Определение № 29 от 18.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 998/2009 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “М” А. чрез а. В. М. срещу решение от 08.06.2009 г. на Софийски градски съд /СГС/, ІІ Б въззивен състав по гр.д. № 217/2008 г., с което е оставено в сила отхвърлително решение на Софийски районен съд /СРС/ по искове на настоящия касатор по чл.407 ал.1 ТЗ /отм./ за сумата 875.20 лв. и по чл.86 ЗЗД за сумата 237.03 лв. мораторна лихва. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване се визира хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Ответникът по жалбата – ЗК „Български имоти” не взима становище. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, но срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради следните съображения: Спорът е по предявени обективно съединени искове, всеки от които е с цена под 1000 лв. –по чл. 407 ал.1 ТЗ /отм./ - 875.20 лв. и мораторна лихва по чл.86 ЗЗД - 237.03 лв. Щом това е така обжалваемият интерес по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК за всеки от съединените искове е под 1000 лв. и постановеното въззивно решение по тях не подлежи на касационно обжалване. Съединяването на исковете не е основание за допускане на касационно обжалване. Ето защо касационната жалба на „М” А. срещу решение от 08.06.2009 г. на Софийски градски съд следва да се остави без разглеждане и се прекрати производството по делото пред ВКС. Мотивиран от горното, съдът: