Определение № 184 от 19.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 701/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение № 221 от 15.ІІ.2011 г. по гр.д. № 3153/ 2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено Решение № 2860 от 7.Х.2010 г. по гр.д. № 1494/ 2010 г. на Пловдивски районен съд в частта, която [фирма] -с. Труд, Пловдивска обл. е осъдено да плати на [фирма] - [населено място] 1080 евро - възнаграждение по договор за посредничество и 66.77 евро - изтекли лихви за периода 14.V.2009 г. - 7.ХІІ.2009 г. и е постановено друго, с което исковете са отхвърлени, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на касационни основания жалбоподателят сочи разрешените по делото правни въпроси, поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК и представя копия от решения на различни по степен съдилища. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място], Пловдивска обл. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното: С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение, с което са уважени: иск по чл. 79 ЗЗД за 1080 евро - възнаграждение по договор за посредничество и иск по чл. 86 ЗЗД за 66.77 евро - изтекли лихви за периода 14.V.2009 г. - 7.ХІІ.2009 г. и е постановено друго, с което исковете за тези суми са отхвърлени. Така постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, тъй като обжалваното въззивно решение е постановено по дело с цена на исковете до 5 000 лв. С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата 200 лв. - разноски за касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение