Определение № 163 от 01.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1181/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Образувано е частна жалба на В. Н. Н. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ гражданско отделение, № 122 от 19.03.2020 г. по ч.гр.д.№ 510/ 2020 г., с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба срещу определение на Върховен касационен съд, ІV г.о. № 792 от 05.11.2019 г. по гр.д.№ 3235/ 2019 г. Прието е в обжалвания акт, че определението от 05.11.2019 г., с което друг състав на Върховния касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд по гр.д.№ 159/ 2019 г., не подлежи на следващ инстанционен контрол. Жалбоподателят поддържа, че в обжалваното определение съдът неправилно приема, че не подлежи на обжалване определение на състав на Върховния касационен съд, с което не се допуска касационно обжалване на въззивно решение. Според него такова определение прегражда пътя на развитие на делото и е обжалваемо, в противен случай съдът би отказал да защити правата му. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и частната му жалба срещу определението по чл.288 ГПК да бъде разгледана по същество. Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна. Определението, с което при условията на чл.288 ГПК касационната инстанция се произнася отрицателно по наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, е окончателно. Щом касационното обжалване не е допуснато, въззивното решение влиза в сила (чл.296 т.3 пр.1 ГПК). С това възможността за инстанционен контрол е изчерпана, тъй като влезлите в сила въззивни решения могат да бъдат атакувани само по реда на извънредните средства за отмяна (чл.303 и сл. ГПК). Това означава, че не може да се проверява по реда на инстанционното обжалване и определението на състава на Върховния касационен съд, който не е допуснал касационното обжалване: обратното би довело до възможност следващия състав на Върховния касационен съд да допусне до касационно обжалване едно вече влязло в сила съдебно решение. Това би било в пряко противоречие с нормата на чл.296 т.3 пр.1 ГПК, според която недопуснатите до касационен контрол въззивни съдебни решения се ползват със сила на пресъдено нещо. Поради това частната жалба срещу определение, отказващо достъпа до касационен контрол, е недопустима и следва да бъде върната на подателя й. Същият извод е направен в обжалваното определение, поради което няма основания то да бъде отменено. По изложените съображения съдът