Определение № 95 от 08.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 470/2009 г.

Производството е по чл.288 ГПК. В. В. Х. е обжалвал въззивното решение на К. окръжен съд от 10.10.2008г. по гр.д. № 379/2008г. Върховният касационен съд, констатира, че касационното обжалване е недопустимо на основание чл.280 ал.2 ГПК. Предмет на спора е установителен иск за собственост на 14 кв.м. придаваема част от имот пл. № 2* към УПИ ХІ-2221 кв.292 по плана на гр. К. от 1992г. От представената данъчна оценка се установява, че цената на цялото дворно място с квадратура 303 кв.м. е 4937лв., следователно само на спорните 14 кв.м. е 228лв. Вещните искове са оценяеми и съгласно чл.69 ГПК размерът на цената на иска се формира от данъчната оценка на имота, а ако няма такава - от пазарната стойност, следователно и обжалваемият интерес по чл.280 ал.2 ГПК следва да се определи по този критерий. В случая няма данни по делото за пазарната цена на имота, в самата искова молба е посочено, че цената на иска е 228лв., от което следва, че е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК и касационното обжалване е недопустимо. Воден от горното на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение