Определение № 4480 от 10.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2873/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на д-р М. Михайлов – гл. инспектор при Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Шумен, той и официален ветеринарен лекар (ОВЛ), чрез представител по пълномощие - ст. юрисконсулт Г. Иванов, срещу протоколно определение от 24.01.2024 г. по адм. дело № 4422/2023 г. по описа на Пето отделение на Върховния административен съд (ВАС), с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 144 АПК е спряно производството по делото до приключване с окончателен съдебен акт на спора по адм. дело № 5944/2023 г. по описа на ВАС, Пето отделение. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че с оглед допуснатото предварително изпълнение на обжалвания по адм. дело № 5944/2023 г. акт – Заповед № РД12-66/23.01.2023 г. на директора на ОДБХ – Шумен, потвърдено с влязло в сила Определение № 76/30.01.2023 г. по ч. адм. дело № 26/2023 г. по описа на Административен съд – Шумен, животновъдният обект на С. Витлиемова се явява нерегистриран по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), което се явява нарушение на разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗВМД. Поради това целта на издаденото Разпореждане № 1/23.01.2023 г. на гл. инспектор при ОДБХ – Шумен, той и ОВЛ, е да се предотврати или преустанови административно нарушение, което в конкретния случай е реализиране в хранителната верига на селскостопанска продукция – сурово краве мляко от нерегистриран по реда на чл. 137 ЗВМД обект, който не отговаря на ветеринарномедицинските изисквания. Сочи, че поради нерегистрирането по надлежния ред на обекта, върху добитото ежедневно количество мляко не се осъществява контрол по отношение на общ брой микроорганизми и общ брой суматични клетки и инхибитори, съгласно Регламент № 853/2004/ЕО, както и контрол по отношение на здравния статус на животните. Счита, че ако се приеме, че заповедта не произвежда действие, то се губи смисъла от предварителното изпълнение и това не е в съответствие с духа на закона. Намира, че са налице важни обстоятелства за допускане на предварителното изпълнение, поради което и производството по адм. дело № 5944/2023 г. не се явява преюдициално по отношение на производството по адм. дело № 4422/2023 г. и двете по описа на ВАС. Частният жалбоподател иска оспореното определение да бъде отменено. Ответникът по частна жалба – С. Витлиемова, редовно уведомена, не взема отношение. Върховният административен съд, петчленен състав при ІІ-ра колегия намира, че частната жалба е допустима, като подадена от активно легитимирана страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното протоколно определение, тричленния състав на ВАС е приел, че спорът за законосъобразността на административния акт, с който е постановено заличаване на регистрацията на животновъдния обект, собственост на С. Витлиемова и обезсилване на Удостоверение за регистрация на животновъдния обект № 17/30.03.2018 г., поради допуснати системни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания, се явява въпрос с преюдициално значение за поставения за решаване пред него спор, а именно – Решение № 41/24.03.2023 г. по адм. дело № 44/2023 г. на Административен съд – Шумен (АС – Шумен), с което е отхвърлена жалбата на С. Витлиемова срещу Разпореждане № 1/23.01.2023 г. на гл. инспектор при ОДБХ – Шумен, той и официален ветеринарен лекар, издадено по реда на чл. 131 ЗВМД. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Със Заповед № РД12-66/23.01.2023 г. на директора на ОДБХ – Шумен и на основание чл. 138, ал. 1, т. 2 ЗВМД е постановено заличаване на регистрацията на животновъден обект, собственост на С. Витлиемова и обезсилване на издаденото Удостоверение № 17/30.03.2018 г., поради установени системни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания в обекта. Жалбата на Витлиемова срещу тази заповед е отхвърлена с Решение № 59/27.04.2023 г. по адм. дело № 43/2023 г. на АС – Шумен. По повод обжалването на така постановеното решение, е образувано адм. дело № 5944/2023 г. по описа на ВАС, Пето отделение. Във връзка със Заповед № РД12-66/23.01.2023 г. е издадено и Разпореждане № 1/23.01.2023 г. на гл. инспектор при ОДБХ – Шумен д-р М. Михайлов, той и ОВЛ, с което на основание чл. 131, ал. 2, т. 2 във вр. ал. 1, т. 2 и 3 ЗВМД е наложена забрана на цялото количество сурово краве мляко, добито ежедневно в стопанството, за употреба в хранителната верига. С Решение № 41/24.03.2023 г. по адм. дело № 44/2023 г. на АС – Шумен, което е предмет на производството по адм. дело № 4422/2023 г. на ВАС, Пето отделение, от своя страна спряно с понастоящем обжалваното протоколно определение, жалбата на Витлиемова срещу разпореждането е отхвърлена. Правилно тричленният състав на ВАС приема, че решението по адм. дело № 5944/2023 г. би имало значение за унищожаемостта на разпореждането, с което е наложена забрана на цялото количество сурово мляко за употреба в хранителната верига. С нормата на чл. 139, ал. 1, т. 16 ЗВМД се забранява търговията със суровини и храни, добити от животни, отглеждани в обекти, които не са регистрирани по чл. 137 с.з. Съгласно чл. 139г, ал. 1 ЗВМД при установяване на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 10-16 ЗВМД в зависимост от вида и тежестта на нарушението се издава акт за прилагане на мярка по чл. 131, ал. 1 - от официалния ветеринарен лекар (т. 1 от разпоредбата) или разпореждане за прекратяване дейността на животновъдния обект в случаите по чл. 139, ал. 1, т. 15 - от директора на съответната ОДБХ (т. 2 от разпоредбата). Съгласно ал. 4 на същата разпоредба, актовете по ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението. С издаденото по реда на чл. 131, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗВМД разпореждане се прилага принудителна административна мярка. С оглед изложеното в обжалваното Разпореждане № 1/23.01.2023 г. наложената забрана е до постигане изискванията на Регламент (ЕО) № 853/2004 и Наредба № 44/20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти по отношение на здравните, структурните и хигиенните изисквания и изискванията за качествените показатели на добиваното сурово краве мляко, както и регистрация на обекта по реда на чл. 137 ЗВМД. Предвид допуснатото предварително изпълнение на Заповед № РД12-66/23.01.2023 г. на директора на ОДБХ, потвърдено с влязло в сила Определение № 76/30.01.2023 г. по адм. дело № 26/2023 г. на АС – Шумен, то въпросът с регистрацията на животновъдния обект се явява от значение за преценката законосъобразността на наложената забрана, тъй като наличието на действаща регистрация обуславя осъществяването на дейността по отглеждане едри преживни животни (ЕПЖ), съответно производството на суровини от тях (сурово краве мляко в случая) и търговската му реализация в хранителната верига, и обратното – липсата на регистрация, поради заличаването й, изключва осъществяването на каквато и да било дейност в съществувалия до момента животновъден обект. Видно е, че заповедта за заличаване на регистрацията на животновъдния обект се явява фактическо основание за издаването на обжалваното Разпореждане № 1/23.01.2023 г. на ОВЛ. Следва да се има предвид също, че жалбата срещу наложената с разпореждане по чл. 131, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗВМД принудителна административна мярка не спира изпълнението – предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, съгласно чл. 139г, ал. 4 ЗВМД (в същия смисъл Определение № 6218//18.05.2017 г. по адм. дело № 5135/2017 г. на ВАС, V отд.; Определение № 12054/29.09.2020 г. по адм. дело № 10175/2020 г. на ВАС, V отд.), и няма данни да е искано неговото спиране по реда на чл. 166 АПК. А предварителното изпълнение на Заповед № РД12-66/23.01.2023 г. е потвърдено с влязло в сила Определение № 76/30.01.2023 г. по адм. дело № 26/2023 г. на АС - Шумен. Поради това, аргументите на частния жалбоподател в тази връзка са неоснователни. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 235 и чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на ІІ колегия,