Определение № 423 от 18.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3511/2017 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Х. Т. Р., срещу определение, постановено на 20.04.2017 г. от докладчика по ч.гр.д. № 4351/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд. С него съдът е върнал, като недопустими, частни касационни жалби на Р. срещу въззивни определения на САС, като се е аргументирал с чл. 274, ал. 4 ГПК. Жалбоподателят се оплаква, че обжалваното разпореждане е неправилно – без номер е и не е оформено по надлежен ред, а и цената на иска е не 2000 лв., а 7280 лв., след увеличение, което бил направил в първа инстанция с изрична молба, евентуално в жалбата си от 04.11.2013 г. до Софийски градски съд. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Номерирането на съдебните актове е деловоден въпрос и не касае валидността, допустимостта и правилността им. В случая няма спор относно датата на обявяване на акта, а и това може да бъде установено от книгите, водени в съда. Въпросът за цената на иска е вече разрешен с определение № 2125/31.01.2014 г. по ч.гр.д. № 15905/2013 г. на Софийски апелативен съд. Освен това, липсват данни за надлежно подадена молба от ищеца за увеличение размера на иска, като подобно изявление в процедура по обжалване актовете на първостепениня съд, е недопустимо. Ограничението по чл. 280, ал. 2 ГПК, съответно по чл. 274, ал. 4 ГПК, засяга всички оценяеми граждански искове, независимо от правното основание и доколкото в друг нормативен акт изрично не е разпоредено нещо друго. В заключение, частната жалба е неоснователна, а разпореждането, предмет на настоящото производство, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение