Определение № 50 от 24.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 295/2021 г.

Подадена е молба вх.№5300209013494/ 10.07.2020 г. от В. Н. Н. ЕГН: [ЕГН] за отмяна по реда на чл.303 и следващите ГПК на влязло в сила на 24.02.2020 решение на СГС, 15 с-в по гр.д. №2443/2014, с което е уважен иск по чл.135 ЗЗД на „Финанс Груп 1“ЕООД срещу молителя и А. П. А. в за обявяване за относително недействителен на договор за дарение на недвижим имот. Молителят е описал обстоятелствата, които, според него, попадат във фактическия състав на чл.303 т.2 ГПК- налице е влязло в сила на 08.02.2018 г. съдебно решение по друго дело, с което е отхвърлен искът по чл.422 ал.1 ГПК на „Финанс Груп 1“ЕООД срещу молителката по настоящото дело, основан на запис на заповед и договор за заем, като е прието от, че тези документи не са подписани от В. Н.. Последното, според твърденията в настоящата молба, представлява установена по надлежния ред неистинност на документ, върху който е основано влязлото в сила решение, чиято отмяна се претендира в твърдяната хипотеза на чл.303 т.2 ГПК. Ответната страна изпраща отговор на молбата в законния срок, в който поддържа становище за нейната недопустимост, съответно неоснователност. Настоящата молба е подадена срещу съдебен акт, който е окончателен. С оглед преценка за спазването на срока по чл.305 ал.1, във връзка с чл.303 т.2 ГПК: същият е спазен, доколкото молбата е подадена на 10.07.2020 ., т.е. преди изтичането на тримесечния срок по чл.305 ал.1, т.2 ГПК, тъй като в случая следва да се приеме, че този срок, започва да тече от влизане в сила на решението,чиято отмяна се иска-24.02.2020г. и съгласно чл.3 ал.1,т.1 ЗМДВИП във вр. с пар.13 от ЗР на същия закон. С оглед изложеното и на основание чл.307 ал.1 ГПК ,съдът