Решение № 5274 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11918/2020 г.

Решение № 5274 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11918/2020 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник Отдел "Оперативни дейности" – В., в Главна Дирекция "Фискален Контрол" при ЦУ на НАП против Решение № 1366/25.09.2020 г., постановено по адм. дело № 101/2020 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 519-ФК от 23.12.2019 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" – В. в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС на "Луук Тайм" ЕООД, гр. В., е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – Госип Бар Формула, находящ се в гр. В., бул. "В. В." .№...-55, стопанисван от същото дружество, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите във вр. с чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от ЗДДС. От изложеното в касационната жалба се налага извод за доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закона и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се сочи, че съдът погрешно е приел постъпилият в ТД на НАП – В. сигнал за "анонимен, неграмотно и нечетливо написа", като се поддържа тезата, че същият е подписан, а на пощенския плик фигурира името на подателя му; необоснована е преценката на съда, че нарушението не е доказано, като от събраните по делото доказателства по категоричен начин било установено неспазване нормативното изискване на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., а при нужда съдът е можел да разпита като свидетел, лицето подало сигнала; необосновано не било отчетено, че дружеството многократно е нарушавало фискалната политика, за което са ангажирани влезли в сила Наказателни постановления /НП/ и предходна ЗНПАМ. Поддържа се тезата, че ЗНПАМ е издадена и в съответствие с целта на закона, при спазване принципа по чл. 6 от АПК, вкл. и съобразно срокът за който е приложена ПАМ. Подробни съображения са развити в касационната жалба и депозираните писмени бележки. Искането е за отмяна на решението и оставяне в сила на атакуваната Заповед. Претендира присъждането на разноските по делото. Ответникът – "Луук Тайм" ЕООД, гр. В., чрез процесуалния си представител адв. Т., оспорва същата по подробни съображения, изложени в депозиран писмен отговор, доразвити и в депозираното писмено становище, към които прилага и писмени доказателства относно обжалването на издадените НП във връзка с твърдяните по делото нарушения по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., както и такива за анонимността на подадения в ТД на НАП – В. сигнал. Настоява за оставяне в сила на съдебния акт, като правилен и законосъобразен, с присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ № 519-ФК от 23.12.2019 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" – В. в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС на "Луук Тайм" ЕООД, гр. В., е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – Госип Бар Формула, находящ се в гр. В., бул. "В. В." .№...-55, стопанисван от същото дружество, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите /наричана по-долу само Наредба № Н-18/2006 г. на МФ/ във вр. с чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 4 от ЗДДС, изразяващо се в неиздаване на фискален бон от монтирано, регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство, намиращо се в обекта, за извършена продажба на стоки, както следва: на обща стойност 4, 59 лева на дата 07.08.2019 г., на обща стойност 8, 28 лева на дата 28.08.2019 г. и на обща стойност 1, 99 лева на дата 14.09.2019 г. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил казаната Заповед. За да постанови този резултат, съдът е приел, че извършването на административно нарушение на изискванията на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, не се установява от събраните по делото доказателства, при издаването на ЗНПАМ са допуснати съществени нарушения на административните правила – неизясняване на фактическата обстановка по правилата на чл. 35 от АПК, което е довело до установения от съда противоположен на събраните доказателства фактически извод, съответно до неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с неговата цел. Решението валидно и допустимо, и правилно и не страда от релевираните в касационната жалба пороци. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС /в приложимата й редакция/ принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Чл. 25 от Наредба № Н-18/13.12.2.0006 г. /в приложимата й редакция/ вменява задължение на лицата по чл. 3, ал. 1 /а такова безспорно е проверявания търговец/ независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително да се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба при получаване на плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Текстовете от наредбата възпроизвеждат правилото на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. Неоснователен е доводът на касатора, че нарушението е безспорно доказано от страна на административния орган. Изводите, направени в мотивите на оспорваното решение за обратното, съответстват на установените факти. Касационната инстанция, приема че в конкретния случай съдът правилно е установил, че ответникът не се е справил с възложената му доказателствена тежест и не е ангажирал доказателства, от които по безспорен начин да се установи факта на неизпълнение от касатора на задължението му за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство на посочените дати 07.08.2019 г., 28.08.2019 г. и 14.09.2019 г., които именно факти са оспорени от търговеца. Този извод е формиран, въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателства. Доказателствата събрани в хода на осъществената проверка от органите по приходите на дата 15.12.2019 г. и дата 20.12.2019 г. /приложените писмен сигнал с посочена дата от 15.12.2019 г., но носещ вх...дящ № 41789 от 17.09.2.0219 г. и копията на т. нар. нефискални бележки, двата броя от междинните ФО от 2 бр. ФУ, опис на паричните средства в касата, ФКБ № 0034822, разпечатки от КЛЕН за посочените дати/, съдържанието на самия ПИП, не може да се приеме че по безспорен начин установяват факта на нарушението на изискването на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на вяска една от визираните дати, което съобразно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е източник на правомощието за издаването на акта по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС. Каза се правилото на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. свързва задължението за регистриране на продажби чрез издаване на фискален бон от фискално устройство, при извършено плащане в брой за осъществена продажба в търговски обект /разбира се с известни изключения, които не са съотносими към казуса/. В случая обаче противно на твърденията на касатора, категорични доказателства за факта на продажбата на стоки и извършеното плащане в брой на посочените дати в стопанисвания от търговеца обект, не са ангажирани от страна на административния орган. Твърди се извършена покупка на хранителни стоки /напитки/ на посечените три дати, за което са издадени само "закрити сметки", ангажирани като писмени доказателства по делото, които обаче по никакъв начин не могат да бъдат обвързани с проверявания обект, вкл. и в приложения и то анонимен сигнал /а анонимността се потвърждава от представените на касационната инстанция писмени доказателства и то изхождащи от самата приходна администрация/ където се сочи обект в гр. В., бул. "С." ..№.... Що се касае до разпечатките от КЛЕН за процесните дати, те установяват сами по себе си единствено липсата на отразени такива продажби, но не и факта на осъществяването им. При това положение, за да докаже извършването на нарушението, административният орган е следвало да ангажира доказателствата въз основа на които е възприел изложените в ПИП и ЗНПАМ факти. Неоснователно се поддържа от касатора, че съдът е следвало да разпита като свидетел лицето подало сигнала, което вкл. и приходната администрация не е могла да открие. При това положение се следва изводът, че касаторът не е установил по категоричен и несъмнен начин, при доказателствена тежест за същия, съобразно правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК, извършването на твърдяните покупки на дати 07.08.2019 г., 28.08.2019 г. и 14.09.2019 г., по която е осъществено от клиент /неясно кой, сигналът е анонимен/ и е прието от търговеца плащане в брой на стойност точно визираните съответно 4, 59 лева, 8, 28 лева и 1, 99 лева, които не са били законосъобразно документирани, който факт е оспорен с жалбата, подадена срещу ЗНПАМ. Нищо друго не следва от "установеното съответствие" в имената по т. нар. "закрити сметки" и лица, назначени на работа в обекта на ответника по касация, нито от стойността на предлаганите в обекта храни и напитки. Неоснователни са аргументите в касационната жалба, черпени и от предходно съставени влезли в сила НП и ЗНПАМ, доколкото всяко нарушение подлежи на доказване на собствено основание, а с тази доказателствена тежест административният орган не се е справил. Нещо повече - от данните в съставения за извършената проверка на 15.09.2019 г. в обекта ПИП се установява както издаването на фискален бон за извършената контролна покупка, така и пълното съответствие между разчетените по ФУ-ва обороти и установената фактическа касова наличност. Липсват каквито и да било други установени нарушение на "финансовата дисциплина", към неспазването на която се твърди голословно в касационната жалба да е насоченото поведението на търговеца. Или обратно на твърденията в касационната жалба не е доказан юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект", а именно неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В тази връзка с оглед изложеното настоящата касационна инстанция намира, че първоинстанционният съд е обосновал правилен извод относно материалната и процесуалната незаконосъобразността на процесната заповед. Решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. От ответника по касация не е направено искане за присъждане на разноски и не са представени доказателства за това, поради което разноски не следва да се присъждат. При този изход на спора на касатора не се следват разноски.