Определение № 106 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 241/2009 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл.280 ГПК. С решение от 21.05.2008 г. по гр.д. № 321/2007 г. на Районен съд- Б. и решение № 228 от 24.11.2008 г. по гр.д. № 403/2008 г. на В. окръжен съд е допуснато да се извърши делба между Й. В. Д. и И. В. К. на земеделски земи и гори, останали в наследство от техните родители и възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, при квоти 1/3 ид. ч. за Й. В. и 2/3 ид. ч. за И. В. Допусната е до делба и нива от 5 дка в м. “С”, възстановена на майката на страните Г, както и една гора от 5 дка в м. “Б”, землище на с. Г., при равни дялове за страните. И. В. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като счита, че трябва да му се определи по- голям дял от наследството, като се вземе предвид, че третият наследник- майката на страните му е прехвърлила своите 4/6 ид. ч. от възстановените имотите, които са имали характер на съпружеска имуществена общност. Й. В. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че не са налице и предпоставките на чл.280 ГПК за допускането й до разглеждане. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Страните и тяхната майка Г са наследници на бившия собственик на земите В. Д. В., починал през 1972 г. Земите са възстановени с решение на поземлената комисия, а след това с нот.акт № 165/ 1999 г. Гена К. е прехвърлила на сина си своите идеални части от тези имоти, които определила в размер на 4/6 идеални части, очевидно считайки ги са бивша съпружеска общност, от която тя притежава като преживяла съпруга ½ ид. ч., както и 1/6 ид. ч. по наследство от частта на своя съпруг. Както районният, така и въззивният съд не са възприели това разбиране, тъй са определели квотите на тримата наследници в размер на по 1/3 ид. ч., като са третирали имуществото на наследодателя като негова индивидуална собственост, а не съпружеска имуществена общност. Решението на районния съд е било обжалвано само от съделителката Й то по други въпроси на делбата, а не относно квотите. Ако касаторът е бил недоволен от първоинстанционното решение, с което частта на неговата майка / а и това, което е могла да му прехвърли/ е определена на 1/3 ид. ч., а не 4/6 ид. ч., както е по нотариалния акт, той е следвало да го обжалва пред въззивния съд. От касационната жалба се разбира, че жалбоподателят е недоволен и обжалва решението именно в това отношение, но жалбата му е недопустима. Решението на районния съд не може да се обжалва направо пред Върховния касационен съд, тъй като производството по делата е триинстанционно. По тези съображения жалбата следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати, без да се обсъждат другите основания за нейната допустимост. Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение