Определение № 72 от 07.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11008/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на VALLOUREC срещу определение № 17386 от 19.09.2024 г. по адм.д. № 8600/2024 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу решение от 17.07.2024 г. на състав по опозиции, с което на основание чл.55 ал.3 и ал.4 ЗМГО е прекратено производството по опозиция № BG/ N/ 2023/ 171690-13 от 7.05.2024г срещу регистрацията на марка „VALOREC“, словна с вх. № 171690 от 21.11.2023 г. Счита определението за неправилно. Излага доводи, че съдът не е разгледал довода, че съществения за спора въпрос е дали предметът на опозицията може да бъде установен от подадените книжа съобразно правилото на чл. 17, ал. 6 от Наредбата за реда за оформяне, подаване и разглеждане на опозиция по Закона за марките и географските означения /НРОПРОЗМГО/, за да се установи дали Патентно ведомство законосъобразно е прекратило производството по опозиция и по този начин нарушил материалното право на VALLOUREC да се противопостави на заявената марка. Заявява, че независимо дали подадените към административния орган книжа от 19 юни 2024 г. биха били приети за просрочени, същественият въпрос за спора е дали предметът на опозицията може да бъде установен от подадените книжа, съобразно правилото на чл. 17, ал. 6 от НРОПРОЗМГО, като отговорът ясно се съдържа в решението по делото Калво на СЕС, представено на съда. Счита, че производството по опозиция не е следвало да бъде прекратявано съобразно правилото на чл. 17, ал. 6 от НРОПРОЗМГО, съгласно която ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по чл. 55, ал. 3 от ЗМГО, съставът постановява решение за прекратяване на производството по опозицията, при условие че от предоставените с опозицията данни не могат да се установят страните, предметът и обхватът на опозицията Сочи, че доколкото от мотивите на обжалвания административен акт няма спор дали страните и обхватът на опозицията са установени, то спорен остава единствено въпросът дали предметът на опозицията е установен. Счита, че предметът на опозицията е определен, тъй като от подаденото на 07 май 2024 г. искане за образуване на производство по опозиция ясно се вижда очертаният предмет - вероятност за объркване между по- ранната марка на EC VALLOUREC № 018004533 и заявената пред Патентно ведомство марка VALOREC поради сходство между марките и идентичност/сходство между техните стоки и услуги, позоваването на което е достатъчно за административния орган да реши опозицията по същество и се потвърждава от константната практика на СЕС и EUIPO. Позовава се на Решение на Първоинстанционния съд от 16 януари 2007, Calavo Growers, lnc./СХВП - Luis Calvo Sanz, SA, по дело T-53/05 („Калво“), в което съдът приема, че когато в известието за опозиция срещу заявка за марка на Общността е посочено, че основанието за опозиция е вероятност за объркване, но опонентът не е представил по-подробно обяснение на основанията, съставът по опозиции все пак може да реши, че е налице вероятност за объркване: "Следва да се приеме, че проверката, чиято основателност впрочем не се оспорва от встъпилата страна, се вписва съвсем точно в рамките на това, което отделът по споровете е трябвало да провери след искането на жалбоподателя, а именно вероятността за объркване. Тази проверка е можела да бъде извършена единствено въз основа на сравнение на спорните знаци и на съответните стоки. Цялата свързана с тези два критерия информация се е съдържала в заявката за марка, в регистрацията на по-ранната марка и във формуляра, без да бъде необходимо да се прибягва към Пояснение на основанията на жалбоподателя, нито към други източници на информация." Излага доводи, че Първоинстанционният съд отменя решение, в което се приема - подобно на настоящия случай - че решаващият състав не може да се произнесе по опозиция, която е основана само на абстрактно позоваване на вероятността за объркване, тъй като опонентът трябвало да докаже своята теза, и приема, че доколкото са посочени стоките и услугите, твърдени за сходни и идентични, и доколкото са посочени марките, твърдени са сходни или идентични, решаващият състав е трябвало да разгледа опозицията - параграф 66 и сл. от цитираното решение (като в официалния превод на български език на решението „опозиция“ е преведено като „възражение“) и че от същото решение се вижда, че аргументът за неустановимост на предмет и последващо засягане на правото на защита на насрещната страна, който Патентно ведомство използва за прекратяване на производството, са били релевирани в цитираното производство и отхвърлени с постановяването на решението. Сочи, че тази практика е актуална и продължава да бъде прилагана, различно от твърдението на Патентно ведомство, видно от Решение на EUIPO от 06.02.2024 г. по опозиция № В 3 184 374, Silver & Gold Patrimony S.L срещу „И-Кард“ ООД (цитирано в писмените бележки, представени пред АССГ), в която опозиционният състав, прави следната предварителна бележка: "Заявителят твърди, че опозицията трябва да бъде отхвърлена като недопустима, тъй като опонентът не е представил никакви правни аргументи в подкрепа на опозицията. Представянето на правни аргументи обаче, в допълнение към посочването на основанието, на което се основава опозицията, не е изискване за допустимост на опозицията. Не е необходимо опонентът да представя мотивирано изложение или подкрепящи доказателства заедно с опозицията (член 2, параграф 4 от EUTMDR), но може да направи това по-късно, по време на състезателния етап на производството (член 7, параграф 1 от EUTMDR) (насоки на Службата, част В, Опозиция, раздел 1, Производство по опозиция, точка 2, Опозиция, 2.4. Проверка за допустимост). Освен това, въпреки че в производството по опозиция страните трябва да твърдят и когато е необходимо, да докажат фактите в подкрепа на своите аргументи, липсата на аргументи не освобождава Службата от задължението да анализира и да вземе решение относно преценката на вероятността от объркване в случая Определянето на релевантните фактори за установяване на вероятността от объркване и дали те съществуват е правен въпрос." Позовава се на Решение от 01 февруари 2005 г. на Първоинстанционния съд по дело Т-57/03, Societe provengale d'achat et de gestion (SPAG) SA/СХВП - Frank Dann and Andreas Backer, параграф 32, в което съдът приема, че щом се отнася до присъщия отличителен характер на по-ранна марка, административният орган е бил длъжен да разгледа този въпрос, ако е необходимо служебно, след като е било образувано производство по опозиция. За разлика от репутацията, преценката на присъщия отличителен характер не предполага никакви факти, които страните да трябва да установят. Освен това, тази преценка не изисква от страните да представят факти, доводи или доказателства, които да доказват този присъщ отличителен характер, тъй като административният орган и сам е в състояние да открие и прецени наличието му с оглед на по- ранната марка, на която се основава опозицията. Заявява, че в полето, наименувано „Мотиви“, в подадения към Патентно ведомство формуляр на 07 май 2024 г. са поискали да бъде предоставена допълнителна възможност за допълнително мотивиране на опозицията, което не означава, че опозицията изначално остава без изложени мотиви - както Патентно ведомство твърди, или пък че дерогира правилото на чл. 17, ал. 6 от НРОПРО по ЗМГО, както на практика АССГ приема. Административният съд необосновано пренебрегнал съществен за спора въпрос. Нормативната уредба е създала обективен критерий за това кога опозиция следва да бъде прекратена - когато от подадените книжа не могат да се установят страните, предметът и обхватът на опозицията (17, ал. 6 от НРОПРО по ЗМГО). Относно становището на Патентно ведомство, че достатъчно би било поне съществените фактически и правни елементи, на които се основава опозицията, да се появят поне накратко, счита, че посочени в нормата на чл. 12, ал. 1 т. 2 от ЗМГО (правната квалификацията на опозицията) като сходство/идентичност на стоки и услуги/знаци и вероятност за объркване, са посочили в искането от 07 май 2024 г., като е отбелязано, че има сходство/идентичност между марките и сходство/идентичност между стоките и услугите, които биха довели до вероятност за объркване сред потребителите, а относно релевантни фактори, които практиката е наложила задължително да бъдат изследвани при решаване на опозиции, като визуално, фонетично и смислово сходство, естество, предназначение и начин на използване на стоки и услуги, отношение на допълване или конкуренция на стоките/услугите, канали на разпространение, степен на внимание на публиката, присъщ отличителен характер на по-ранната марка и др., Патентно ведомство не прекратява производствата при некоментирането им от страната, например когато даден фактор е неблагоприятен за нея, а разглежда всички релевантни фактори. Сочи, че в публикуваната в Портала за обществени консултации Справка по чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове за отразяване на становищата, получени при проведените обществени консултации по проекта на Постановление на Министерския съвет за приемане на НРОПРОЗМГО, е прието следното становище: Действително, поради факта, че липсата на доказателства и аргументи не води до прекратяване на производството, а до отхвърляне на опозицията като неоснователна, текстът на чл. 17, ал. 5 от проекта е променен. От него е премахнато последното изречение, съгласно което „Ако нередовностите не бъдат отстранени в този срок, съставът постановява решение за прекратяване на производството по опозицията“. Създадена е и нова ал. 6, която предвижда прекратяване на производството когато не бъдат отстранени нередовностите, само „при условие че от предоставените с опозицията данни не могат да се установят страните, предмета и обхвата на опозицията“ Становището на жалбоподателя е, че административният орган основава аргумента си на неправилно тълкуване на българския официален превод на чл. 46, пap. 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета, който гласи, че: „Възражението е в писмена форма и е мотивирано. То се счита за направено едва след плащането на таксата за възражение.“ Излага доводи, че в цитирания текст "мотивира" се използва в смисъла на посочване основанията, а не подробно изложение на подкрепящи факти и аргументи, изхождайки от буквалното тълкуване на английския текст на регламента. „Opposition shall be expressed in writing, and shall specify the grounds on which it is made. It shall not be considered as duly entered until the opposition fee has been paid.“ Излага доводи, че лишаването на страна при подадена опозиция с установени страни, предмет и обхват противоречи и на чл. 43, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета, съобразно който държавите членки на ЕС са длъжни да предвиждат ефикасно административно производство по опозиция пред своите ведомства срещу регистрацията на марка на основания, сред които попада вероятността за объркване. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния орган е образувано по Опозиция № BG/ N/ 2023/ 171690-13 от 7.05.2024 срещу регистрацията на марка „VALOREC“, словна с вх № 171690 от 21.11.2023г Във връзка с изрично поисканата възможност на стр. 2 от опозицията „да бъде предоставена допълнителна възможност за мотивирането й съгласно чл. 55 ал.3 от ЗМГО“, е изпратено уведомление по чл. 55 ал.3 от ЗМГО до ПИС на опонента на електронната поща заявена/посочена в самата опозиция /стр. 1 от нея/, а именно •••@•••, което уведомление е прочетено на 17.05.2024г в 16, 29 ч. С уведомлението на осн чл. 55 ал.3 ЗМГО се дава едномесечен срок от получаването му да се представят аргументирани мотиви относно идентичността или сходството на знаците, на стоките и услугите и съществуването на вероятност за объркване на потребителите което включва възможността за свързване с по-ранна марка. Изрично, е посочено, че ако недостатъците не бъдат отстранени в предоставения на осн чл. 55 ал.3 от ЗМГО срок производството по опозицията ще се прекрати. Едномесечният срок от съобщение на уведомлението в който опонента е имал възможност да изпълни указанията, изчислен съобразно чл.60, ал.3 от ГПК вр. с чл.144 от АПК е изтекъл на 17.06.2024г /понеделник, присъствен ден/ На 19.06.2024 г. в Патентно ведомство от VALLOUREC постъпва отговор във връзка с дадената възможност по чл. 55 ал.3 от ЗМГО. След като е счел, че постъпилия на 19.06.2024г отговор е извън установения от закона по чл. 55 ал.3 от ЗМГО преклузивен срок изтекъл на 17.06.2024г, поради което не може да се вземе предвид, съставът по опозиции постановява Решение от 17.07.2024 г. с което на основание чл.55 ал.3 и ал.4 ЗМГО прекратява производството по опозиция № BG/ N/ 2023/ 171690-13 от 7.05.2024 срещу регистрацията на марка „VALOREC“, словна с вх № 171690 от 21.11.2023г. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че уведомлението за отстраняване нередовности е във връзка с изрично направено искане на стр. 2 от опозицията „да бъде предоставена допълнителна възможност за мотивирането й съгласно чл. 55 ал.3 от ЗМГО“., поради което не е обсъждал твърденията на жалбоподателя, че опозицията е била мотивирана, не се нуждаела от допълнително уточняване. Посочил, че опонентът сам е поискал да му бъде предоставена тази възможност, като искането му е удовлетворено посредством изпращането на уведомлението по чл. 55 ал.3 ЗМГО. Според чл. 3а ал.2 изр. първо от ЗМГО кореспонденцията във връзка с производствата пред Патентното ведомство се води на адрес в Република България, на електронен адрес или чрез портала за електронни услуги на Патентното ведомство, ако това е възможно. Опонентът в опозицията на стр. 1 от нея изрично е посочил/заявил електронна поща за кореспонденция •••@•••. Именно на този заявен електронен адрес е изпратено уведомлението по чл. 55 ал. 3 от ЗМГО, което видно от приложената по делото извадка от изходяща кореспонденция е прочетено на 17.05.2024г в 16, 29 ч. Според чл. 26 ал. 2 от ЗЕУ документите се смятат за връчени с изтеглянето им. В случая видно от приложената по делото извадка от изходяща кореспонденция, уведомлението е прочетено на 17.05.2024г в 16, 29 ч, като няма данни да е съществувала техническа пречка да се отвори линка /хипервръзката. Тоест, на 17.05.2024г опонентът е видял съдържанието на уведомлението. С прочитане на изпратеното по чл. 55 ал.3 от ЗМГО уведомление на посочения и заявен от самия опонент електронен адрес, лицето е информирано за съдържанието му. Жалбоподателят е прочел съобщението на 17.05.2024г в 16, 29ч, тоест запознал се е със съдържанието му, като именно тази дата следва да се счита за узнаване.. Предвид, че съобщението изпратено от Портала за електронни услуги на ПВ се генерира автоматично като част от функционалността на Портала за уведомяване на притежателя на профил за нова кореспонденция, то приоритет следва да се даде на индивидуалното съобщаване чрез електронната поща, посочена от самия опонент. Ако се приеме тезата на жалбоподателя, че съобщението за уведомлението по чл. 55 ал.3 от ЗМГО е редовно връчено чрез Портала, където автоматично се генерират съобщенията, то се обезмисля правната възможност да се посочи електронен адрес за кореспонденция, която е именно с цел защита правата на заявителя След като опонентът е предоставил на административния орган електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за прочитане на документа, запознаване със съдържанието му, то именно на този адрес следва да се счете редовно връчено уведомлението, а не чрез Портала който автоматично генерира съобщенията. Дори и да се приеме повторно изпращане на едно и също съобщение /първо чрез ел. поща и после чрез Портала за електронни услуги/, повторното връчване нито новира, нито продължава срока при валидно първоначално връчване. Всички актове в административното производството са връчени по същия начин /на посочената от опонента електронна поща/. Направил извод, че постъпилия на 19.06.2024г отговор е извън установения от закона по чл. 55 ал.3 от ЗМГО преклузивен срок изтекъл на 17.06.2024г, поради което е налице основание чл.55 ал.3 и ал.4 ЗМГО да се прекрати производството по опозиция № BG/ N/ 2023/ 171690-13 от 7.05.2024 срещу регистрацията на марка „VALOREC“, словна с вх № 171690 от 21.11.2023г. Определението е правилно. Предмет на съдебното производство е било решение на състав по опозиции от 17.07.2024 г. по опозиция с вх. BG/N/2023/17690-13 от 07.05.2024 г. срещу регистрацията на марка с вх. № 171690 - VALOREC, с което производството по опозиция е прекратено на основание чл. 55, ал. 4, във връзка с чл. 55, ал. 3 от ЗМГО, поради цялостна липса на мотиви в подкрепа на опозицията, което не позволява да бъде установен по категоричен начин предметът на опозицията. Правилни са изводите на административния съд, че нередовностите не са отстрани в дадения срок, което и не се оспорва в частната жалба.. В частната жалба е посочено, че уведомлението за отстраняване на констатираните нередовности е отворено на 20.04.2024 г., което е в противоречие с предоставената по делото извадка от изходящата кореспонденция с представителя на жалбоподателя. Съгласно нея, уведомлението е прочетено на 17.05.2024 г. в 16:29 часа и от този момент лицето следва да се счита за информирано за съдържанието му. Предвид това, в обжалваното определение съдът правилно приема, че молбата за отстраняване на нередовностите е подадена извън преклузивния за това срок (изтекъл на 17.06.2024 г.), което обуславя наличието на основание за прекратяване по чл. 55, ал. 3 ЗМГО. В жалбата се излагат твърдения, че съдът не е обсъдил доводите на жалбоподателя относно мотивираността на опозицията. Относно въпроса дали предметът на опозицията може да бъде установен от подадените книжа, съобразно правилото на чл. 17, ал. 6 от НРОПРОЗМГО, който административният съд не е обсъдил, като е приел, че неоснователно се твърди, че опозицията не следва да бъде мотивирана, следва да се има предвид следното: Правилно АССГ е приел, че жалбоподателят изрично е поискал да му се предостави едномесечен срок за мотивиране по чл. 55, ал. 3 ЗМГО и е бил наясно с правните последици ако не представи мотиви в указания срок, доколкото са били изрично посочени в уведомлението за отстраняване на нередовностите. С искането си в полето „Мотиви“ в опозицията жалбоподателят е потвърдил имплицитно установеното впоследствие от административния орган, че опозицията не отговаря на задължителните изисквания за редовност в чл. 52, ал. 2, т. 4 ЗМГО. Предметът на административното производство по чл. 52 ЗМГО се очертава от искането (опозицията), адресирана до административния орган. Към това искане ЗМГО урежда задължителни реквизити, с оглед изясняване предмета на опозиционното производство и гарантиране правото на защита на ответната страна (заявител на процесната марка). Един от тези задължителни реквизити е наличието на мотиви - чл. 52, ал. 2, т. 4 ЗМГО. В опозицията, жалбоподателят не е изложил мотиви защо счита, че има вероятност за объркване между по-ранната марка на EC „VALLOUREC“ с peг. № 018004533 и заявената пред Патентно ведомство марка „VALOR.EC“ с вх. № 171690 поради сходство между марките и идентичност и/или сходство между техните стоки и услуги. Правилно е прието, че така подадената опозицията не отговаря на формалните изисквания за съдържание, императивно установени в чл. 52 ЗМГО. За констатираните нередовности Патентно ведомство е уведомило жалбоподателя, но в указания срок нередовностите не са били отстранени, което е довело процесуалните последици в чл. 55, ал. 3, изр. 2 - производството е прекратено с решение на състав по опозиции. Жалбоподателят, позовавайки се на чл. 17, ал. 6 НРОПРОЗМГО и европейска съдебна практика, твърди, че посочването на фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 2 освен като основание на опозицията, следва да се приеме и като нейна мотивация и това напълно определя предмета на опозицията. Тези довод противоречат на чл. 52, ал. 2 ЗМГО, който сочи мотивите като задължителен реквизит на всяка опозиция и прави разграничение между основание и мотиви. Мотивирането на опозицията предполага излагане на фактически и правни твърдения и обясняване на взаимовръзката между тях, от което да стане видна тезата на опонента защо счита, че подадената от него опозиция е основателна Тези аргументи заедно с фактическия състав на съответно относително основание и останалите задължителни реквизити в чл. 52, ал. 2 и 3 ЗМГО формират границите на предмета на опозиционното производство. В пар. 59 от цитираното от жалбоподателя решение по дело Т-53/05 се сочи, че в процедура свързана с относителни основания за отказ, проверката на СХВП се ограничава до разглеждане на фактите, доказателствата и аргументите, предоставени от страните и търсеното решение. Правилно жалбоподателя излага, че не всяка нередовност на опозицията е основание за прекратяване на опозиционното производство. Въпреки това становището на жалбоподателя, че опозицията е мотивирана с вероятността за объркване с по- ранната марка на ЕС VALOLOUREC, включително възможността за свързване по-ранната марка, поради сходството с по-ранната марка и идентичността или сходството на цитираните стоки или услуги на двете марки е неправилно. Изложените от него мотиви пресъздават фактическия състав, определен от разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, посочена като правно основание на опозицията. По този начин неправилно жалбоподателят приравнява посочването на правното основание на опозицията, с нейното мотивиране. В тази връзка съставът по опозиция правилно е отчел, че е налице пълна липса на мотиви за твърдяното основание по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, което прави предметът неизяснен. Не е изложено защо опонентът счита, че има сходство/идентичност между стоките и услугите, сходство/идентичност между знаците и вероятност за объркване. Правилно е отбелязано, че искането за предоставяне на допълнителна възможност за мотивиране не изключва възможността за наличие на вече изложени мотиви, но това твърдение не може да бъде отнесено към настоящия случай, доколкото в попълнения формуляр не са изложени мотиви въпреки предоставената техническа възможност за това. Цитираната от жалбоподателя практика на Съда на Европейския съюз (Решение на Първоинстанционния съд от 16 януари 2007, Calavo Growers, Inc./СХВП - Luis Calvo Sanz, SA, по дело T-53/05) е неприложима към настоящия случай, тъй като решението е постановено при различна от настоящата правна уредба, а именно Регламент 40/94 и Регламент 2868/95. Сега действащия Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз, в чл. 46, ал. 3 предвижда, че подадената опозиция следва да бъде в писмена форма и мотивирана. Това правило е възпроизведено в националното законодателство с нормата на чл. 52, ал. 2, т. 4 ЗМГО, предвиждаща, че опозицията трябва да съдържа основание и мотиви. Предвид текста става видно, че законодателят прави разлика между посочването на правното основание на опозицията и нейното мотивиране. Въпросът за праг на мотивираност, поставен от жалбоподателя, е ирелевантен за настоящото производство, доколкото опозицията е подадена изначално без мотиви, което изключва приложението на чл. 17, ал. 6 НРОПРОЗМГО. Съдът и Патентно ведомство в своята константна практика не поставят количествен критерий към мотивите в опозициите, опонентът решава какви и колко правни и/или фактически доводи да изложи. В настоящия случай, производството е прекратено не поради недостатъчна мотивираност на подадената опозиция, а предвид пълната липса на мотиви. Опозицията следва да съдържа аргументи защо според опонента са налице посочените относителни основания за отказ на процесната марка. Предвид това, както приема Патентно ведомство, за да бъде опозицията формално редовна е необходимо съществените фактически и правни елементи, на които се основава, да се появят поне накратко в последователен и разбираем вид. Това е необходимо за да може, от една страна, да се подсигури възможността на опозиционния състав да се произнесе по опозицията, а от друга страна - за да позволи на насрещната страна да подготви своята защита. Релевираните доводи, че идентичността и сходството на стоките, респективно сходството на противопоставените марки представляват общоизвестен факт, които решаващият орган е длъжен да изследва, независимо дали се е позовал на тях, също следва да бъдат отхвърлени. Идентичността и/или сходството на стоките/услугите на противопоставените марки и идентичността или сходството между знаците са елементи от фактическия състав на нормата на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, подлежат на анализ и преценка от административния орган, като дали е налице елемент от фактическия състав на посочената нормата е правен въпрос. Наличието или липсата на идентичност и/или сходство на стоките/услугите на противопоставените марки и идентичност или сходството между знаците се извежда на база предоставените твърдения и подкрепящите ги доказателства и представлява правен извод на състава по опозиция. Предвид на това, не може да бъде прието твърдението на жалбоподателя, че в мотивите, представени пред Патентното ведомство след дадения срок на 19 юни 2024 г. са изложени единствено общоизвестни факти, доколкото съдържат последователни съждения, аргументи и правни изводи на опонента по отношение на наличието на относително основание за отказ по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО на процесната марка. Обжалваното определение като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят претендираните разноски за юрисконсулско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд