Определение № 758 от 23.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10853/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Й. Балтач, гражданин на Република Турция, чрез пълномощник адв. А. Георгиев, против определение № 934 от 11.10.2023г., постановено по адм. дело № 1003/2023г. по описа на Административен съд Хасково. С това определение е оставена без разглеждане жалбата на Й. Балтач срещу действие на А. Тонев – инспектор в ГПУ-Свиленград, по изпълнение на заповед рег. № 4536РАМ-17/02.02.2023г., издадена от началника на ГПУ-Свиленград. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на атакуваното определение. Твърди се, че не са налице приетите от решаващия съд основания за прекратяване на производството. По първото прекратително основание се сочи, че се касае за продължаващо изпълнение на административен акт, поради което не е изтекъл 7-дневният преклузивен срок по чл. 296, ал. 1 АПК за оспорване на действието. По второто прекратително основание се твърди, че не е налице изискуемия идентитет между страните и предмета на две дела в хипотезата на чл. 159, т. 6 АПК. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество на жалбата. Ответните страни не са взели становище по частната жалба. Настоящият съдебен състав намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение решаващият състав на АС Хасково в производство по реда на чл. 294 АПК е оставил без разглеждане жалбата на Й. Балтач срещу действие на А. Тонев – инспектор в ГПУ-Свиленград, по изпълнение на заповед рег. № 4536РАМ-17/02.02.2023г., издадена от началника на ГПУ-Свиленград, и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 5 и 6 АПК. За да постанови този резултат, първостепенният съд е приел, че на 17.02.2023г. жалбоподателят е узнал за извършените действия по изпълнение на наложената му ПАМ, тъй като на тази дата му е отказано да влезе на територията на Република България. При това съдът се е позовал на 7-дневния преклузивния срок, визиран в чл. 296, ал. 1 АПК, за оспорване на действията по изпълнението и е направил заключение, че подадената на 07.09.2023г. жалба срещу тези действия е просрочена и се явява недопустима за разглеждане. Решаващият състав е установил, че е налице и още едно, самостоятелно основание за недопустимост на жалбата в хипотезата на чл. 159, т. 6 АПК, тъй като описаните действия по изпълнение на ПАМ вече са били предмет на разглеждане в производство по адм. дело № 756/2023г. по описа на АС Хасково, по което е постановено окончателно решение № 624 от 26.07.2023г. Така постановеното определение е неправилно. Производството пред Административен съд Хасково (АС Хасково) е образувано по жалба на Й. Балтач, гражданин на Република Турция, срещу действия на органа по изпълнението - А. Тонев, инспектор в ГПУ-Свиленград, по изпълнение на заповед рег. № 4536РАМ-17/02.02.2023г. на началника на ГПУ-Свиленград, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – „Забрана за влизане на чужденец в Република България“ за срок от три години, считано от 02.02.2023г. до 01.02.2026г. Жалбата е с правно основание чл. 294 АПК, като са наведени доводи, че посоченият инспектор незаконосъобразно е предприел действия по изпълнение на невлязла в сила заповед, за която не е допуснато предварително изпълнение, изразяващи се във въвеждане и поддържане на данните за наложената на чуждия гражданин ПАМ в информационните масиви на МВР. Настоящият съдебен състав не споделя заключението на първостепенния съд, че предмет на оспорване са действия на органа по изпълнението по смисъла на чл. 294 АПК. Съдът не е обвързан от сочената и поддържаната от страната правна квалификация, а следва въз основа на фактическите твърдения и отправеното към него искане да квалифицира правно последното. Според твърденията на жалбоподателя действията по изпълнение на наложената му ПАМ – забрана за влизане на територията на Република България за срок от три години, се изразяват във въвеждане и поддържане в информационните масиви на МВР на тази информация. Настоящият съдебен състав намира, че това не са действия по изпълнение на невлязлата в сила ПАМ. Със заповед рег. № 4536РАМ-17/02.02.2023г. на началника на ГПУ-Свиленград, издадена на основание чл. 42з, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 4 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), на турския гражданин е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – „Забрана за влизане на чужденец в Република България“ за срок от три години, считано от 02.02.2023г. до 01.02.2026г. Обстоятелството, че заповедта за налагане на ПАМ спрямо Й. Балтач е отразена в информационните масиви на МВР, не е действие по изпълнение на акта. Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗЧРБ с цел изпълнение на законово установените функции на службите за административен контрол на чужденците към Министерството на вътрешните работи се обработват данни, включително относно наложените административни наказания и мерки за административна принуда на чужденци /чл. 54, ал. 2, т. 5 ЗЧРБ/. Според чл. 54, ал. 4 ЗЧРБ службите за административен контрол на чужденците към МВР обработват различни данни, сред които и тези по т. 21 – наложени мерки за административна принуда, каквато безспорно е и наложената със заповед рег. № 4536РАМ-17/02.02.2023г. на началника на ГПУ-Свиленград. Тази дейност на компетентните органи по чл. 54 ЗЧРБ е различна от налагането на принудителни административни мерки по чл. 44 ЗЧРБ и от действията по изпълнението на тези заповеди. Вписването и поддържането в АИС на МВР на данни за наложени мерки за административна принуда не е действие по изпълнението на тези мерки. С оглед на горното обжалваното определение като неправилно следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, при което решаващият състав да даде точна правна квалификация на оспорените с жалбата фактически действия по въвеждане и поддържане на данни в Автоматизираната информационна система на МВР /АИС-МВР/, едва след което да се произнесе по допустимостта и евентуално основателността на жалбата, като с оглед изхода на спора се произнесе и по претенцията за присъждане на разноски за настоящото производство пред ВАС на основание чл. 236 АПК вр. чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,