Определение № 3442 от 20.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2520/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Неделчев от гр.Варна, срещу определение №1842/22.02.2024 г. постановено по адм. дело № 120/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е върната жалбата на Неделчев срещу Определение №1034/30.01.2024 г. постановено по същото дело. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Посочва, че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че е имало нередности; че по делото е било налично Решение на НЕЛК, поради което не е била дължима държавна такса от 30 лв. по аргумент от чл.5, б.“о“ от ЗДТ, както и че съдът е нарушил чл.175 от ГПК - след като е освобождаван от Д.Т. по множество дела, съдът служебно е следвало да започне производство по чл.83, ал.2 от ГПК. Иска да се отмени оспореното определение и делото се върне на Административен съд-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Върховният административен съд (ВАС), пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Обжалваното определение е валидно и допустимо като постановено в предвидената от закона форма, от компетентния съд, в производство по чл.213а, ал.1 от АПК. Разгледано по същество същото е правилно по следните съображения: С определение № 1293 от 06.02.2024 г. съдът е оставил без движение частната жалба на Неделчев срещу прекратително определение № 1034/30.01.2024 г. постановено по адм.д. № 120/2024 г. по описа на съда, като е указал на жалбоподателя в 7 дневен срок от съобщението да представи доказателства за платена Д.Т. от 30 лв., да се приподпише частната жалба от адвокат или жалбоподателя да представи доказателства за придобита юридическа правоспособност. Съдът е указал и последиците при неотстраняване на констатираните нередовности. Определението е съобщено лично на жалбоподателя на 09.02.2024 г., но указанията не са изпълнени в указания срок. Поради това с оспореното в настоящото производство определение №1842/22.02.2024 г. частната жалба е върната. Оспореното определение е правилно. По делото не се оспорва обстоятелството, че жалбоподателя Н.Неделчев не е изпълнил, както в указания му седемдневен срок, така и до произнасянето на съда с оспореното определение, нито едно от дадените указания за отстраняване на нередовностите на частната жалба, подадена против прекратително определение № 1034/30.01.2024 г. постановено по адм.д. № 120/2024 г. по описа на съда. При това положение, обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че частната жалба на Неделчев, подадена против прекратително определение № 1034/30.01.2024 г. постановено по адм.д. № 120/2024 г. по описа на АС-Варна, следва да се върне. С процесуалното си бездействие, частният жалбоподател не е изпълнил указанията на съда, поради което правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 213а, ал. 1, изр. "второ" във връзка с чл. 231 от АПК като е върнал частната жалба. Разпоредбата на чл. 213а, ал. 1, изр. "второ" от АПК е императивна. С факта на неизпълнение в срок на дадените указания, нередовността на частната жалба не е отстранена, което е основание за връщането й, защото нередовността на жалбата е пречка за извършване на следващи процесуални действия. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че съдът служебно е следвало да започне производство по чл.83, ал.2 от ГПК. Освобождаването от Д.Т., съгласно разпоредбата на чл. 227а, ал. 2 АПК, предполага отправено до съда искане /молба/ и представяне от молителя на доказателства за посочените в разпоредбата обстоятелствата, като преценката на съда в тази връзка се прави за всяко отделно дело, в зависимост от актуалните данни по него. Неоснователно е и твърдението, че по аргумент от чл.5, б.“о“ от Закона за държавните такси /ЗДТ/, не е била дължима определената от съда държавна такса от 30 лв. Съгласно посочената от частния жалбоподател разпоредба на чл. 5, б. "о" от ЗДТ, от заплащане на държавна такса са освободени лицата с увреждания, бременните и майките с деца до 6-годишна възраст, сираците, но не във всички случаи, когато се дължи държавна такса, а в изрично посочените хипотези - в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия, каквато хипотеза в случая не е налице. Освен това, цитираната норма е неприложима към производството по частната жалба против определение № 1034/30.01.2024 г. постановено по адм.д. № 120/2024 г. на Административен съд - Варна, предвид изричната разпоредба на чл. 235а от АПК. Предвид изложените съображения, като е върнал частната жалба на Неделчев, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. "първо" във вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,