Определение № 4065 от 30.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4362/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Медицински университет“ - София (нататък и МУ - София) срещу решение № 4306 /03.07.2025 г. по гр.д. № 12456 /2024 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение № 14813/30.07.2024 г. по гр.д. № 10546/2024 г. на Софийски районен съд и вместо това са уважени предявените от М. Ц. П. срещу жалбоподателя искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ за признаване за незаконно на уволнението и, извършено със Заповед № 06/08.01.2024 г. на Ректора на Медицински университет – София, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност: Ръководител отдел „Административно-стопански“ на Ректорат Медицински университет – София при ответника и за осъждане на ответника да и заплати обезщетение за времето, за което е останала без работа поради незаконно уволнение, за сумата от 18 425.95 лв. за периода от 09.01.2024 г. до 09.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 26.02.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът М. Ц. П. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от страна по делото, която има право и интерес от касационно обжалване срещу въззивно решение по искове, за които не е предвидено ограничение за касационно обжалване и жалбата е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Безспорно се установява по делото, че е сключен Договор за управление на Медицински университет - София № Д01-2/05.01.2024 г…. Няма спор и по отношение на факта, че ищецът е уволнен на основание чл. 328, ал. 2 КТ в деветмесечния срок след започване на изпълнението по договора за управление.

Единственият спорен въпрос е правен - хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ приложима ли е при сключване на договор за управление по чл.10, ал.2, т.10 ЗВО.

Върховните съдии приемат, че целта на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 2 КТ е да улесни управителя за постигане на предвидените в бизнесплана стопански резултати…

Безпротиворечиво се приема в доктрината и практиката, че висшите учебни заведения са самостоятелни правни субекти, но не са държавни предприятия или търговци по смисъла на чл. 1 от ТЗ. Законоустановеното принципно положение съответства на определената с чл. 2 от Закона за висшето образование цел на висшето образование - подготовката на висококвалифицирани специалисти над средното образование и развитието на науката и културата

Жалбоподателят е висше училище, регистрирано по ЗВО /чл. 6 ЗВО/. Висшето училище е юридическо лице с предмет на дейност: 1. подготовка на специалисти, способни да развиват и прилагат научни знания в различните области на човешката дейност; 2. повишаване квалификацията на специалисти. Безспорно по арг. от чл. 6 ал. 2 ЗВО, то може да развива научно-производствена, художествено-творческа, спортна и здравна дейност в съответствие със спецификата си, както и стопанска дейност, свързана с основната дейност на висшето училище по ал. 1 и реализацията на създаваните от него научноизследователски резултати и други обекти на интелектуална собственост“.

Въззивният съд се е позовал на няколко съдебни решения на ВКС:

В решение № 102 от 02.07.2018 г. по гр.д. № 2512 / 2017 г. на III г.о. на ВКС, в което е даден отговор на правния въпрос: намира ли приложение чл. 328, ал. 2 КТ по отношение на работодател, който не осъществява стопанска дейност и няма за своя пряка цел постигане на печалба, и в частност статутът на БНР, целта, с която е създадено, и преследваните от него търговски и стопански печалби определят ли го като предприятие, за което е приложима хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ. В края на дадения отговор е прието, че разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ е неприложима за органи на изпълнителната власт, за организации с държавни функции, с нестопанска цел, за централна или местна администрация, за учреждения за социално-културни дейности, за учебни заведения.

В решение № 101 от 08.03.2012 г. по гр.д. № 728 / 2011 г. на ВКС се приема, че тъй като законодателят изрично е уредил правния институт на договора за управление на предприятие в сферата на търговското право, и е пренесъл неговото приложение в сферата на трудовите правоотношения, следва да се приеме, че точният му смисъл отговаря само за случаите на уволнение в търговските дружества.

В Решение № 225 от 23.10.2018 г. по гр.д. № 1671 /2018 г. на IV г.о. на ВКС се посочва, че Общото тълкуване на двете разпоредби - пар. 1, т. 2 КТ и чл. 328, ал. 2 КТ налага да се приеме, че „предприятие ”, което сключва договор за управление с управител, е само този търговец или стопанско предприятие, което има за основна своя задача постигането на конкретни стопански резултати, бизнес задачи с конкретни икономически показатели, конкретна производителност, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, и именно поради това се предава управлението на управител.

В Решение № 1864 от 02.01.2003 г. по гр.д. № 2063 /2001 г., III г. о. на ВКС върховните съдии са приели, че основанието по чл.328, ал.2 от Кодекса на труда е неприложимо по отношение на организации с идеална, нестопанска цел, както и спрямо централната или местна администрации, органите на местното самоуправление и така нататък.

Въззивният съд е приел, че анализът на всички тези решения на ВКС води до единствения извод, че приложимостта на уволнителното основание по чл.328, ал. 2 КТ е само по отношение на търговски дружества, но не и по отношение на юридически лица, които нямат за основна цел осъществяване на търговска дейност, и в частност по отношение на висшите учебни заведения. Въззивният съд е приел, че основната дейност на МУ не е търговска и не е стопанска.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Жалбоподателят МУ - София навежда доводи, че осъществява стопанска дейност във връзка с научноизследователската дейност и платеното обучение на студенти. Че МУ - София има различен статут от БНР и БНТ. Че в разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ не е посочено, че това основание за прекратяване на трудов договор може да е приложимо само по отношение на търговските дружества. Че е недопустимо и незаконосъобразно стеснителното тълкуване на правната норма на пар.2, т.2 от ДР на КТ от въззивния съд, тъй като МУ - София е предприятие по смисъла на закона и може да се възползва от всички основания за прекратяване на трудов договор. Че този извод произтича и от разпоредбата на чл.21. ал.1, т.7 ЗВО. Стопанската дейност на МУ - София е специфична и е свързана естествено с развиваната научна дейност, т. е. с предмета на дейност на университета, регламентиран в ЗВО. Тази дейност е насочена към приходи за МУ - София и това означава, че разпоредбата на чл.328. ал.2 КТ е приложима

В представеното изложение на основания за допускане на касационно обжалване касационният жалбоподател поставя въпроси, за които твърди, че осъществяват основание за допускане н касационно обжалване:

1. Приложима ли е разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ по отношение на Медицински университет - София, държавно висше училище със самостоятелен бюджет, акумулиран от собствени средства и разпореждащ се с тях? 2. В случай, че Законът за висшето образование предвижда сключване на договор за управление между ректора и министъра на образованието и науката с приета Политика за развитие на МУ - София и поставени икономически и стопански цели, може ли да се приеме, че не се касае за стопанска, а за друга дейност, която прави неприложима нормата на чл.328, ал.2 КТ? 3 Допустимо ли е изводите за неприложимост на чл.328, ал.2 КТ по отношение на МУ - София да се правят въз основа на съдебни решения на ВКС, относими към БНР и БНТ, които не извършват стопанска дейност и не акумулират собствени средства, а са правни субекти със статут, различен от този на МУ - София? Следва ли да се прецени автономността на университета и развиваната от него стопанска дейност, различна от дейността на БНР и БНТ?

Касационният жалбоподател твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с решение № 102 /02.07.2018 г. по гр.д. № 2512 / 2017 г. на ВКС (IV г.о.) и определение № 25 /21.01.2020 г. по гр.д. № 3074 / 2019 г. на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Във връзка с наведеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационният жалбоподател поставя и въпроса: В кои случаи е приложима правната норма на чл.328, ал. 2 КТ и особено когато в предприятието - МУ - София се осъществява специфична стопанска дейност, свързана с предмета на дейност на университета, регламентиран в ЗВО, която дейност води до натрупване на собствени приходи, управлявани самостоятелно и независимо от самия университет?

Първите три въпроса са фактически, а не правни, защото се свеждат до конкретен правен субект – МУ - София, а не до вида на упражняваната от него дейност като висше училище, поради което не осъществяват основание за допускане на касационно обжалване.

Отделно от това, доколкото тези въпроси могат да бъдат приети за обуславящи, въззивният съд, видно от изложеното за мотивите му, също се е позовал на съдебното решение № 102 /02.07.2018 г. по гр.д. № 2512 / 2017 г. на IV г.о. на ВКС и приетото от него не е в противоречие, а в съответствие с това решение, в което в отговор на правен въпрос е приет общият отговор, че правилото на чл.328, ал.2 КТ има за предназначение да осигури успешното управление на стопанската дейност на предприятието; под „предприятие“ в случая се разбира организация, която развива стопанска дейност; в този смисъл разпоредбата не намира приложение по отношение на …учебни заведения (каквото е МУ - София). Едва след това ВКС обосновава извода, че предоставяният спектър от съдържание и услуги се определя не основно с оглед пазара и с преимуществена цел печалба и крайният извод, че целта, с която е създадено БНР, неговата обществена роля и възложена мисия, както и преследваните от него търговски и стопански интереси, включително начинът, по който се формира бюджетът му и основните източници на финансиране, го определят не като стопански субект, който има своя пряка цел постигане на печалба.

Изводите на въззивния съд, че приетото с това решение се отнася и до висшите училища (университетите), каквото е МУ - София, които съгласно чл.6, ал.1 от ЗВО е с предмет на дейност подготовка на специалисти и повишаването квалификацията наспециалисти; че безспорно съгласно чл.6, ал.2 от ЗВО висшето училище може да развива научно-производствена, научно-изследователска и здравна дейност, както и стопанска дейност, но такава, свързана с основната дейност на висшето училище, не противоречат, а съответства на изводите в посоченото решение.

Сходството е в това, че висшите училища, както и БНР, нямат за пряка цел постигането на печалба, за тях стопанската дейност не е основна, не представлява търговска дейност и че приходната част от бюджетите им се формира преимуществено от публични източници, а не от стопанска дейност.

Посоченото от касационния жалбоподател определение № 25/21.01.2020 г. по гр. д. № 3074 / 2019 г. (на IV г.о.) на ВКС е постановено в производство по чл.288 ГПК, поради което не представлява съдебна практика на ВКС по смисъла на приетото с т.2 на ТР № 1 /2010 г. по тълк.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС – не осъществява това общо основание за допускане на касационно обжалване. За него може единствено да се добави, че то е в пълно съответствие с посоченото по-горе решение на ВКС, към което препраща и на приетото в което се позовава и възприема извода, че правилото на чл.328, ал.2 КТ не може да се прилага по отношение на БНТ, както и на БНР. Поради това приетото от въззивния съд не е в противоречие и с приетото в това определение.

От изложеното следва, че доколкото поставените въпроси са обуславящи (доколкото се отнасят до висшите училища, създадени по ЗВО, а не конкретно до МУ - София), те са разрешени в съответствие с практиката на ВКС, поради което не е осъществено основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Поради наличието на установена съдебна практика на ВКС по тях и съответствието на разрешението на въззивния съд с нея, не е осъществено и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Поради това не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Искането на ответника за осъждане на жалбоподателя да му заплати направените разноски в касационното производство в размер на 2 500 лева съгласно списък на разноски е основателно, тъй като в представения договор за правна защита и съдействие е отразено уговарянето и заплащането на сумата. Следва да се присъди сумата 1 278.23 евро, представляваща равностойността на 2 500 лева.

Воден от изложеното съдът