Определение № 436 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 241/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. И. М. от [населено място] срещу решение от 25.09.2014 г., постановено по в. гр.д. №15385/2013 г. на СГС, ІІВ състав, с което след отмяна на първоинстанционното решение по гр.д. №47830/2012 г. на СРС,69 състав, е постановено ново решение, с което предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] искове с пр. осн. чл. 344,ал.1, т.1,2 и 3 КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед №561/31.08.2012 г. на управителя на ответното дружество, за възстановяване на заеманата преди уволнението работа и за заплащане на обезщетение на по чл. 225,ал.1 КТ за периода от 01.09.2012 г. до 01.03.2013 г. в размер на 5 248,80 лв., са отхвърлени. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация [фирма] [населено място] застъпва становище, че не са изпълнени законовите предпоставки, обуславящи допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос. За да има такъв характер въпросът следва да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. На второ място по отношение на този въпрос следва да е изпълнено допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК, което обстоятелство следва да е обосновано от касатора. В случая касационното обжалване следва да се допусне по въпроса: „Фактът на придобита от оставения на работа служител по- висока образователна степен, необходимо и достатъчно условие ли е да се приеме, че професионалната квалификация на тази служител е по- висока за конкретната длъжност, от която се съкращават щатни бройки. Този въпрос има характеристиката на правен въпрос в посочения смисъл, доколкото е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и има обуславящ изхода на спора характер. Същевременно по отношение на него е изпълнено и посоченото допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.