Определение № 154 от 15.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 135/2010 г.

ВКСII гражданско отделение15.04.2010

Ruling

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №353/08.12.2009г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №593/2009г. по описа на същия съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Grounds

Производството е по член274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба,подадена от Б. Д. Б. и И. Д. Б. против определение №353/08.12.2009г. на Бургаски окръжен съд,постановено по ч.гр.д. №593/2009г. по описа на същия съд,като се потвърждава определение от 01.09.2009г. на Бургаски районен съд по гр.д. №2662/2009г. по описа на съда,с което е върната искова молба на Б. Д. Б. и И. Д. Б. против „Б”А. гр. Б. и е прекратено производството по делото. По допустимостта на частната касационна жалба: В изложението си,приложено към частната касационна жалба,касаторите заявяват,че са налице предпоставките на член 280 ал. 1 т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото,отнасящи се до индивидуализацията на недвижим имот,предмет на заявен ревандикационен иск,когато процесния имот не е въведен в кадастралната карта, поради неприключила процедура по член 53 от ЗКИР и дали в този случай е приложима разпоредбата на член 12 от П. за вписванията относно изискванията на които следва да отговаря исковата молба. Касаторите твърдят,че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото поради липса на задължителна за съдилищата практика и нуждата от тълкуване на правните норми. Ответникът по частната касационна жалба „Б”А. гр. Б.,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и моли същото да не се допуска. С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че съгласно член 12 от ПВ исковата молба следва да отговаря на изискванията на член 6 от ПВ,а според ал.3 на тази разпоредба,когато недвижимия имот се намира в район с одобрена кадастрална карта описанията се извършват съобразно данните по член 60 т.1 -7 от ЗКИР,като се прилага скица-копие от кадастралната карта. Съдът е приел,че въпреки дадените указания на два пъти от първоинстанционния съд за отстраняване тази нередовност на исковата молба,ищците-настоящи касатори, не са изпълнили тези указания,като процесния имот не е индивидуализиран съгласно действащия кадастрален план. За да е налице основанието ,посочено от касаторите, за допускане на касационно обжалване,разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или тя да бъде осъвременена,предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени/т.4 от Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.. №1/2009г. на ОСТГК на ВКС/,каквито аргументи липсват в изложението на касаторите. Наред с това,така, както са формулирани правните въпроси от касаторите в същото,последните се отнасят до начина и пътя на защита,която следва да се избере и в съответствие с която същите следва да заявят своята претенция,за да се приеме за редовно заявена,но не и такива от които зависи изхода на делото. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд