Определение № 63 от 25.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1049/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от Ж. П. С. и М. Д. С., чрез пълномощника им адвокат Н. Д., против решение № 512 от 21.04.2010 г., постановено по гр.д. № 138 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Варна, с което е отменено решение № 3137 от 28.10.2009 г. по гр.д. № 9449/2007 г. на Районен съд-Варна и е постановено друго за признаване за установено по отношение на Д. А. С., Ж. Т. А., И. А. П., Д. С. А., Ф. Х. Т., И. Х. Г. и К. Х. Д., че Ж. П. С. и М. Д. С. не са собственици на реална част от 450 кв.м. от недвижим имот № 816 по ПНИ на СО”А. м.”,[населено място] с обща площ 556 кв.м., която реална част е индивидуализирана по граници и скица на вещото лице. Ответниците по жалбата Д. А. С., Ж. Т. А., И. А. П., Д. С. А., Ф. Х. Т., И. Х. Г. и К. Х. Д. оспорват наличието на основание за докускане на касационно обжалване. Предявен е отрицателен установителен иск, основан на твърденията, че на ищците е признато правото на възстановяване на собствеността, а ответниците не могат да се легимират като собствениците, тъй като не са налице предпоставките по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Съдът е установил, че на ищците, като наследници на И. А. Я. е признато правото на възстановяване на собствеността и във връзка с оспорване правата им от ответниците е изложил съображения, че положителното реституционно решение, касаещо спорния имот е достатъчно за удостоверяване на правния интерес, още повече, че наследниците на И. Я. са и сред наследниците на С. Х. С. и не е необходимо да се изследват правата на реституираните собственици, които са извън предмета на иска. Прието е, че върху процесната реална част валидно е предоставено право на ползване на наследодателя на ответниците, въз основа на негова молба е изготвена оценка и определената цена е заплатена. Счетено е обаче, че имотът не е бил застроен със сграда по смисъла на закона – налице е паянтова жилищна постройка от 12 кв.м., състояща се от стая и кухня и пристроен тоалет, трайно свързана към терена върху бетонна плоча, без В. инсталация и електроинсталация, с дворна чешма. Изложени са съображения, че за да е налице сграда по смисъла на ПЗР ЗСПЗЗ е необходимо постройката да е пригодена за постоянно, временно или сезонно обитаване по смисъла на чл.177 Наредба № 5 за правила и норми по Т. /отм./, да има най-малко помещение за обитаване, малка кухня или кухненски бокс, помещение за складиране на инвентар, ел. и В. инсталации. Съществуващата постройка не е пригодена за временно или сезонно обитаване, тъй като в имота не е имало прекарани ел. и В. инсталации, поради което същата не представлява сграда по смисъла на Наредба № 5 за правила и норми по Т., нито по смисъла на § 1в ДР ППЗСПЗЗ. Касаторите считат, че следва да се допусне касационно обжалване по въпросите: 1. коя налична в един имот постройка е сграда по смисъла на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, която да дава правото да се изкупи предоставения за ползване имот; 2. за съотношението между установителните и осъдителни искове, предявени от собственици по реституция и искът с правно основание § 4и ПЗР ЗСПЗЗ като специфична форма за защита на твърдяни да са накърнени права; 3. дали наследниците на лице, притежаващо титул за собственост и владеещо недвижим имот са добросъвестни владелци, когато наследяват имота и го владеят спрямо всички други лица; 4. за задължението на съда да упражни косвен съдебен контрол за законосъобразността на един оспорен административен акт. По вторият въпрос касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.2 и ал.3 ГПК. Приложеното решение № 88 от 27.04.2004 г. по гр.д. № 957/2003 г., ВКС, ІV г.о. дава тълкуване на съотношението на иска по § 4и ПЗР ЗСПЗЗ и конкуренцията на права, регламентирана в чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, т.е. по въпрос, който изцяло е неотносим в настоящия случай, поради което не е удостоверена противоречива съдебна практика. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, дококото нормата на § 4и ПЗР ЗСПЗЗ ясно определя предмета на иска до нарушения на нормативни актове или използване на служебно или партийно положение в процедурата по предоставяне правото на ползване и в този смисъл липсва неяснота на нормативната уредба. По третия поставен въпрос има постановено решение по чл.290 ГПК № 28 от 4.05.2010 г. по гр.д. № 844/2009 г., ВКС, І г.о., приемащо, че когато конкуренцията на права се решава в полза на първоначалните /преди образуване на ТКЗС/ собственици, приобретател може да се позове на давност, като за придобиването на имот е необходимо да изтече десетгодишния давностен срок, а не кратката придобивна давност, а следователно вече е даден задължителен за съдилищата отговор на този въпрос. Четвъртият въпрос е обоснован с тезата на касатора, че ищците не могат да легитимират правата си преди да е разрешен спорът им за материално право с наследниците на С. Х. С.. Въпросът е неотносим към легитимацията на ищците, които биха се легитимирали като носителите на правото на реституция както като наследници на прекия си наследодател И. А. Я., така и като наследници на общия наследодател С. Х. С.. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос, по който е налице противоречива съдебна практика, включително и на състави на ВКС, като противоречащите становище са изразени в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. В решение № 333 от 27.08.2010 г. по гр.д. № 304/2010 г., ВКС, ІІ г.о. е прието, че при липса на легално определение на понятието „сграда” в разпоредбата на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, следва да се прилагат строителните правила и норми на подзаконовите нормативни актове от благоустройственото законодателство, действащи към момента на построяване на сградата /чл.108, ал.7 ППЗТСУ-отм., чл.155, чл.157, чл.177 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г., като тълкуването на понятието „сграда” се съобрази и с разпоредбата на § 1в, ал.3 ДР ППЗСПЗЗ, тъй като от обсега на понятието „сграда” по смисъла на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ са изключени изброените изчерпателно в тази разпоредба четири групи постройки. В решение № 577 от 8.09.2010 г. по гр.д. № 1183/2009 г., ВКС, І г.о. по същия въпрос е прието, че трайно прикрепената към терена постройка, която съответства на изискването за постройка в тълкувателната норма на § 1в, ал.3 ДР ППЗСПЗЗ не е необходимо да отговаря на изискванията на Наредба № 5 за правила и норми по Т., тъй като реституционният закон изрично е посочил, че се зачитат сградите, които не са стопански постройки за подслон и съхранение на инвентар и селскостопанска продукция, нито са направени от фургон, вагон, контейнер, каросерия или гараж, както и тези, които са предназначени за сезонно обитаване като при изграждането им не са използвани сглобяеми елементи. Това тълкуване е обосновало извода на състава на ВКС, І г.о., че трайно прикрепената сграда, която се намира върху терена следва да се зачете за основание за придобиването на правото на собственост дори да не отговаря на изискванията на Наредба № 5 за правила и норми по Т. от 1977 г. В обобщение следва да се допусне касационно обжалване по първия поставен въпрос, да се отправи предложение до ОСГК на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по този въпрос, противоречиво разрешаван от различни състави на ВКС, като се спре производството по настоящото дело до произнасянето на ОСГК на ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение