Решение № 7826 от 10.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10020/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, БУЛСТАТ 121100421, със седалище и адрес на управление:гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136, представлявано от И. И. Изпълнителен директор, представляван от пълномощника адв. М. Антонова от САК със съдебен адрес: гр. София, [адрес] против Решение № 22778/ 02.07.2025 г. по адм. дело № 12740/ 2024 г. на Административен съд София град. Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска на „ТЪРКИ ХАУС“ ЕООД с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК против Държавен фонд „Земеделие“, като неоснователен, а в случай, че се прецени, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, както и да се присъдят сторените разноски за първа и касационна инстанция. Ответникът - „ТЪРКИ ХАУС“ ЕООД със седалище и адрес на управление:Столична Община,[населено място], [улица] в писмен отговор чрез адвокат П. Менков, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава становище за основателност на подадената касационна жалба,като счита,че съдебното решение, следва да бъде отменено. Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт е осъден Държавен фонд „Земеделие“, да заплати на „Търки Хаус“ сумата от 6 179 349.28 лв./шест милиона сто седемдесет и девет хиляди и триста четиридесет и девет лева и 28 стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди-реална загуба от погасена по Договор 10.05.2016г. неустойка, причинени от незаконосъобразно бездействие на административния орган, за изпълнение на влязъл в сила съдебен акт- Решение № 7341 от 04.06.2018г. на ВАС по адм.д. № 9238/2017г.,, с който е отменена като незаконосъобразна Заповед № 03-РД/737 от 22.02.2016г. изд. от Изп. Директор на ДФЗ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, за периода от 28.02.2019г. до 25.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.12.2024г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 1, ал.1, предложение трето от ЗОДОВ, вр. чл. 203 от АПК и чл.86 от ЗЗД. Административният съд за е приел за установена следната фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства:На 03.06.2015г. „Търки хаус“ ЕООД е подало заявление ИД №23/04/1/0/02539 по „Програма за развитието на селските райони 2014-2020г.“, подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“, за „Създаване и отглеждане на трайно насаждение от лешници на обща площ от 289,617дка и изграждане на конструкция за противоградни мрежи в землището на град Ихтиман - ЕКАТТЕ 32901“, за сумата от 2 096 462,61 лева общ размер на проекта и 1 257 877,57 общ размер на финансовата помощ, представляваща 60% от стойността на проекта. Искането, съгласно приложена таблица за допустими инвестиции, е за доставка и засаждане на фиданки за лешници - 18 191 бр. по 13,07 лв. без ДДС единична цена, на обща стойност 237 823,51лв. без ДДС; и за конструкция, вкл. необходимите материали за това, и покриване с мрежа против градушка на ПИ 009228 и ПИ009016 в м. „Сухи дол“, землище на гр. Ихтиман на насаждения от лешници – 223 241 кв. м., с единична цена 8,33 лв. без ДДС на обща стойност 1 858 639,10 лв. без ДДС. Със Заповед №03-РД/737 от 22.02.2016г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, в частта по раздел II, е отказано финансиране на разходи в размер на 829 018,12 лв. от заявените 1 858 639,10 лв. за Подобект 1 „Конструкции, вкл. необходими материали за това, и покриване с мрежи против градушка на ПИ 009228 и ПИ 009016 в м. „Сухи дол“, в землището на град Ихтиман на насаждения от лешници“ по проектно предложение в заявление за подпомагане на „Търки хаус“ ЕООД. Заповед №03-РД/737 от 22.02.2016г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ e обжалвана пред Административен съд – София-град и е образувано адм. дело №3634/2016г. по описа на АССГ, като жалбата е отхвърлена с Решение №3514/25.05.2017г. Решението на АССГ е обжалвано пред Върховния административен съд, който отменя заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ с Решение №7341/04.06.2018г. по адм. дело №9238/2017г. С Решението на ВАС, освен,че е отменена Заповед №03-РД/737 от 22.02.2016г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ преписката е върната на Изп. Директор на ДФЗ, за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона,като задължават ДФЗ да приеме, че отказаните с процесната Заповед разходи са допустими. Установено е по делото, че между ищеца и ответника е сключен Договор № 23/04/1/0/02539 от 02.03.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, ведно с Приложение № 1 /с посочени разходи за които се кандидатства, одобрени разходи и одобрен размер на субсидията /и съответните приложения към договора. С Анекс № I от 05.10.2016г. договорът е изменен, съгласно т. 1 от анекса, по отношение на банковата сметка; С Анекс 2 от 09.03.2018г., съгласно т.1 от същия, към договора се заличава Приложение 1 към Договор № 23/04/1/0/02539 от 02.03.2016г. и се създава Приложение 1 към Анекс 2, съгласно Таблица 1 към анекса /с посочени разходи за които се кандидатства, одобрени разходи и одобрен размер на субсидията/. С Анекс 3 от 20.08.2018г., съгласно т.1 от същия, към договора се заличава чл. 3 от договора и се „създава следния текст“: Първоначално одобрената финансова помощ въз основа на представените от Ползвателя на етапа на кандидатстването по подмярка 4.1 документи, е в размер на 1 254 830.30 лв., съгласно Приложение № 1 „Таблица за одобрените инвестиционни разходи“ по т. 2 от приложенията по този договор и представлява до 60 % от одобрените и реално извършени от Ползвателя разходи за осъществяването на проекта“.; С Анекс IV от 17.05.2019г. г., съгласно т.1 от същия, към договора се заличава Приложение 1 към Договор № 23/04/1/0/02539 от 02.03.2016г. и се създава Приложение 1 към Анекс IV, съгласно Таблица 1 към анекса /с посочени разходи за които се кандидатства, одобрени разходи и одобрен размер на субсидията/. С Анекс V от 23.05.2019г. г., съгласно т.1 от същия, към договора се заличава Приложение 1 към Договор № 23/04/1/0/02539 от 02.03.2016г. и се създава Приложение 1 към Анекс V, съгласно Таблица 1 към анекса /с посочени разходи за които се кандидатства, одобрени разходи и одобрен размер на субсидията/. С Анекс VI от 24.10.2019г. г., съгласно т.1 от същия, към договора се заличава Приложение 1 към Договор № 23/04/1/0/02539 от 02.03.2016г. и се създава Приложение 1 към Анекс VI, съгласно Таблица 1 към анекса /с посочени разходи за които се кандидатства, одобрени разходи и одобрен размер на субсидията/. Установено е по делото, въз основа на приложени писмени доказателства, че административното производство във връзка и в изпълнение на Решение № 7341 от 04.06.2018г. на ВАС по адм.д. № 9238/2017г., Четвърто отделение, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № 03-РД/737 от 22.02.2016г. изд. от Изп. Директор на ДФЗ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените от ВАС указания по тълкуването и прилагането на закона, е приключило окончателно с подписване на Анекс VI от 24.10.2019г. г., съгласно т.1 от същия, към договора се заличава Приложение 1 към Договор № 23/04/1/0/02539 от 02.03.2016г. и се създава Приложение 1 към Анекс VI, съгласно Таблица 1 към анекса /с посочени разходи за които се кандидатства, одобрени разходи и одобрен размер на субсидията/и с надлежно изпълнение на Договор № 23/04/1/0/02539 от 02.03.2016г., като: на 31.05.2019 г., е преведена в полза на ищеца от ответника сума в размер на 826 217,41 лв., с основание Разходи селски райони 200584169 и на 10.11.2020г., е преведена сума в размер на 257 318,75 лв., с основание Разходи селски райони 200584169. На 10.11.2020 г. е преведена сума в размер на 131 682,17 лв., с основание Разходи селски райони „Търки Хаус“ ЕООД 200584169, преведена по сметка на Адвокатско дружество „Костадинов и Манчев“, в полза на ищеца по адвокатска сметка в полза на ищеца. Цитираната сума е платена въз основа на подадена Заявка за окончателно плащане с № 23/04/1/0/02539/3/01 от 23.08.2019г. ВЛ установява, че общо преведена сума от ДФ Земеделие към „Търки Хаус“ ЕООД е в размер на 1 215 218,33 лв. ВЛ дава заключение, че тези плащания, от страна на ответника представляват междинни и окончателни плащания по Договор №23/04/1/0/02539/07.03.2016г., по раздел по II Размер и начин на плащане на помощта, сключен между ДФЗ и „ТЪРКИ ХАУС“ ЕООД. ВЛ дава заключение, че договорът е изпълнен от страна на ищеца с депозирането на искане плащане, а с факта на извършените плащания от страна на ДФ Земеделие, същият приема, че са изпълнени допустими разходи, съгласно изискванията на административния орган. С Договор за доставка и изкупуване на лешници от 10.05.2016г., ведно с Приложение I, Приложение II и Приложение III, представляващи неразделна част от същия, сключен между Възложителя „Джордж Агро Фарм“ ООД и „Търки хаус“ ЕООД-Изпълнител, с предмет:“ доставка и изкупуване на лешници“, представляващи добита продукция от лешникови насаждения в градина, собственост на „Търки хаус“ ЕООД, в ПИ 009 016 и ПИ 009 028 в землището на град Ихтиман, м. „Сухи дол“, Изпълнителят „Търки хаус“ ЕООД, се задължава да предложи на Възложителя 100% от лешниците, добити по време на всяка кампания за прибиране на реколтата, за период от 5 г., считано от приключване на стопанската 2018г., и отговарящи на стандартите за качество, описани в Приложение I от договора, като съгласно чл.13 от Договора, при неизпълнение в срок, на минимално договореното количество от лешници, уговорено като годишно производство и доставка по договора и приложенията към него, представляващи неразделна част от същия, изпълнителят дължи неустойка за неизпълнение в пълния размер на минималната годишна продукция, уговорена в чл. 2.2. от Договора. Съгласно чл. 3.3, б.б/ от Договора, първата реколта лешници, представена за одобрение и изкупуване от Изпълнителя, следва да се представи на Възложителя- до 30.10 на текущата година от всяка година за прибиране на реколтата, и не по-късно от месец февруари на следващата година, т.е. крайната дата за престиране на договорената продукция, въз основа на офертите и оценката на качеството за първата стопанска година изтича окончателно в края на месец февруари на всяка следваща съответната стопанска година. Договор за доставка и изкупуване на лешници от 10.05.2016г., ведно с Приложение I, Приложение II и Приложение III, представляващи неразделна част от същия, сключен между Възложителя „Джордж Агро Фарм“ ООД и „Търки хаус“ ЕООД-Изпълнител, е представен и приет по делото като копие от нотариално заварен препис, рег. № 1212/2016 от 12.05.2016г. по описа на Нотариус Б. Налбантова, рег. № 142 по описа на НК, РД-СРС. С оглед направеното възражение относно валидността и достоверната дата на сключване на договора пред административния съд от ответника, от ищеца е представено и прието по делото Удостоверение от разносна книга, том 1, акт 8, о.р. № 672/17.04.2025г. по описа на Нотариус Б. Налбантова, рег. № 142 по описа на НК, РД-СРС, от което се установява, че е извършено нотариално производство по удостоверяване верността на препис, снет от оригинал на частен документ, а именно Договор за доставка и изкупуване на лешници от 10.05.2016г., ведно с Приложение I, Приложение II и Приложение III, представляващи неразделна част от същия, сключен между Възложителя „Джордж Агро Фарм“ ООД и „Търки хаус“ ЕООД-Изпълнител, с рег. Номер за верността на преписа, рег. № 1212/12.05.2016г. Въз основа на тези доказателства, административния съд е приел,че Договор за доставка и изкупуване на лешници от 10.05.2016г., ведно с Приложение I, Приложение II и Приложение III, представляващи неразделна част от същия, сключен между Възложителя „Джордж Агро Фарм“ ООД и „Търки хаус“ ЕООД-Изпълнител, е съществувал като валиден облигационен договор, който създава права и задължения за страните по него, съгласно клаузите на същия, най-късно към датата на изготвения препис, а именно 12.05.2016г.Въз основа на приетото Решение от 13.03.2023г., на арбитражен съд ad hoc, образуван на 03.01.2023г., по арб. дело № 1/2023г., ищецът „Търки хаус“ ЕООД е осъден, да заплати на Възложителя „Джордж Агро Фарм“ ООД сума, в размер на 6 179 349,28 лв. - представляваща неустойка за неизпълнение по т. 13 от Договор за доставка и изкупуване на лешници от 10.05.2016г., както и законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба – 03.01.2023г. до окончателното плащане на главницата. Въз основа на влязлото в сила Арбитражно решение в полза на Кредитора по осъдителното решение „Джордж Агро Фарм“ ООД е издаден Изпълнителен лист от 14.02.2024г. Прието е и заключение на СЧЕ от което се установява,че на 23.05.2024г. е сключен Договор за продажба на вземане /цесия/, с който „Джордж Агро Фарм“ ЕООД като цедент, цедира вземането си от „Търки Хаус“ ЕООД по Арбитражно решение от 13.03.2023г. и Изпълнителен лист от 14.02.2024г. на „Ружие“ АД като цесионер. Прехвърленото вземане включва: Неустойка по Договор за доставка и изкупуване на лешници от 10.05.2016г. – в размер на 6 179 349,28 лева; -Законна лихва от 03.01.2023г. до 23.05.2024г. в размер на 1 106 106,96 лева;- Разноски по арб.дело №1/2023г. на Арбитражен съд ad hoc в размер на 12 358,70 лева. Цената на договора за цесия е 4 151 700,00 лева. Съгласно чл.5 от Договора цесионерът следва да заплати на цедента посочената цена срещу прехвърляне на вземанията в срок от 1 година по банков път. ВЛ в заключението по ССчЕ, установява, че е извръшено отразяване в счетоводството на „ТЪРКИ ХАУС“ ЕООД на сумата от 6 179 349.28 лева и са осчетоводените суми по посочените сметки,които са отразени в представената оборотна ведомост на дружеството ищец в административното производство и в годишните финансови отчети. Въз основа на заключението на ВЛ по приетата ССчЕ по делото, се установява, че: е извършено надлежно осчетоводяване в счетоводството на ищеца „Търки Хаус“ и на Възложителя „Джордж Агро Фарм“ неустойката, установена с Решение от 13.03.2023г. по арбитражно дело №1/2023г. на Арбитражен съд. Арбитражното решение е заведено на дата 02.01.2024г., като „нефинансови разходи за бъдещи периоди“ по счетоводна сметка 651 срещу задължението към „Джордж Агро Фарм“ ЕООД по сметка 499 – Други кредитори със сумата, равняваща се на пълния размер на неустойката – 6 179 349,28 лева. Неустойката е заведена, като разход в деня на разплащането й 23.05.2024г. по сметка 609/5: „Други разходи неустойки“ срещу закриване на счетоводна сметка 651: „Нефинансови разходи за бъдещи периоди“, с пълния размер на неустойката: 6 179 349,28 лева. Присъдената лихва от дата 03.01.2023г. до 23.05.2024г., в размер на 1 106 106,96 лева, е осчетоводена по сметка 621: „разходи за лихви“ срещу погасяване задължението към кредитора по сметка 499:“Други кредитори“, със стойността на плащането: 1 020 050,72 лева – в пълен размер на плащането и частичен размер на начислената лихва от кредитора. /тази сума е заведена и платена от „Търки Хаус“ ЕООД/. Посочените суми са отразени в оборотната ведомост и ГФО на дружеството-ищец за 2024. От заключението по ССчЕ, се установява, че е надлежно осчетоводено извършено плащане по установената неустойка с Решение от 13.03.2023г. по арбитражно дело №1/2023г., от ищеца „Търки Хаус“ ЕООД, в размер на 7 199 400,00 лева, включващи: 6 179 349,28 лева – присъдена неустойка за неизпълнение по т.13 от Договор за доставка и изкупуване на лешници от 10.05.2016г. и 1 020 050,72 лева законна лихва за периода 03.01.2023г. до 23.05.2024г. ,представляваща 92,22 % от начислената лихва.Плащането на неустойката е реално извършено по банков път на 27.05.2024г. по сметка на новия кредитор „Ружие“ АД и е представено банково извлечение от 27.05.2024 г. за сумата 7 199 400 лв.ВЛ дава заключение, че в счетоводните регистри на „Джордж Агро Фарм“ ООД няма данни за получени парични средства по Решение от 13.03.2023г. по арбитражно дело №1/2023г. на Арбитражен съд от страна на „Търки Хаус“ ЕООД, тъй като по анализираните данни и документи по делото се установява, че разплащането на неустойката е с новия кредитор, по договора за цесия, а именно „Ружие“ АД и плащането е отразено в счетоводството на „Ружие“ АД. Плащането на неустойката е реално извършено по банков път на 27.05.2024г. по сметка на новия кредитор „Ружие“ АД и е представено банково извлечение от 27.05.2024 г. за сумата 7 199 400 лв. В счетоводството на ищеца платените финансови средства са отразени по сметка: 503/9 „ Разплащателна сметка в левове по аналитичност Адвокатска сметка“, като е закрито начисленото задължение към новия кредитор „Ружие“ АД, със сумата от 7 199 400,00 лева /6 179 349,28 лева – присъдена неустойка и 1 020 050,72 лева законна лихва за периода 03.01.2023г. до 23.05.2024г./. От заключението на ВЛ относно извършените преводи от ответника в полза на ищеца, се установява, че: В счетоводството на ДФ „Земеделие“ сума в размер на 826 217,41 лева /междинно плащане по Договор/ е наредена на 31.05.2019г., въз основа на описания платежен документ „Плащания Бенефициент Търки Хаус, УРН 641002 за 31.05.2019г.“ и на основание Договор № 23/04/1/0/02539 от 02.03.2016г. по чл.5, ал.1. В счетоводството на ДФ „Земеделие“ сумата в размер на 257 318,75 лева /окончателно плащане по Договор/ е наредена на 10.11.2020г., въз основа на описания платежен документ „Плащания Бенефициент Търки Хаус, УРН 641002 за 10.11.2020г.“ и на основание Договор № 23/04/1/0/02539 от 02.03.2016г. по чл.5, ал.1. В счетоводните регистри на дружеството „Търки Хаус“ ЕООД сума в размер на 826 217,41 лева, е получена по разплащателна сметка на дружеството и осчетоводена, като приходи от финансиране на 31.05.2019г. във връзка с Договор № 23/04/1/0/02539 от 02.03.2016г. по чл.5, ал.1. В счетоводните регистри на „Търки Хаус“ ЕООД, сума в размер на 257 318,75 лева, е получена по разплащателна сметка на дружеството и осчетоводена, като приходи от финансиране на 10.11.2020г. във връзка с Договор № 23/04/1/0/02539 от 02.03.2016г. по чл.5, ал.1. ВЛ дава заключение, че тези плащанията от страна на ответника представляват междинни и окончателни плащания по Договор №23/04/1/0/02539/07 март 2016г., по раздел по II Размер и начин на плащане на помощта, сключен между ДФЗ и „ТЪРКИ ХАУС“ ЕООД, както следва: Междинно плащане на 31.05.2019г. в размер на 826 217,41лв.; Окончателно плащане на 10.11.2020г. в размер на 257 318,75 лв. Административният съд от правна страна приел, че предявеният иск следва да се квалифицира като такъв с правно основание чл.1 ал.1,предложение трето от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК и че същият не е погасен по давност. Направил е извод,че са налице всички кумулативни предпоставки по чл.1 ал.1 предложение трето от ЗОДОВ,като влязъл в сила съдебен акт, а именно Решение № 7341 от 04.06.2018г. на ВАС по адм.д. № 9238/2017г., Четвърто отделение, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № 03-РД/737 от 22.02.2016г. изд. от Изп. Директор на ДФЗ и връщане на адм.орган за произнасяне. Решението е влязло в сила на 04.06.2018г. и като такова създава задължение за административния орган ДФЗ за неговото изпълнение, със задължителни указания за произнасяне по заявление ИД №23/04/1/0/02539 по „Програма за развитието на селските райони 2014-2020г.“, подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“, за „Създаване и отглеждане на трайно насаждение от лешници на обща площ от 289,617дка и изграждане на конструкция за противоградни мрежи в землището на град Ихтиман - ЕКАТТЕ 32901“, съгласно указанията на ВАС. Началният срок на забавата за изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, въз основа на доказателствата по делото и приложимия закон,административния съд е определил, считано от 05.10.2018. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че е налице незаконосъобразно бездействие на ДФЗ, за изпълнение на влязъл в сила съдебен акт на ВАС, за периода от 05.10.2018г. до 25.12.2019г., когато е влязъл в сила ИАА, в частта относно допустимост на разходите по проекта, съгласно Анекс VI от 24.10.2019г. където в табличен вид окончателно са приети за допустими спорните разходи по заявление ИД №23/04/1/0/02539 по „Програма за развитието на селските райони 2014-2020г.“, подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“, за „Създаване и отглеждане на трайно насаждение от лешници на обща площ от 289,617дка и изграждане на конструкция за противоградни мрежи в землището на град Ихтиман - ЕКАТТЕ 32901“, и е приключило административното производство в изпълнение на Решение № 7341 от 04.06.2018г. на ВАС по адм.д. № 9238/2017г., Четвърто отделение. Самото изпълнение по заявление ИД №23/04/1/0/02539 по „Програма за развитието на селските райони 2014-2020г.“, подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“, за „Създаване и отглеждане на трайно насаждение от лешници на обща площ от 289,617дка и изграждане на конструкция за противоградни мрежи в землището на град Ихтиман - ЕКАТТЕ 32901“, за което е сключен Договор № 23/04/1/0/02539 от 02.03.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, ведно с Анекси и съответните Приложения в Таблици към същите, приключва едва след окончателното одобряване на инвестицията и изплащане на приетите за допустими разходи от административния орган с факта на приемането на изпълнението от ответника- ДФЗ, което приключва с приемането на изпълнението инвестицията от ДФЗ, с факта на извършените в полза на ищеца плащания, а именно: 10.11.2020г.. Този факт е установен и не е спорен между страните, като е установено по делото, че с извършените плащания на приетите за допустими плащания от ДФЗ, съгласно преведена сума от ДФ „Земеделие“, в размер на 826 217,41 лева, представляваща междинно плащане, на 31.05.2019г., въз основа на платежен документ „Плащания Бенефициент Търки Хаус, УРН 641002 за 31.05.2019г.“ и на основание Договор № 23/04/1/0/02539 от 02.03.2016г. по чл.5, ал.1 и на 10.11.2020г. –окончателно плащане, в размер на 257 318,75 лева, реално получени от ищеца, ответникът ДФЗ приема за изпълнен инвестиционния проект, като одобрява и заплаща допустимите разходи. Приел е,че е налице реално претърпяна имуществена вреда под формата на загуба,изразяваща се в доказано намаляване на имущественото състояние на ищеца, представляващо имуществена вреда в размер на 6 179 349.28 лв., представляваща реално претърпяна загуба в размер на действително установена и заплатена неустойка по Договор за доставка и изкупуване на лешници от 10.05.2016г., съгласно Решение от 13.03.2023г. по арбитражно дело №1/2023г. на Арбитражен съд и въз основа на Изпълнителен лист от 14.02.2024г., изд. от СГС, надлежно осчетоводено и реално заплатена неустойка.Приел е,че са налице и настъпили вреди,които са в пряка причинно-следствена връзка със забавата на административния орган за изпълнение на съдебно решение, представляващо бездействие по смисъла на чл.1, ал.1, предл. трето от ЗОДОВ и са непосредствена последица от него. При така установената фактическа обстановка Административен съд София град е установил от правна страна, че предявените от „Търки Хаус“ЕООД против Държавен фонд „Земеделие“ искови претенции за обезщетяване на имуществени вреди са основателни, като ищцовото дружество е успяло да докаже наличие на всички предпоставки, предвидени в чл.1 ал.1 предложение трето от ЗОДОВ. Решението е валидно и допустимо и правилно. В случая ищецът претендира да се осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 6 179 349.28 лв./шест милиона сто седемдесет и девет хиляди и триста четиридесет и девет лева и 28 стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди-реална загуба от погасена по Договор 10.05.2016г. неустойка, причинени от незаконосъобразно бездействие на административния орган, за изпълнение на влязъл в сила съдебен акт- Решение № 7341 от 04.06.2018г. на ВАС по адм.д. № 9238/2017г.,, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № 03-РД/737 от 22.02.2016г. изд. от Изп. Директор на ДФЗ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, за периода от 28.02.2019г. до 25.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.12.2024г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 1, ал.1, предложение трето от ЗОДОВ, вр. чл. 203 от АПК и чл.86 от ЗЗД. Касаторът твърди, че направената от АССГ правна квалификация на иска в решението, няма нищо общо с направената правна квалификация с исковата молба и проекто - доклада на съда с Определение №12179 от 08.04.2025гна АССГ, което представлява съществено процесуално нарушение и е довело до неправилно прилагане на правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните по делото. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, в която изрично е посочено правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и са изложени твърдения за незаконосъобразно бездействие на ДФЗ,въз основа на забавено изпълнение на влязъл в сила съдебен акт – Решение № 7341 от 04.06.2018г. на ВАС по адм.д. № 9238/2017г.,, с който е отменена като незаконосъобразна Заповед № 03-РД/737 от 22.02.2016г. изд. от Изп. Директор на ДФЗ и произтичащи от него имуществени вреди. Тези факти дават основание на съда да квалифицира иска като такъв по чл.1 ал.1 предложение трето от ЗОДОВ. Съдът е разгледал именно претенция по чл. 1, ал. 1 предложение трето от ЗОДОВ, като е приложил релевантните норми на ЗОДОВ и АПК. Независимо от това определянето на правната квалификация е задължение на съда, а не на страната – чл.146, ал.1, т.2 от ГПК приложим на основание чл. 144 от АПК. Правилно исковата претенция е определена като такава по чл.1, ал.1 предложение трето от ЗОДОВ, като са взети предвид обстоятелствата и твърденията наведени и въведени от ищеца в съдебния процес. Не е налице разрешаване на спор, по който съдът не е бил сезиран, нито липса на произнасяне по предявения иск.Правната квалификация, дадена от ищеца, не обвързва съда, тъй като определящи са изложените в исковата молба фактически твърдения и търсената правна защита. Въз основа на тях съдът следва служебно да даде точната правна квалификация на иска, съобразявайки нормативния източник на претендираните права и правни последици.С оглед на изложеното наведените в тази връзка касационни основания са неоснователни. Касателно второто наведено касационно основание, а именно,че Административният съд съществено е нарушил съдопроизводствените правила и материалния закон, произнасяйки се по направеното от ответника възражение за давност, преди да се произнесе по основателността на исковете, съдът намира, че същото не представлява съществено процесуално нарушение.Възражението за давност е част от защитата на страната, която го е направила и макар и същото да е отразено непрецизно в решението на АССГ, то не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съдът е разгледал иска по същество, изяснил е релевантните за спора факти,определил е правилно началния момент на давността и е приложил правилно давностния срок.Обстоятелството,че в мотивите си първо е анализирал възражението за давност, а след това останалите елементи на отговорността по ЗОДОВ, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила.Излагането на мотиви по възражението за давност и след като го е намерил за неоснователно,преминаването към разглеждане на останалите предпоставки по ЗОДОВ само по себе си не представлява процесуално нарушение. Неоснователни са касационните доводи на жалбоподателя,че съдебното решение на АССГ е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; настъпила вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Дължимото обезщетение за вреди обхваща както претърпяната загуба, така и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от отменения акт, противоправното действие или бездействие. Под преки вреди следва да се разбират онези, които са типична, нормално настъпваща по време и място последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправното действие или бездействие и установения за незаконосъобразен акт. Настоящата инстанция счита, че се претендират имуществени вреди в размер на от 6 179 349.28 лв./шест милиона сто седемдесет и девет хиляди и триста четиридесет и девет лева и 28 стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени реални загуби от погасена по Договор 10.05.2016г. неустойка, причинени от незаконосъобразно бездействие на административния орган, за изпълнение на влязъл в сила съдебен акт- Решение № 7341 от 04.06.2018г. на ВАС по адм.д. № 9238/2017г.От представените по делото писмени доказателства се установява по категоричен начин, че патримониумът на ищеца е бил увреден със сумите по осъдителното спрямо него арбитражно решение. В случая от заключението на приетата съдебно - счетоводна експертиза се установява, че съгласно сключения договор от 10.05.2016г. и видно от счетоводството на „Търки Хаус“ЕООД задължението по осъдителното решение е разплатено, което е довело до намаляване на имуществото на ищеца. Този факт обуславя наличието на претърпяна имуществена вреда, която безспорно се дължи на отменената незаконосъобразна заповед №03-РД/737 от 22.02.2016г. на Изпълнителния Директора на Държавен фонд“Земеделие“и забавеното приключване на административната процедура, която реално приключва едва на 25.12.2019г., когато е влязъл в сила ИАА, в частта относно допустимост на разходите по проекта, съгласно Анекс VI от 24.10.2019г. където в табличен вид окончателно са приети за допустими спорните разходи по заявление ИД №23/04/1/0/02539 по „Програма за развитието на селските райони 2014-2020г.“, подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“, за „Създаване и отглеждане на трайно насаждение от лешници на обща площ от 289,617дка и изграждане на конструкция за противоградни мрежи в землището на град Ихтиман - ЕКАТТЕ 32901“, и е приключило административното производство в изпълнение на Решение № 7341 от 04.06.2018г. на ВАС по адм.д. № 9238/2017г., Четвърто отделение. Самото изпълнение по заявление ИД №23/04/1/0/02539 по „Програма за развитието на селските райони 2014-2020г.“, подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“, за „Създаване и отглеждане на трайно насаждение от лешници на обща площ от 289,617дка и изграждане на конструкция за противоградни мрежи в землището на град Ихтиман - ЕКАТТЕ 32901“, за което е сключен Договор № 23/04/1/0/02539 от 02.03.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, ведно с Анекси и съответните Приложения в Таблици към същите, приключва едва след окончателното одобряване на инвестицията и изплащане на приетите за допустими разходи от административния орган с факта на приемането на изпълнението от ответника- ДФЗ, което приключва с приемането на изпълнението инвестицията от ДФЗ, с факта на извършените в полза на ищеца плащания, а именно: 10.11.2020г.. Този факт е установен и не е спорен между страните, като е установено по делото, че с извършените плащания на приетите за допустими плащания от ДФЗ, съгласно преведена сума от ДФ „Земеделие“, в размер на 826 217,41 лева, представляваща междинно плащане, на 31.05.2019г., въз основа на платежен документ „Плащания Бенефициент Търки Хаус, УРН 641002 за 31.05.2019г.“ и на основание Договор № 23/04/1/0/02539 от 02.03.2016г. по чл.5, ал.1 и на 10.11.2020г. –окончателно плащане, в размер на 257 318,75 лева, реално получени от ищеца, ответникът ДФЗ приема за изпълнен инвестиционния проект, като одобрява и заплаща допустимите разходи. Въз основа на изложеното съдът правилно приема за безспорно установена първата предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно: бездействие на административния орган, изразяващо се в неизпълнение на съдебно решение във формата на забава за изпълнението му, за периода от 05.10.2018г.до 25.12.2019г.,представляващо бездействие на административния орган да изпълни влязло в сила Решение № 7341 от 04.06.2018г. на ВАС по адм.д. № 9238/2017г., Четвърто отделение, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № 03-РД/737 от 22.02.2016г. изд. от Изп. Директор на ДФЗ, за което ответникът носи отговорност по чл. 1, ал.1, предл. трето от ЗОДОВ, вр.чл. чл. 203 АПК.Именно това бездействие е довело до невъзможност за изпълнение на сключения договор за доставка и изкупуване на лешници от 10.05.2016г. От всичко гореизложено се налага изводът, че за дружеството е настъпило имуществено разместване, като същото е претърпяло реална загуба, изразяваща се в заплатената неустойка. Въз основа на заключението на ВЛ по приетата ССчЕ по делото, се установява, че е извършено надлежно осчетоводяване в счетоводството на ищеца „Търки Хаус“ и на Възложителя „Джордж Агро Фарм“ на неустойката, установена с Решение от 13.03.2023г. по арбитражно дело №1/2023г. на Арбитражен съд. Арбитражното решение е заведено на дата 02.01.2024г., като „нефинансови разходи за бъдещи периоди“ по счетоводна сметка 651 срещу задължението към „Джордж Агро Фарм“ ЕООД по сметка 499 – Други кредитори със сумата, равняваща се на пълния размер на неустойката – 6 179 349,28 лева. Плащането на неустойката е реално извършено по банков път на 27.05.2024г. по сметка на новия кредитор „Ружие“ АД и е представено банково извлечение от 27.05.2024 г. за сумата 7 199 400 лв.В счетоводството на ищеца платените финансови средства са отразени по сметка: 503/9 „ Разплащателна сметка в левове по аналитичност Адвокатска сметка“, като е закрито начисленото задължение към новия кредитор „Ружие“ АД, със сумата от 7 199 400,00 лева /6 179 349,28 лева – присъдена неустойка и 1 020 050,72 лева законна лихва за периода 03.01.2023г. до 23.05.2024г./. Претърпяната загуба представлява намаляване на имуществото на ищеца, като според приетата и неоспорена от страните експертиза, дължимите по арбитражното решение суми цитирани по-горе. Следователно наличието и размерът на претърпените вреди се доказва по категоричен начин, както от представените доказателства, така и от заключението на ССЕ, което не е оспорено и е било прието за компетентно и обективно изготвено. Налице е и третият елемент – причинно следствена връзка между отменената незаконосъобразна заповед №03-РД/737 от 22.02.2016г. на Изпълнителния Директор на Държавен фонд“Земеделие“и забавеното приключване на административната процедура и настъпилите вреди. Негативните последици на договорното неизпълнение, арбитражното решение и погасяването на дълга, вероятно е нямало да настъпят, ако дружеството имаше възможност да изпълнява сключения договор за доставка и изкупуване на лешници. Това обективно произтича от невъзможността да се изпълни договора, въз основа на отменената заповед №03-РД/737 от 22.02.2016г. на Изпълнителния Директор на Държавен фонд“Земеделие“. Поредността на събитията – сключване на договор за доставка, разваляне на договора и плащане на неустойка в резултат на това след осъдително арбитражно решение, обективира причинно следствена връзка между събитията. Негативните последици на договорното неизпълнение, арбитражното решение и погасяването на дълга, вероятно е нямало да настъпят, ако „Търки Хаус“ ЕООД имаше възможност да изпълнява сключения с „Джордж Агро Фарм“ООД договор за доставка и изкупуване на лешници от 10.05.2016г.. Това обективно произтича от невъзможността да доставя лешници, въз основа на отменената по- късно заповед №03-РД/737 от 22.02.2016г. С оглед изложеното, съдът счита за доказана претенцията на ищеца за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи претърпени загуби в размер 6 179 349.28 лева - заплатена неустойка по договор от 10.05.2016г. В този смисъл съдът намира за основателна и претенцията за заплащане на законната лихва от момента на предявяване на исковата молба- 18.12. 2024 г. до окончателното й изплащане. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи,че действията на контрагентите по Договор за доставка и изкупуване на лешници с твърдяна дата на подписване 10.05.2016 г. будят съмнения за фиктивност и желание да бъде ощетен бюджета на ДФ „Земеделие“,както и че договорената неустойка има привиден характер и прикрива реалната воля на страните да създадат задължение в тежест на ДФЗ.Навеждат се доводи,че процесът е симулативно воден и е единствено с цел да създаде огромно задължение за ДФЗ в настоящото производство. Касационната инстанция намира,че договор за доставка и изкупуване на лешници от 10.05.2016г., ведно с Приложение I, Приложение II и Приложение III, представляващи неразделна част от същия, сключен между Възложителя „Джордж Агро Фарм“ ООД и „Търки хаус“ ЕООД-Изпълнител, е представен и приет от административния съд като копие от нотариално заварен препис, рег. № 1212/2016 от 12.05.2016г. по описа на Нотариус Б. Налбантова, рег. № 142 по описа на НК, РД-СРС. С оглед направеното възражение относно валидността и достоверната дата на сключване на договора пред административния съд от ответника, от ищеца е представено и прието по делото Удостоверение от разносна книга, том 1, акт 8, о.р. № 672/17.04.2025г. по описа на Нотариус Б. Налбантова, рег. № 142 по описа на НК, РД-СРС, от което се установява, че е извършено нотариално производство по удостоверяване верността на препис, снет от оригинал на частен документ, а именно Договор за доставка и изкупуване на лешници от 10.05.2016г., ведно с Приложение I, Приложение II и Приложение III, представляващи неразделна част от същия, сключен между Възложителя „Джордж Агро Фарм“ ООД и „Търки хаус“ ЕООД-Изпълнител, с рег. Номер за верността на преписа, рег. № 1212/12.05.2016г. Въз основа на тези доказателства, административния съд обосновано е приел,че Договор за доставка и изкупуване на лешници от 10.05.2016г., сключен между Възложителя „Джордж Агро Фарм“ ООД и „Търки хаус“ ЕООД-Изпълнител, е съществувал като валиден облигационен договор, който създава права и задължения за страните по него, съгласно клаузите на същия, най-късно към датата на изготвения препис, а именно 12.05.2016г.Що се касае до възражението за симулативност на процеса относно арбитражното решение от 13.03.2023г.,то липсват доказателства за липса на воля сключеният договор да не бъде изпълнен,а и не са налице никакви доказателства,че дружеството няма или не счита да изпълнява договорните си задължения. Неоснователни са и наведените доводи,че липсва вреда и вредите не са“ преки“ по смисъла на ЗОДОВ,тъй като това са само тези вреди са тези вреди, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, а "непосредствени" са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Вредите не са преки, защото според касатора произтичат от отказаното частично финансиране на Конструкция, включително необходимите материали за това, и покриване с мрежа против градушка на описаните два поземлени имота на насаждения от лешници, за които ищецът е кандидатствал съгласно Бизнес плана за 1 858 639 лева. От тях са одобрени 1 029 620.98 лева. Отхвърлена е за финансиране разликата от 829 018.12 лева, която е платена от ДФЗ на ищеца на 31.05.2019 г. - преди оферта (от 04.11.2019 г.) за доставка за кампания 2019 г.и не води до настъпването на претендираните вреди, защото тези вреди не са настъпили от неизпълнение на договор, заради градушки върху реколти за няколко години. Относно втория елемент за търсената отговорност по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, свързан с това дали са настъпили реално претърпени имуществени вреди, които в настоящия случай са посочени като загуби, представляващи заплатени неустойка по договор за доставка и изкупуване на лешници от 10.05.2016г.г., сключен между сключен между „Джордж Агро Фарм“ООД и „Търки хаус“ЕООД, съдът счита, че от представените по делото писмени доказателства се установява по категоричен начин, че патримониумът на ищеца е бил увреден със сумите по осъдителното спрямо него арбитражно решение. В случая от заключението на приетата съдебно - счетоводна експертиза се установява, видно от счетоводното отразяване задължението по осъдителното решение е разплатено, което е довело до намаляване на имуществото на ищеца. Този факт обуславя наличието на претърпяна имуществена вреда, която безспорно се дължи на забавата в резултата на отменената незаконосъобразна заповед на ДФЗ, довела до невъзможност за изпълнение на сключения договор. От всичко гореизложено се налага изводът, че за дружеството е настъпило имуществено разместване, като същото е претърпяло реална загуба, изразяваща се в заплатената неустойка и лихви. Претърпяната загуба представлява намаляване на имуществото на ищеца, като според приетата и неоспорена от страните експертиза, дължимите по арбитражното решение суми за неустойки и лихви за забава по договора от 10.05.2016 г. са надлежно осчетоводени от дружеството. Следователно наличието и размерът на претърпените вреди се доказва по категоричен начин, както от представените доказателства, така и от заключението на ССЕ, което не е оспорено и е било прието за компетентно и обективно изготвено. Касателно доводите, че отразяването в счетоводството на ищеца“Търки хаус“ЕООД и „Джордж Агро Фарм“ООД на неустойката в размер на 6 179 349.28 лева е отразено едва през 2024г., съдът изцяло споделя доводите на административния съд в тази насока и кредитира заключението на СЧЕ от която се установява безспорно, че е извършено надлежно осчетоводяване в счетоводството на „Търки Хаус“ ЕООД и на „Джордж Агро Фарм“ ООД на неустойката, установена с Решение от 13.03.2023 г. по арбитражно дело №1/2023 г. на Арбитражен съд. Арбитражното решение е заведено на дата 02.01.2024г., като Нефинансови разходи за бъдещи периоди по счетоводна сметка 651 срещу задължението към „Джордж Агро Фарм“ ЕООД по сметка 499 – Други кредитори със сумата, равняваща се на пълния размер на неустойката – 6 179 349,28 лева.В счетоводството на ищеца, по делото е безспорно установено, че има извършено плащане на неустойка по Решение от 13.03.2023г. по арбитражно дело №1/2023г. на Арбитражен съд. Плащането на неустойката е реално извършено по банков път на 27.05.2024г. по сметка на новия кредитор „Ружие“ АД и е представено банково извлечение за извършеното плащане от 27.05.2024 г. Въз основа на изложеното съдът прави извод за безспорно доказано намаляване на имущественото състояние на ищеца, представляващо имуществена вреда в размер на 6 179 349.28 лв., представляваща реално претърпяна загуба в размер на действително установена и заплатена неустойка по Договор за доставка и изкупуване на лешници от 10.05.2016г., съгласно Решение от 13.03.2023г. по арбитражно дело №1/2023г. на Арбитражен съд и въз основа на Изпълнителен лист от 14.02.2024г., изд. от СГС, надлежно осчетоводено и реално заплатена неустойка. Съдът намира за неоснователно и недоказано направеното от ответника възражение за липсата на реално заплащане на неустойката, поради извършени плащания по банков път по адвокатски сметки, по следните съображения: По делото е безспорно установено, че след и въз основа на издадения Изпълнителен лист, по осъдителното арбитражно решение, на 23.05.2024г., от СГС, е сключен Договор за продажба на посоченото в изпълнителния лист вземане, между „Джордж Агро Фарм“ ООД, ЕИК: 201808620 и „Ружие“ АД, ЕИК: 115617332, с цена на Договора 4 151 700лв. Сключени са съответно и Договори за поръчка, с Еднолично Адвокатско Дружество „Костадин Костадинов“ и Адвокатско Дружество „Менко Менков и Съдружници“, като по делото са представени съответните Договори за поръчка и нареждания за превеждане на заплатените по Договора за цесия и въз основа на Арбитражното Решение суми, които са постъпвали по Клиентски сметки на Адвокатските Дружества. Правилно съдът е направил извод,че нормите на чл.39, ал.1, изр. 2 от ЗА, ясно и недвусмислено постановяват, че сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката или адвокатското дружество, а са собственост на възложителя по договора за поръчка, поради което в процесния случай, при безспорно установена поръчка от ищеца и в полза на новия кредитор, за изпълнение на негови задължения по процесната адвокатска сметка, плащането е извършено от името и за сметка на „Търки Хаус“ ЕООД, по реда на чл.39, ал.3, т.3 от ЗА, поради което и в патримониума на ищеца настъпва имущественото разместване, представляващо имуществена вреда, във формата на загуба, в размер на претендираната и заплатена по банков път неустойка в размер на 6 179 349.28 лв. По отношение на възражението на касатора за липса на причинно следствена връзка, доколкото Договорът за доставка и изкупуване на лешници е сключен на 10.05.2016г., след постановяването на Заповед № 03-РД/737 от 22.02.2016г. изд. от Изп. Директор на ДФЗ, съдът намира същото за неоснователно, поради това, че искът има за основание забавено изпълнение /бездействие/ на влязло в сила съдебно решение на ВАС, а не пряко отменената като незаконосъобразна Заповед № 03-РД/737 от 22.02.2016г., като това неизпълнение във формата на забавено изпълнение-бездействие е установено към 05.10.2018г., когато е налице валиден и действащ, сключен на 10.05.2016г., договор,чиято валидност е установена от съда, считано от 12.05.2016г., въз основа на прието по делото копие от нотариално заварен препис, рег. № 1212/2016 от 12.05.2016г. по описа на Нотариус Б. Налбантова, рег. № 142 по описа на НК, РД-СРС и Удостоверение от р.к. том 1, акт 8, о.р. № 672/17.04.2025г. по описа на Нотариус Б. Налбантова, рег. № 142 по описа на НК, РД-СРС, т.е. към 12.05.2016г. договорът е валиден частен документ, с достоверна дата, същият създава права и задължения за страните и е в сила и към 05.10.2018г. /началната дата на неизпълнение на съдебно решение в нормативно установените срокове/. С оглед изхода на спора на ответното дружество следва да бъдат присъдени разноски,които следва да бъдат редуцирани,предвид направеното от Държавен фонд“Земеделие“ възражение за прекомерност. Заявеният иск е за сума в общ размер на 6 179 349.28 лева, а съгласно чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа при интерес от 1 000 000 лв. до 10 000 000 лв. – 39 650 лв. плюс 1,5 % за горницата над 1 000 000 лв. адвокатското възнаграждение следва да е в размер на 117 340.23 или 60 174 евро, а претендираното такова е 71 99941 евро и следва да се намали до сумата от 60 174 евро. При определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразено и тълкуването на СЕС направено с решение по дело С-438/22. Според него Наредба № 1/09.07.2004 г., нарушава забраната по чл. 101, ал. 4 ДФЕС (ограничение на конкуренцията), поради което националният съд може да откаже да приложи националното законодателство и да присъди разноски, сторени по делото за адвокатско възнаграждение по вътрешното убеждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото, без да бъде обвързан да съобразява решението си с разпоредбите не Наредба № 1/09.07.2004 г. Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС е задължително за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно, договорените размери на адвокатските възнаграждения подлежат на преценка от съда, с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съобразявайки така посочените критерии при преценката относно направеното възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение настоящият състав намира, че в полза на Държавен фонд „Земеделие“ следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско представителство в размер на 60 174 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,