Решение № 4777 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10945/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ - гр. София, чрез пълномощник гл. юрк. Брайкова, против решение № 1094 от 16.07.2025 г., постановено по адм. дело № 147/2025 г. по описа на Административен съд – Ямбол. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което настоящата съдебна инстанция да се произнесе по същество на спора като потвърди оспорената заповед и се присъдят направените по делото разноски за две инстанции. По отношение на претенцията за разноски на ответника по касация се прави възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатския хонорар. Ответникът – Е. Р. Т., чрез пълномощника си адв. Москова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, като представя списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед № 79/20.03.2025 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която на основание чл. 106, ал.1, т.2, вр. чл. 108 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Е. Р. Т., на длъжност „старши експерт“ в отдел „Регионален технически инспекторат“ в Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - гр.Ямбол, считано от 20.03.2025 г., поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Е. Т. е незаконосъобразна, тъй като макар формално да е налице съкращаване на щата, в действителност липсва реално съкращаване на заеманата от нея длъжност. Съдът е установил, че броят на щатните бройки за длъжността „старши експерт“ е намален от 30 на 29 чрез трансформиране на една бройка в друга длъжност, но не е доказано, че именно заеманата от Т. длъжност е съкратена. Наред с това е констатирано, че към момента на уволнението са съществували свободни, незаети бройки за същата длъжност, което изключва необходимостта от освобождаване на конкретен служител. Приел е също, че не е налице реална административна реорганизация, насочена към оптимизиране на дейността, а по-скоро формално използване на правомощието за съкращаване с цел освобождаване на конкретно лице. Това е квалифицирано като превратно упражняване на власт и нарушение на целта на закона. Освен това съдът е счел, че е нарушен принципът на съразмерност, установен в административния процес с чл. 6, ал. 1 - 5 АПК, тъй като правата на служителя са засегнати в по-голяма степен от необходимото, без да е налице обективна необходимост от това. В обобщение, първоинстанционният съд е приел, че уволнението е извършено при липса на материалноправните предпоставки за съкращаване на длъжността, в противоречие с целта на закона и при неправомерно упражняване на власт, поради което е отменил заповедта. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 106, ал.1, т.2 ЗДСл, органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при съкращаване на длъжността. Реално съкращаване на длъжността е налице когато тя е премахната като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на съответната администрация, не е запазена като система от функции, задължения и изисквания или е продължила да се изпълнява от по-малко на брой лица. В съответствие с разпоредбата на чл.2 ал.1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията длъжността се свързва с изпълнението на конкретен вид дейност, която може да се извършва от едно или повече лица, чийто брой/щат/ в рамките на нормативно предвидената обща численост на служителите се определя от органа по назначаване. За да е налице „съкращаване на длъжността“, като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл е необходимо кумулативно да са налице следните две предпоставки: длъжността да е отпаднала като нормативно определена позиция, с пълно премахване на функциите, задълженията и изискванията за заемане или тяхното изменение да е толкова значително, че новата им съвкупност и критериите за тяхното осъществяване да налагат извод за наличието на качествено нова длъжност, които в настоящия случай не са налице. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че с утвърденото ново щатно разписание е намален броят на длъжностите „старши експерт“ от 30 на 29, като една бройка е трансформирана в длъжност „старши юрисконсулт“ в друг отдел. Същевременно обаче не е установено, че именно заеманата от Т. длъжност е тази, която е трансформирана или съкратена. Напротив, от поименното щатно разписание и заключението на съдебната експертиза се установява, че към момента на прекратяване на правоотношението са съществували свободни, незаети щатни бройки за същата длъжност. Този факт има съществено значение за преценката дали е налице действително съкращаване на длъжността по смисъла на закона. Съкращаването като правно основание за прекратяване на служебното правоотношение предполага не само формално намаляване на числеността, но и реално отпадане на необходимостта от съответната длъжност като система от функции, задължения и изисквания. В конкретния случай дейността на съответното звено е запазена, функциите не са променени, а наличието на вакантни позиции показва, че не е налице обективна необходимост от освобождаване на зает служител. Установеното фактическо положение сочи на извод, че не е налице действително съкращаване, изразяващо се в пълно премахване на функциите, задачите и задълженията на длъжността или в създаване на качествено нова длъжност със значително по степен и съвкупност функционално изменение, както правилно е приел АС - Ямбол. При упражняване на дискреционното правомощие да извършва преструктуриране на управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й административният орган следва да се съобразява с принципа на съразмерност, установен в административния процес с чл. 6, ал. 1 - 5 АПК, което в случая не е сторено. В конкретната хипотеза не е налице действително съкращаване на длъжността на Т. по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, тъй като не е налице реално съкращаване на длъжността, изразяващо се в нейното заличаване. По този начин е нарушен принципа, установен в чл. 6, ал. 2 АПК и правата на жалбоподателя са засегнати в по-голяма степен от необходимото за целта. Действително, за органа по назначаването не съществува задължение да предложи на служителя, чиято длъжност се съкращава друга подходяща, но това не го освобождава от задължението да упражни правомощията, предвидени в закона добросъвестно и разумно, още повече, че смисълът на съкращението е да се оптимизира дейността, като функциите и задълженията се изпълняват от по-малко на брой, но по-квалифицирани служители. Според настоящия съдебен състав служебното правоотношение е прекратено самоцелно, без реално извършване на организационни и структурни промени с цел оптимизиране дейността на ДФЗ. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът неправилно е тълкувал приложимите материалноправни разпоредби. Напротив, извършеният от него анализ е съобразен с установената съдебна практика и с легалното разбиране за „длъжност в администрацията“, като съвкупност от функции, които следва да бъдат реално премахнати, за да е налице законосъобразно съкращаване. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение, е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, както и съобразно представени доказателства за реалното им извършване, Държавен фонд "Земеделие" следва да заплати такива за настоящото производство в размер на 511,29 евро /1 000 лева по договор за правна помощ и съдействие/, който размер не е прекомерен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение