Определение № 450 от 15.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 69/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от И. Петков, от гр. Стара Загора, чрез процесуалния му представител адвокат Е. Милкова, срещу определение № 1078/22.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1208/2023 г. по описа на Административен съд-Хасково, 4-ти състав, с което е оставено без разглеждане искането му с вх.№ 8414/07.11.2023 г. по регистъра на същия съд, за отмяна на отчуждаването на 4.95дка, представляващи част от имот № 081001, в землището на с. Воден, община Димитровград, извършено според него с решение от 04.07.2002 г., постановено по гр. дело № 742/2001 г. по описа на Районен съд-Димитровград, и е прекратено образуваното по това искане производство пред административния съд. Релевирани са съображения за неправилността на оспорения съдебен акт, по които се претендира отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по искането. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като съобрази доводите на частния жалбоподател и взе предвид данните по делото, приема частната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по искане на И. Петков, за отмяна на отчуждаването на 4.95дка, представляващи част от имот № 081001 в землището на с. Воден, община Димитровград, собственост на наследниците на Д. Ангелов, /сред които частният жалбоподател/, извършено според подателя на искането с влязло в сила решение, постановено на 04.07.2002 г. по гр. дело № 742/2001 г. на Районен съд-Димитровград. Предвид наведените с искането твърдения и приобщените по делото доказателства, в това число горепосоченото решение на районен съд, Административен съд-Хасково приема, че по делото липсва годен предмет на съдебен контрол, поради което и на основание чл. 159, т. 1 АПК искането е оставено без разглеждане и е прекратено образуваното по него съдебно производство. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от частния жалбоподател пороци на съдебния акт, съставляващи основания за отмянята му. С оглед данните по делото правилно административният съд е съобразил, че подаденото искане не му е подведомствено, както и че при липсата на годен предмет на съдебен контрол, искането следва да бъде оставено без разглеждане, като недопустимо, а образуваното по него производство - да бъде прекратено, на основание чл. 159, т. 1 АПК. Законосъобразни са мотивите, изложени в тази връзка от първоинстанционния съд, към които настоящият съдебен състав препраща с оглед възможността за това по чл. 221, ал. 2, изречение второ, приложим на основание чл. 236 АПК. За изчерпателност и прецизност следва да се посочи, че противно на доводите, изтъкнати в частната жалба, /както и в искането до административния съд/, в случая не става въпрос за отчуждаване на имот, чиято отмяна би могла да бъде поискана по реда на чл. 39, ал. 3 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, каквато по съществото си е претенцията на подателя на искането, с което е сезирана първата инстанция, а за покупко-продажба на имот, извършена при условията и по реда на чл. 37, ал. 1 ЗДС, в редакцията му обн. в ДВ бр. 55/11.07.1997 г. /понастоящем отменен/. По данни от приетите по делото документи, с влязло в сила решение от 04.07.2002 г., постановено по гр. дело № 742/2001 г. по описа на Районен съд-Димитровград, /за което липсват данни да е отменено по реда на чл. 303 и сл. от Граждански процесуален кодекс/, е обявен за окончателен договорът, сключен между областния управител на област с административен център гр. Хасково, в качеството му на купувач и съответно - И. Петков, М. Еврейнова, Й. Грозева, З. Султова, Т. Вангелова, В. Ангелова, П. Петков, З. Маркова и П. Петков /наследници на Д. Ангелов/, в качеството им на продавачи, с който продавачите са се задължили да продадат на купувача собствения си недвижим имот, представляващ част с площ от 4.95дка, от нива № 81001, VII категория, находяща се в м. Старите речки, землището на с. Воден, а купувачът - да заплати солидарно на продавачите цена за имота в размер на 868.72лв. в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение. Следователно, при действащата към датата на постановяване на решението на Районен съд-Димитровград, редакция на чл. 37, ал. 1 ЗДС, /съгласно която ако собственикът е съгласен с предложението, областният управител сключва договор за покупко-продажба или замяна, а производството по отчуждаването се прекратява/, процесният имот от 4.95дка не е отчужден, а продаден, при което и защитата на продавачите срещу неизпълнението от страна на купувача на задължението му да заплати уговорената по договора цена е следвало да се реализира по общия исков ред, а не по реда на чл. 39, ал. 3 ЗДС /в това число и в редакцията му обн. в ДВ бр. 124/27.10.1998 г./, който е приложим единствено в случай на отчуждаване на имота и неизплащане на определеното от органа по отчуждаването обезщетение, какъвто разглежданият случая несъмнено не е. Затова, като в определението си е установил липсата на годен предмет на оспорването и е оставил искане вх.№ 8414/07.11.2023 г. по регистъра на АС-Хасково без разглеждане, като същевременно е прекратил образуваното по него производство, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,