Определение № 325 от 26.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4885/2015 г.

Постъпили са молби от М. Я. И. с вх.№ 5956/8.06.16г. и от Й. Я. Я. с вх.№ 7302/18.07.16г.,с които се иска да бъде отменено определение № 186 от 10.06.16г.,постановено по гр.дело № 4885/15г.на ВКС,ІV г.о.за осъждането им да заплатят държавна такса в качеството им на наследници по закон на починалия ответник Я. К. Я.,поради това,че са се отказали от наследството му. С посоченото определение настоящият съдебен състав е приел,че ищците по делото са освободени от заплащане на държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК,а с решението на ВКС по цитираното дело частично са уважени претенциите им,поради което е счел, че на основание чл.78 ал.6 ГПК следва да осъди наследниците на починалия ответник по делото Я. К. Я.,действащ в качеството му на [фирма],а именно Й. Я. Я. и М. Я. И. да заплатят сумата 4280 лв, представляваща държавна такса за трите инстанции по сметка на Върховния касационен съд. Постъпил е отговор от адв.С. Б.- пълномощник на ищците по делото,който поддържа,че наследниците на ответника Я. Я. са осъществила фактическо приемане на наследството му,като са осребрили част от движимото имущество на починалия и на неговата фирма,както и ползват чрез отдаване под наем апартамент в[жк],който е бил в режим на СИО. Молбите са основателни.Съдът в настоящия състав е допуснал пропуск,като се е произнесъл относно държавната такса, преди да изтече срока за депозиране на становище от заинтересованите лица.От приложените съдебни удостоверения ,издадени от СРС на 3.06.16г. и на 15.12.15г. е видно,че Й. Я. и М. И. са се отказали от наследството на починалия Я. К. Я. и съответно отказите им са вписани в специалната книга на СРС,т.е.нямат качеството на наследници на починалата страна и в тяхна тежест не може да се възложи заплащането на държавната такса.Тъй като атакуваното определение не слага край на делото,на основание чл.253 ГПК може да бъде отменено от съда,който го е постановил. Във връзка с възраженията на ответниците по молбата – ищци по делото следва да се отбележи,че в това производство няма процесуален способ за установяване на фактическото приемане на наследството от наследниците на починалия Я. К. Я.,а приложените писмени доказателства сочат за своевременно направен отказ от наследството му. Предвид на горното и на основание чл.253 ГПК,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.