото доказателства, въз основа на това е направил обосновани изводи и не е допуснал нарушение на материалния закон. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.