Определение № 9563 от 21.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7841/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Я. Г. Я. от гр. Стара Загора, чрез упълномощен процесуален представител адв. Г. С. Г. против определение № 1853/04.06.2024 г. на Административен съд – Стара Загора, постановено по адм. д. № 451 по описа за 2024 г. на този съд, с което е оставено без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на решение № 282-МИ/17.05.2024 г. по протокол № 51 на Общинска избирателна комисия /ОИК/ - Стара Загора. С последното е констатирано предсрочно прекратени пълномощия на Я. Г. Я., като общински съветник, и е обявен за избран за общински съветник следващия в листата на местна коалиция Алтернатива на гражданите (ВМРО) кандидат. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяната му. Ответникът по частната жалба – ОИК – Стара Загора, не взема становище по делото. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценявайки доводите на частния жалбоподател и данните по делото приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: По делото няма спор за факти. Няма спор и относно направеното тълкуване на закона от страна на първоинстанционния съд на разпоредбите на чл. 166 АПК. Спорът се свежда до това дали законът е приложен правилно от решаващия съд. С настоящата жалба не се представят нови доказателства, които да навеждат основателност на твърдението за нанасяне на значителна вреда на жалбоподателя от оспорваното решение н регионалната ОИК. Развитите от частния жалбоподател възражения към постановения съдебен акт, че не е съобразено има ли законово основание да се приеме несъответствие на г-н Янков за заемане на длъжността „общински съветник“, предвид неяснота на решение № 166/14.03.2024 г., постановено по КНД № 954/2023 г. на ВКС, ІІ н.о. не са относими към настоящото производство за оспорване предварителното изпълнение, допуснато по силата на акон на административния акт. С обжалваното определение административният съд е оставил без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на решение № 282-МИ/17.05.2024 г. на Общинска избирателна комисия /ОИК/ - Стара Загора, с което е констатирано предсрочно прекратени пълномощия на Я. Г. Я., като общински съветник, и е обявен за избран за общински съветник следващия в листата на местна коалиция Алтернатива на гражданите (ВМРО) кандидат. Съдът е дал тълкуване на нормата на чл. 166, ал. 2 АПК, като е приел, че направеното от страната искане не е мотивирано с такива твърдения, нито е придружено с доказателства, които да установяват такива обстоятелства. Посочено е, че искането е обосновано общо с настъпването на вреди поради загуба на обществения статут на жалбоподателя като „общински съветник“, неполучаване на възнаграждение и с нарушаване на обществените интереси. Съдът е приел, че от изпълнението на решението на ОИК, чието спиране се иска, не биха могли да настъпят за жалбоподателя значителни по характер и трудно поправими вреди, за да се налага спиране на изпълнението му до приключване на производството по оспорване на неговата законосъобразност. В случая общественият интерес, свързан с изпълнението на решението е защитен с оборима презумпция, поради което за да бъде уважено искане за спиране на предварителното изпълнение жалбоподателят следва да установи свой особено важен интерес или че ще му бъде причинена значителна или трудно поправима вреда. Определението е валидно, допустимо и правилно. С оспореното пред първоинстанционния съд решение на ОИК е констатирано предсрочно прекратени пълномощия на Я. Г. Я., като общински съветник, и е обявен за избран за общински съветник следващия в листата на местна коалиция Алтернатива на гражданите (ВМРО) кандидат. Съгласно чл. 459, ал. 4 ИК оспорването не спира предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго. Следователно предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, в какъвто смисъл е взел отношение съставът на първоинстанциония съд. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Административният съд следва да прецени дали по отношение на жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки на чл. 166, ал. 4 АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, в който смисъл в оспорения съдебен акт са изложени относими мотиви. Основания за спиране на допуснатото по закон или с влязло в сила разпореждане на органа предварително изпълнение, съгласно чл. 166, ал. 2 АПК, са налице ако предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Посочената норма разпорежда, че изпълнение, допуснато с разпореждане, може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Изискването на посочената разпоредба за наличие на нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона, както е в настоящия случай. Това означава, че законодателят е презумирал наличие на особено важни държавни и обществени интереси, като е постановил предварително изпълнение на всички решения на ОИК, с които предсрочно се прекратяват пълномощия на общински съветник. Обоснован и при правилно приложение на закона е изводът в обжалваното определение, че доводите на които се основава искането на жалбоподателя за спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспорения акт не обуславят и не основават настъпване на значителна или трудно поправима вреда като следствие от предварителното изпълнение на оспорения административен акт, противопоставима на защитения от закона обществен интерес. В случая по делото не са ангажирани нито твърдения, нито доказателства, установяващи настъпването на значителни или труднопоправими вреди за самия оспорващ, в резултат от предварителното изпълнение на оспорения административен акт, противопоставими на защитения от закона държавен и обществен интерес. Не са налице и нови обстоятелства, а наличието им е предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, липсата на която е достатъчно основание за отхвърляне на молбата. Релевираните в тази връзка възражения и в настоящата жалба съдебният състав на Върховен административен съд преценява като неоснователни, тъй като не водят до извод, противоположен на направения от съда по предмета на настоящия спор. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че атакуваното определение не страда от изложените с частната жалба пороци, което налага отхвърлянето й. Предвид горепосоченото и основание на чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение