Определение № 35 от 19.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 714/2009 г.
ВКСII търговско отделение19.01.2010reporting judge Ваня Алексиева
Ruling
ПОТВЪРЖДАВА определение на Варненския окръжен съд № 1* от 29.05.2009 год., постановено по ч.гр.д. № 585/2009 год.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е по чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2 пр.І във вр. с ал.1,т.1 ГПК. Образувано е по частната жалба на ТД”Д”О., гр. В. против определение на Варненския окръжен съд № 1* от 29.05.2009 год., постановено по ч.гр.д. № 585/2009 год., с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на подадената от страната частна жалба. Частният жалбоподател въвежда оплакване за неправилност на обжалваното определение, излагайки подробни съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон-чл.207 и сл. ГПК и на общите правила за обезпечаване на доказателства, въведени с действащия ГПК, вкл. начина на допускане и изслушване на съответната специализирана експертиза, поради което се иска отмяната му. Ответниците по частната жалба не са взели становище по основателността и в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираното оплакване и съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК провери данните по делото, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт и е процесуално допустима. Обстоятелството, че предмет на същата е определение, преграждащо по- нататъшното развитие на делото, подлежащо на разглеждане по реда на чл.274, ал.1 ГПК, постановено за първи път от въззивния съд, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допустимост на исканото обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съгласно процесуалното правило на чл.274, ал.1,т.1 и т.2 ГПК, възпроизвеждащо нормата на чл.213 ГПК/ отм./ на самостоятелно обжалване подлежат определенията, които имат преграждащ за развитие на производството по делото ефект и тези, за които това изрично е предвидено от законодателя. В случая, както правилно е счел Варненският окръжен съд, постановеното от ВРС протоколно определение от 22.04.2009 год., с което образуваното по реда на 207 и сл. ГПК производство по ч.гр.д. № 8294/2008 год. за обезпечение на доказателствата е прекратено поради постигане целите на същото, няма преграждащ ефект по см. на чл.274, ал.1,т.1 ГПК. Същевременно, доколкото по изрично разпореждане на закона- чл. 208, ал.3 ГПК, на двуинстанционно разглеждане подлежи само определението на съда, с което молбата за обезпечение на доказателствата не се уважава, какъвто не е разгледаният случай, то подадената от настоящия частен жалбоподател частна жалба срещу съдебния акт на Варненския районен съд, с който са допуснати и приети поисканите от молителя съдебно-технически експертизи т.е. събрани са предварително онези доказателства, по отношение на които е счетено, че съществува опасност да бъдат изгубени или събирането им впоследствие, при висящността на бъдещия процес, да бъде затруднено се явява процесуално недопустима поради отсъствие на право на обжалване- абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за наличието на която съдът следи служебно и което задължително предпоставя интерес от обжалваното, който в разглежданата хипотеза е отречен от законодателя. Затова, като е съобразил горното, излагайки аналогични правни съждения въззивният съд правилно е приложил процесуалния закон. Що се касае до оплакването, че при събиране на исканите по реда на чл.208 и сл. ГПК доказателства са били нарушение правилата на общия исков процес и приетите от съда заключения по допуснатите съдебно- технически експертизи не са отговорили на поставената от молителя задача в пълен обем, то соченото оплакване е неоснователно предвид изрично застъпеното от процесуалния представител на същия становище в с.з. от 22.04.2009 год. и отсъствието на направено искане за допълване на вече изслушаните експертизи. Доколкото пък визираното определение от съдебно заседание на 04. 03.3009 год. по горепосоченото ч.гр.д. на ВРС, макар и в нарушение на процесуалния закон е отменено от съда, който го е постановил и са извършени указаните от ВОС с определение по ч.т.д. № 50/90 год. процесуални действия, то законосъобразно е разбирането на състава на ВОС,постановил обжалвания понастоящем съдебен акт, че въззивната частна жалба на настоящия частен жалбопадател и на това основание е лишена от правен интерес. Отделен в тази вр. е въпросът, за срока в който прекратителното определение на ВРС от 04.03.2009 год. по ч.гр.д. № 8294/2008 год. е могло да бъде обжалвано пред въззивния съд. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
Cited provisions
14- чл. 278, ал. 1 ГПК
- чл. 207 ГПК
- чл. 208 ГПК
- чл. 208, ал. 3 ГПК
- чл. 213 ГПК
- чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 274, ал. 1 ГПК
- чл. 275, ал. 1 ГПК
- чл. 276, ал. 1 ГПК
- чл. 278, ал. 4 ГПК
- чл. 280 ГПК
- чл. 274, ал. 1, т. 1
- чл. 274, ал. 2
- чл. 280, ал. 1, т. 1