Определение № 23 от 20.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 543/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна жалба от М. С. Ц. против определение № 13725 от 13.09.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 8225/2010 г. на С. градски съд, ІV-А въззивен състав, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение от 24.07.2009 г. по гр.д. № 8444/1995 г. на С. районен съд, 49-ти състав за отхвърляне молбата й за издаване дубликат от изпълнителен лист по същото дело. Ответникът по частната жалба Е. Д. С. оспорва допустимостта и основателността й. Частната жалба е процесуално допустима, доколкото са приложими разпоредбите на ГПК от 1952 г. /отм./, като относно триинстанционното разглеждане на молбите по чл.248 ГПК /отм./ са дадени указания в т.6 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г., ОСГК. Въззивният съд е приел, че М. С. Ц. е правоприемник на лицата, по чийто иск по чл.108 ЗС Е. Д. С. е осъдена да предаде недвижим имот, за което е издаден изпълнителен лист от 17.02.1998 г., а съответно за молителката е настъпило приемство в правата, произтичащи от изпълнителния лист по смисъла на чл.326, ал.1 ГПК /отм./. Счетено е, че молбата е неоснователна, тъй като първообразният изпълнителен лист съществува, съхранявал се е в прекратеното изпълнително производство и е приложен по настоящото дело в оригинал. Жалбоподателят се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Счита, че следва да се отговори на въпроса какъв е приложимия ред за защита на правата й, след като липсва техническа възможност да ползва изпълнителния лист, който е послужил за образуване на изпълнително производство, което е прекратено по силата на закона, поради неизвършване на изпълнителни действия за период над две години и след като няма възможност да предяви нов ревандикационен иск. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е приложимо когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В случая нормата на чл.248, ал.1 ГПК /отм./ ясно и недвусмислено въвежда като условие за издаване на дубликат на изпълнителен лист изискването оригиналният документ да е изгубен или унищожен, а съответно липсва непълнота или неяснота на нормативната уредба, която да обуславя допускане на касационното обжалване, а и поставеният въпрос е неотносим към предпоставките за уважаване на молба по чл.248 ГПК /отм./. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение