Определение № 7515 от 10.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5682/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), чрез пълномощник, против определение № 1105 от 02.05.2023 година. по канд № 679/2023 година на Административен съд - Пловдив, с което съдът е спрял производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/2023 г. на този съд. Частният жалбоподател твърди, че определението е немотивирано. Съдът не е извършил преценка дали има идентичност между предмета на спора по делото пред АС - Пловдив и делото, по което е отправено преюдициалното запитване. Смята, че е нарушен принципът за ефективна защита на страната. Иска отмяна на определението като неправилно. Ответникът "Бултранс - Т" ЕООД не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, след като извърши служебна проверка за допустимостта на частната жалба, приема следното: Производството пред Административния съд - Пловдив е образувано по жалба на "Бултранс - Т" ЕООД срещу решение № 26 от 06.01.2023 г. по анд № 6690/2022 г. на Районен съд - Пловдив, с което съдът е потвърдил електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №8505196133, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" при Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с който на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. За да спре съдебното производство по делото, касационният съдебен състав на АС - Пловдив е констатирал, че пред Съда на Европейския съюз е образувано дело С-61/2023 година по отправено от Административен съд - Хасково преюдициално запитване, обективирано в определение №113 от 31.01.2023 година по канд №997/2022 година по описа на този съд. Административният съд - Пловдив е посочил, че предмет и по двете дела е съдебно решение на районен съд за потвърждаване на електронен фиш, с който е определена имуществена санкция, с една и съща правна квалификация по Закона за движение по пътищата, наложена на идентично правно основание и при наличие на определяне на независимо заплащане на такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, както и определяне с електронен фиш на съответна компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2, чието заплащане води до освобождаване от административнонаказателна отговорност и до заличаване на задължението по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата. Поради това Административинят съд - Пловдив е спрял производството по делото до приключване на производството по дело С-61/2023 г. на СЕС. Частната жалба е недопустима поради следното: С разпоредбата на чл. 229, ал.1 АПК е предвидено, че преграждащите определения, каквото безспорно е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Изричната разпоредба обаче на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК предвижда изключение. Първоинстанционният съд е приел, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване на АС - Хасково, по което е образувано делото на СЕС, са пряко относими към разглеждания от него правен спор, поради което е спрял образуваното пред него дело до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз. Висящото дело пред СЕС не представлява основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, но това не рефлектира върху ограничението за обжалваемост на определението за спиране на производството. Съдът ясно и категорично е изразил волята си както в мотивите, така и в диспозитива на акта си, че производството се спира до окончателното приключване на посоченото дело пред СЕС, образувано по отправено от националния съд преюдициално запитване. Според настоящия съдебен състав невъзможността за инстанционен контрол е изрично регламентирана в изр. 2 на чл. 631, ал. 1 ГПК, без да бъде отделяна хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването. Забраната обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отравяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от инстанционен контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС. Съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Предвид изложеното, подадената от АПИ частна жалба против определение № 1105 от 02.05.2023 година по канд № 679/2023 година на Административен съд - Пловдив, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, Върховният административен съд