Определение № 117 от 04.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 76/2010 г.

Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от Г. Г. К. срещу определение № 8* от 20.07.2009 г. по гр. д. № 6618/09 г. на СГС. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Ответникът по жалбата С. Н. К. не взема становище. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Видно е от данните по делото, че Г. К. е подал молба за допускане обезпечение на бъдещ иск срещу С. К., чрез спиране на изпълнението на изп. д. № 2* образувано въз основа на изп. лист издаден по гр. д. № 6419/05 г. на СРС за изнасяне на публична продан на апартамент. Твърди че неговият баща, а не С. К., е бил собственик на имота въз основа на саморъчно завещание. След смъртта на баща му неговите наследници били изключителни собственици, поради което той има правен интерес да установи това обстоятелство в бъдещо производство. С определение от 09.02.2009 г. по гр. д. № 7460/09 г. СРС е оставил молбата без уважение, а с обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд. Изложил е съображения че молителят не е доказал правен интерес, тъй като евентуален положителен или отрицателен установителни иск към минал момент е недопустим, а и със сила на пресъдено нещо била установена съсобственост между наследодателя на молителя и ответника. Не било изяснено какви искове ще бъдат предявени, нямало и убедителни доказателства за основателността им и каква е обезпечителната нужда. Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото, или определения с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Според чл. 280 ал. 1 ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивните определения с които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС, е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът сочи, че съществени процесуалноправни въпроси по които съдът се е произнесъл с атакуваното определение е дали е допустимо установяване право на собственост към минал момент извън случаите когато това не е изрично предвидено в нормативен акт, какъвто е случая по ЗСПЗЗ и допустимо ли е само един от съсобствениците да иска обезпечение на бъдещ иск, когато ще се предяви иск от всички наследници. Въпросите били от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и тъй като липсвала съдебна практика, имало основание за допускане на обжалването по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. В конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като формулираните въпроси не са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд. Твърди се също така, че съдът се произнесъл в отклонение с практиката на ВКС досежно допустимостта на установителен иск, за който законът изисква като единствена предпоставка наличието на правен интерес. При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Няма противоречие с приетото в решение № 11 от 19.01.1979 г. по гр. д. № 782/78 г. на ВС ІІІ ГО според което, иск за установяване съществуването или несъществуването на едно право или правно отношение може да се води само ако ищецът има правен интерес от това. Не е налице такъв интерес, ако ищецът не е страна в правоотношението, съществуването или несъществуването на което иска да установи, и може с осъдителен иск да осъществи правата си спрямо страните в правоотношението или чрез възражение в предявения от тях иск да оспори правата им, които му се противопоставят. В смисъла на постановеното решение въззивният съд е приел, че в производството по гр. д. № 6419/05 г. на СРС, в което е извършена делба на апартамента, е взел участие бащата на молителя, който единствено е могъл да направи възражение за липса на съсобственост като се позове на направено в негова полза завещание. Молителят не е бил страна по делото и няма правен интерес да предяви установителен иск за чужди права към минал момент. Определението не противоречи и на решение № 1* от 09.07.2003 г. по гр. д. № 1890/2002 г. на ВКС V ГО с което е прието, че липсва правен интерес от предявяването на установителен иск, когато целеното с него установително действие може да бъде постигнато с осъдителен или с конститутивен иск. С оглед на изложеното няма основание за допускане на касационното обжалване на определението. Водим от горното, съдът