Определение № 60 от 11.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 157/2011 г.

Производството е по реда на чл.307,ал.1 във връзка с чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за отмяна на влязло в сила решение от 04.03.2010 г. по гр.д. № 106 /2010 г. на П. окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение на Р.съд – П. в частта му, с което са уважени искове по чл.344,ал.1,т.т.1,2 и 3 КТ на С. К. срещу молителя. Молителят твърди, че е предоставил на адвоката си ЕР на Т. от 26.05.2009 г., с което се е снабдил през 2009 г. преди да уволни ищцата, с който е установено, че ищцата не е трудоустроена и не подлежи на защитата по чл.333 КТ, следователно е уволнена законосъобразно, документът не е представен по делото от пълномощника по причини, които не са известни на молителя и поради липсата му, съдът е приел обратното – че ищцата се ползва от защита и уволнението и е незаконно. Твърдението на молителя за момента, в който се е снабдил с документа, който представя (преди да уволни ищцата и преди тя да заведе делото срещу него), е твърдение на молителя за неизгоден за него факт, при проверка на делото по реда на чл.307,ал.1 ГПК съдът приема този факт за установен – че молителят е разполагал с решението преди завеждането на делото срещу него на 22.07.2009 г. и преди приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция на 18.02.2010 г., а настоящата молба за отмяна е подадена на 10.01.2011 г. - след изтичане на тримесечния срок по чл.305,ал.1,т.1 ГПК (3 месеца от деня, в който е могъл да се снабди с новото писмено доказателство), поради което молбата е просрочена и не са налице предпоставките да бъде допусната до разглеждане. Воден от горното съдът