Определение № 50038 от 07.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1769/2022 г.

ВКСIII гражданско отделение07.03.2023reporting judge Емил Томов

Ruling

Допуска поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 50948 от 15.12.2022г гр.д № 1769/2022г по описа на ВКС, Трето г.о ,като на страница пета от определението, на ред двадесети от мотивите, след думите „ в полза на “,както и на ред трети от диспозитива на определението, след думите „ да заплати на „, вместо погрешно изписаното „адв. Я. Д.“, да се чете: адв .С. Д. Г. от САК Определението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2

Grounds

Производството е по чл.247 ал.1 ГПК образувано по молба на адв. С. Г. от САК ,пълномощник по делото на Б. Л. И. ,ответник по касационна жалба в приключилото с определение № 50948 от 15.12.2022г гр.д № 1769/2022г по описа на ВКС, Трето г.о В молбата се изтъква ,че съдът се е произнесъл по разноските за касационното производство с присъждане на адвокатско възнаграждение за оказано на ответника по касация безплатно процесуално представителство.В акта обаче,включително в диспозитива по присъденото възнаграждение,са посочени имена на друго лице, а не на адв.С. Г. от САК, представлявала ответника и се касае за очевидна фактическа грешка. Постъпил е отговор от насрещната страна Министерство на външните работи. Молбата следвало да се отхвърли, тъй като няма противоречие между диспозитив и мотиви, освен това,щом се касае за разноски, следвало е искането да се направи в месечен срок ,който е изтекъл. Молбата е допустима,по същество е основателна. Не се касае изменение на определението в частта за разноските. Съдът констатира ,че в мотивите на постановеното определение № 50948 от 15.12.2022г гр.д № 1769/2022г по описа на ВКС, ІІІ г.о /на стр. трета/ в съответствие с данните по делото е посочено ,че ответникът по жалбата е представляван от адв. С. Г..За нея като адвокат ,поела защитата по жалбата безплатно,се отнася изтъкнатото в мотивите,че следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената защита пред касационната инстанция при условията на чл.38, ал.1, т. 2 ЗАдв.,както и че с оглед материалния интерес дължимото възнаграждение определено по реда на чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ /в приложимата редакция ДВ. бр. 68 от 31 юли 2020 г./ е в размер на 1 361,94 лв. На фактическа грешка се дължи посочването на друго име - както в тази част от мотивите /стр.пета,последен абзатц/, така и в диспозитива на определението. Ясно формираната и изразена воля на съда е да присъди възнаграждение на представляващия адв. С. Г., а не на друго лице което няма нищо общо с делото. По изложените съображения ,на основание чл. 247, ал.1 ГПК Върховен касационен съд,Трето г.о

Cited provisions

4