Определение № 2475 от 05.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2051/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Захариева, против определение № 164 от 01.02.2024 г., постановено от Административен съд - Ямбол, ІV състав, по адм. дело № 363/2023г., с което е спряно, по искане на кмета на община Стралджа, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Решение за налагане на финансова корекция № 03-РД/3834 от 11.08.2023г., издадено от заместник- изпълнителния директор на ДФЗ. В частната жалба са релевирани доводи, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Твърди се, че представените от община Стралджа нови обстоятелства и доказателства не са достатъчни, за да обосноват необходимост от спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решението за налагане на финансова корекция (РФК). Частният жалбоподател счита, че съдът не е съобразил, че тежестта на доказване се носи от оспорващия и твърди, че при преценката на баланса на интересите следва да се даде приоритет на обществения интерес за законосъобразно използване на еврофондовете. Претендира отмяна на обжалваното определение и оставяне без уважение на особеното искане на община Стралджа за спиране на предварителното изпълнение. По делото не е постъпил писмен отговор по реда на чл. 232 АПК. Като прецени данните по делото, настоящият съдебен състав намира частната жалба на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 166, ал. 3, изр. второ и чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 164 от 01.02.2024 г. е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на РФК № 03-РД/3834 от 11.08.2023г., издадено от заместник- изпълнителния директор на ДФЗ, с което на община Стралджа е определена финансова корекция в размер на 2 280, 00 лв. с ДДС, представляваща недължимо получена финансова помощ по Договор № 28/07/2/0/00453 от 22.11.2017г. по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд - Ямбол е приел, че общината - жалбоподател не разполага със средства, с които да заплати стойността на определената от частния жалбоподател финансова корекция преди влизане в сила на горепосоченото РФК, без това плащане осезаемо да затрудни нормалното й функциониране. Първостепенният съд е констатирал, че към искането от 24.01.2024г. са приложени писмени доказателства – Справка за размера на месечните разходи в община Стралджа за дейност за общинска администрация и дейностите към нея като разпоредител на бюджетни средства, Списък на проекти, в които искателят участва като бенефициент и Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 211 от ДПК от 23.01.2024г., относно които първостепенният съд е счел, че удостоверяват нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК, а именно: разходите на общината за нейната издръжка възлизат на 243 796 лв. С оглед на това е изведено заключение, че община Стралджа не разполага с необходимите финансови средства, с които да заплати сумата на определената финансовата корекция преди влизане в сила на процесното РФК и предварителното заплащане на тази сума ще окаже негативно въздействие върху нормалното функциониране и осъществяване на оперативните задължения на общината. Ето защо решаващият съд е преценил, че в конкретния случай предварителното изпълнение ще причини значителна или трудно поправима вреда на общината, за което се е позовал и на служебно известна му информация, че общият размер на наложените й финансови корекции възлиза на 372 279 лв., който значително надвишава разполагаемия финансов ресурс на общината и това безспорно ще доведе до блокиране работата на общината и до невъзможност да изпълнява поетите вече финансови ангажименти. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи отменителни основания. Решаващият състав на Административен съд - Ямбол законосъобразно е тълкувал и приложил нормата на чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 АПК и обосновано е приел, че в конкретната хипотеза са налице кумулативно формулираните от законодателя условия за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение - оспорващият е установил, че предварителното изпълнение ще му причини значителна или трудно поправима вреда и то поради обстоятелства, настъпили след издаването на акта. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че първостепенният съд не бил съобразил, че тежестта за доказване на необходимостта от спиране на предварителното изпълнение се носи от искателя. В случая в мотивите на обжалваното определение са изложени изрични правни изводи досежно доказателствената тежест, които съответстват на императивните законови изисквания и изцяло се възприемат от тричленния състав на Върховния административен съд. В конкретната хипотеза действително изпълнението на атакувания административен акт преди влизането му в сила би затруднило нормалното функциониране на община Стралджа, а оттам би накърнило и интереса на цялата местна общественост, който е съизмерим по степен на значимост на защитавания с чл. 27, ал. 2 ЗУСЕСИФ държавен интерес. Правилно е отчетено като ново обстоятелство наличието на депозирано от страна на кмета на община Стралджа доказателство относно сключени от искателя договори за осъществяване дейностите, посочени в представения Списък на проекти, в които искателят участва като бенефициент, включващ социални и комунални дейности - патронажна грижа за нуждаещи се лица в общината; социални услуги в домашна среда; рехабилитация на улична мрежа в част от населените места от общината; рехабилитация и модернизация на уличното осветление на територията на община Стралджа; рехабилитация и модернизация на вътрешна водопроводна мрежа в [населено място], [населено място] и [населено място] в община Стралджа и др. Оттук е формиран верен и обоснован извод, че общината към настоящия момент обективно не разполага със средства, с които да заплати сумата на финансовата корекция преди влизане в сила на акта за нейното налагане, доколкото такива разходи не са предвидени при формирането на общинския бюджет. Евентуалното разходване на въпросните средства от бюджета за предварително плащане на финансовата корекция ще нанесе вреда в общинския бюджет и ще затрудни нормалното функциониране на общината, като дестабилизира бюджетните предвиждания за годината и породи невъзможност за общината да изпълнява нормативно установените си задължения, както и ангажиментите си по действащите проекти за изпълнението на социални и комунални дейности, имащи за цел да обезпечат социалните нужди и текущите задължения по рехабилитация и модернизация на уличната мрежа, на уличното осветление, на вътрешна водопроводна мрежа на части от община Стралджа, ако се осъществи предварително изпълнение на процесното РФК, преди неговото влизане в законна сила. Правилно е преценено, че е налице реална опасност да се осуети изпълнението на визираните проекти, чиито предмет е насочен към най- уязвимата част от населението на общината. Бюджетният дисбаланс и евентуално предизвиканите от предварителното изпълнение на акта затруднения за общината биха оказали отрицателно въздействие върху жителите на общината и биха засегнали интересите на неограничен кръг лица, живущи на територията на община Стралджа. С оглед на това следва да се възприеме заключението на първостепенния съд, че в случая са осъществени законовите предпоставки за допускане от съда на спиране на предварителното изпълнение на процесното РФК. Изложените доводи в частната жалба не опровергават правните изводи на решаващия съд. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Страните не претендират присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,