Определение № 11 от 24.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 138/2012 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. З.”...”, представлявана от адвокат К. Б. с вх. № 27038 от 2.10.2012 г. е подала молба за допълване на определение № 715 от 3.09.2012 г. по гр.д. № 138 от 2012 г. по описа на ВКС, Първо отделение в частта за разноските. г. на ВКС, Първо гражданско отделение в частта за разноските. Ответника по молбата “..” О. е депозирал становище, в което посочва, че разноските следва да бъдат присъдени от ВКС за касационната инстанция като следва да бъдат поискани и документирани. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, след като взе предвид изложените правни доводи и данните по делото приема за установено следното: Молбата е допустима защото е подадена в рамките на преклузивният едномесечен срок. С определение № 715 от 3.09.2012 г. по гр.д. № 138 от 2012 г. по описа на ВКС, Първо отделение не е допуснато касационно обжалване на решение № 1005 от 17.10.2011 г. по гр.д. № 298 от 2011 г. на Пернишкия окръжен съд по касационната жалба на “...” О.. В производството пред ВКС молителят З.”...”, е подал отговор. В отговора е поискал присъждане на разноски и е представил договор за правна защита и съдействие № .. от ... г. в размер на 600 лв. Ответника има право на присъждане на разноски, който им се дължат по силата на чл.78, ал.3 ГПК. Те са документирани с посоченият договор за правна защита и съдействие в размер на 600 лв., което е отразено в разписката. Подадената от надлежната страна З.”...”, в рамките на едномесечния срок от влизане в сила на определението молба е основателна. По тези съображения, Върховния касационен съд, Първо отделение