Решение № 14432 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8098/2019 г.

Решение № 14432 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8098/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите, чрез процесуалния му представител юрк. Р. Христова срещу решение № 5045/4.04.2019 г. постановено по административно дело № 4760/2018 г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/, Седмо отделение. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Сочи, че оспореният пред тричленния състав акт, е издаден на основание чл. 156, ал. 1 АПК. Оттеглянето не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност и само по себе си не представлява индивидуален административен акт, поради което е следвало жалбата да се остави без разглеждане, на основание чл. 159, т. 1 АПК. Счита, че като не е направил това съдът, е постановил недопустимо решение. Излага подробни съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на съда, че не са налице визираните от органа предпоставки на чл. 156, ал. 1 от АПК, тъй като не е образувано производство, не е поискано съгласие на третите лица, за които оттегления акт е създал права. Счита, че доколкото административният орган има процесуалната възможност по всяко време да оттегли издадения административен акт, то не е необходимо към момента на оттеглянето да е налице образувано съдебно производство. Оспорва се и изводът на съда, че за оттеглянето на заповедта, е било необходимо съгласието на Б. Йонова и В. Топалов. Твърди, че тези лица не биха могли да имат качеството на ответници в съдебното производство, а евентуално на заинтересовани страни. Счита, че разпоредбата на чл. 156, ал. 1 АПК не изисква съгласието на заинтересованите страни. Твърди, че жалбоподателите не са навели доказателства, че отговарят на изискванията за заинтересовани лица. Не са доказали и как с оттеглянето на акта са застрашени техни права и свободи. Твърди, че тричленният състав не е уважил доказателствените му искания, с което е ограничил правото на защита. Счита, че решението не съдържа изискуемите от закона мотиви. Съдът необосновано е приел, че решение № 5/15.01.2018 г. на министъра на околната среда и водите, е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като твърди, че такива не са допуснати. Излага съображения, че не е уважено направеното възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения. Иска оспорваното решение да бъде обезсилено, алтернативно да се отмени. Иска да се отмени решението и в частта за разноските, като неоснователни, в условията на евентуалност прекомерни. Претендира разноски по представен списък с разноски. Съображения за уважаване на жалбата са изложени и в писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения заплатени от ответниците по касация. Ответникът по касационната жалба – В. Топалов, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Иска решението да се остави в сила. Претендира разноски по представен списък с разноски. Съображения за отхвърляне на жалбата са изложени и в писмени бележки. Ответникът по касационната жалба – Б. Йонова, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Иска касационната жалба да се отхвърли, а оспореното решение да се остави в сила. Претендира разноски по представен списък с разноски. По делото е постъпила частна жалба от министъра на околната среда и водите, чрез пълномощника му юрк. Р. Христова срещу определение № 8466/5.06.2019 г. постановено по административно дело № 4760/2018 г. по описа на ВАС, Седмо отделение. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на съда, че претендираните разноски са доказани по размер с представените по делото договори за правна защита и съдействие и същите са заплатени изцяло и в брой от всеки от жалбоподателите. Твърди, че е направил своевременно възражение за прекомерност, а фактическата и правна сложност на делото не обуславяла по-висок размер на адвокатското възнаграждение. Иска определението да се отмени и да се постанови ново, с което присъдените разноски да се намалят до минимално определения размер в съответствие с чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Ответникът по частната жалба - В. Топалов, чрез процесуалния си представител я оспорва по съображения изложени в писмен отговор. Иска жалбата да се остави без уважение, а оспорваното определение да се остави в сила. Ответникът по частната жалба – Б. Йонова, чрез процесуалния си представител я оспорва по съображения изложени в писмен отговор. Иска частната жалба да се остави без уважение и оспорваното определение да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав, след като се запозна с обжалваните съдебни актове, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: По касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 5045/4.04.2019 г. постановено по административно дело № 4760/2018 г. по описа на ВАС, Седмо отделение е отменено решение № 5 от 15.01.2018 г. на министъра на околната среда и водите и Министерството на околната среда и водите /МОСВ/, е осъдено да заплати разноски на Б. Йонова в размер на 1010, 00 (хиляда и десет) лева и на В. Топалов в размер на 1210, 00 (хиляда двеста и десет) лева. С решение № 5 от 15.01.2018 г. на министъра на околната среда и водите, на основание чл. 156, ал. 1 АПК, е оттеглена заповед № РД-782/24.11.2017 г. на министъра на околната среда и водите, с която територията на Природен парк "Витоша" е намалена с общо 10, 39 дка, съставляващи площта на поземлени имоти с планоснимачни № 68134/2095.640 и 68134.2095.391 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град София. Въз основа на събраните по делото доказателства от фактическата страна, съдът е установил, че с решение № 9236 от 27.07.2016 г. по адм. дело № 8972/2014 г. по описа на ВАС, тричленен състав на ВАС е отменил решение № 19/31.03.2013 г. на министъра на околната среда и водите в частта, с която е отхвърлено предложението за намаляване на територията на Природен парк "Витоша" с площта на имот с идентификатор 68134.2095.640, собственост на Б. Йонова и имот с идентификатор 68134.2096.391, собственост на В. Топалов. В тази част съдебният акт е оставен в сила с решение № 4144 от 4.04.2017 г. по адм. дело № 12973/2017 г. на петчленен състав на ВАС. Преписката е изпратена на министъра на околната среда и водите за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, като на органа е определен шестмесечен срок. Установено е, че в мотивите на влязлото в сила решение съдът е приел, че имотите на двамата жалбоподатели не отговарят на характеристиката на защитена територия, тъй като представляват деградирал фрагмент, без типичен растителен видов състав и структура, с наличие на екзоти и инвазивни видове, функционално и пространствено са откъснати от територията на парка посредством урбанизирана територия – 20 м. широко шосе. Имотите не са продължение на естествена екосистема. Придобили са градоустройствен статут през 1959 г. и представляват урбанизирана територия. В този смисъл е било направено и предложение от нарочна комисия за изключване на имотите от обхвата на природния парк. Установено е още, че в изпълнение на съдебното решение, със заповед № РД-782/24.11.2017 г. министърът на околната среда и водите, на основание чл. 38, ал. 5, чл. 42, ал. 5, във връзка е чл. 42, aл. 1, чл. 41, т. 3 и чл. 42, ал. 5 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ и проведена от МОСВ процедура по глава трета от ЗЗТ за намаляване и увеличаване на площта на Природен парк "Витоша", е намалил с 10, 390 дка площта на Природен парк "Витоша" - за имоти с идентификатор 68134.2095.640, собственост на Б. Йонова и имот с идентификатор 68134.2096.391, собственост на В. Топалов. Тази заповед е оспорена от Сдружение "Коалиция Природа България", като жалбата е подадена чрез административния орган на 15.01.2018 г. На същата дата министърът на околната среда и водите е издал оспореното решение № 5/15.01.2018 г. С оглед установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приел, че е сезиран с жалба от лица, които имат правен интерес от оспорване на решението. В тази връзка е посочил, че за жалбоподателите е налице личен пряк правен интерес, тъй като с търсената отмяна на оспорения административен акт ще бъде предотвратено настъпването на неблагоприятни правни последици в правната им сфера, лицата защитават свои субективни права и законни интереси, а административният акт изменя и ограничава техни права. Приел е, че оспореното решение е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с чл. 59, ал. 2 АПК. Посочил е, че при проверка законосъобразността на акта, съдът е правно обвързан от правното основание, посочено в акта. Министърът на околната среда и водите е издал акта на основание чл. 156, ал. 1 АПК. Приел е, че в случая не са налице визираните от органа предпоставки на чл. 156, ал. 1 АПК, тъй като не е образувано съдебно производство; не е поискано съгласието на третите лица, за които оттегленият акт е създал права - на жалбоподателите Б. Йонова и В. Топалов. Предвид това съдът е приел, че оспореното решение е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Решението е правилно. Неоснователно касационният жалбоподател твърди, че решението е недопустимо. Процесното решение на министъра на околната среда и водите е издадено на основание чл. 156, ал. 1 АПК, съгласно който, в редакцията му към датата на постановяване на решението, при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал. Вярно е, че оттеглянето на акта по реда на чл. 156, ал. 1 АПК е процесуално действие обратно на издаването му, обективиращо воля за прекратяване на права и задължения, които административният орган е разпоредил с акта и по принцип, в общия случай, не подлежи на съдебен контрол. В случая обаче, административният орган е оттеглил акта си след подаване на жалба до него, но преди образуване на съдебно производство по така подадената жалба. С оттеглянето на акта, веднага след подаването на жалбата и преди изпращането и в съда, органът е упражнил правомощие чл. 91, ал. 1 АПК. Правилен се явява извода на съда, че в случая актът, който обективира оттеглянето, е индивидуален административен акт. Легално определение на понятието индивидуален административен акт се съдържа в разпоредбата на чл. 21 АПК. Чл. 21, ал. 1 АПК определя основната характеристика на индивидуалния административен акт – с него се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Отменената с оспореното решение заповед № РД-782/24.11.2017 г. на министъра на околната среда и водите, е създала права за адресатите й - Б. Йонова и В. Топалов изваждайки имотите им от територията на Природен парк "Витоша", което е желаният от тях резултат, заради който са обжалвани решение № 19/31.03.2013 г. на министъра на околната среда и водите. Безспорно решение № 5/15.05.2018 г. засяга неблагоприятно правната им сфера. Правилен се явява изводът на съда, че решението е индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. В тази връзка следва да се подчертае, че АПК предвижда възможност за защита на лицата, за които оттегленият от административния орган акт е благоприятен. Така в изрично в чл. 91, ал. 2, изр. първо АПК е посочено, че новият акт подлежи на оспорване по реда на този кодекс. При оттегляне на акта по реда на чл. 156 АПК лицата, за които актът е благоприятен ще имат възможност да защитят правата си оспорвайки съдебното определение за прекратяване на делото поради оттегляне на административния акт. В съдебното производство по обжалване ще се провери дали са налице предпоставките на чл. 156 АПК. В случая оттегляйки акта, след подадена жалба, но преди образуване на съдебното производство, позовавайки се на чл. 156, ал. 1 АПК, органът е лишил лицата, за които актът е благоприятен, да упражнят правото си на защита срещу оттеглянето. Лишавайки страните от тази им възможност, органът е нарушил техните права, поради което за тях е налице пряк и непосредствен правен интерес от оспорването. Съдебното решение не е недопустимо, тъй като съдът е разгледал жалба срещу подлежащ на оспорване административен акт, подадена от лица с пряк и непосредствен правен интерес от оспорването. Правилни са изводите на съда, че решение № 5/15.01.2018 г. на министъра на околната среда и водите е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Правилно съдът е посочил, че при проверка законосъобразността на административния акт съдът е обвързан от правното основание посочено в акта. В случая то е чл. 156, ал. 1 АПК. Оттеглянето на акт на основание чл. 156, ал. 1 АПК може да бъде извършено по всяко време на висящо дело и по повод и във връзка с него. Предпоставките за оттегляне на акта на това правно основание са: 1. Образувано дело (а не само подадена жалба, в който случай следва да се упражни правомощието по чл. 91, ал. 1 АПК) по подадена жалба срещу административния акт; 2. Съгласие на останалите ответници с оттеглянето. Под "останалите ответници" съдебната практика приема, че се имат предвид лицата, за които актът е благоприятен – виж Определение № 3718 от 31.03.2008 г. на ВАС по адм. д. № 3241/2008 г., Решение № 7836 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14920/2012 г., Определение № 1673 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11819/2010 г., 5-членен с-в, Определение № 7078 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6415/2016 г. Лица, за които актът е благоприятен са тези, за които оттегленият акт е създал права или е отменил техни задължения, т. е. заинтересованите страни. Аргумент в подкрепа на становището, че за оттеглянето на акта е необходимо съгласието на лицата, за които актът е благоприятен, е направеното изменение на чл. 156, ал. 1 АПК - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., съгласно което се изиска и съгласието на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че жалбоподателите (ответници по касация) не били доказали качеството си на заинтересовани страни. Не са могли да докажат това си качество, т. е. не са конституирани като такива, защото оттеглянето е направено преди образуване на делото и конструирането на страните по него. Следва да се отбележи, че органът дори не е уведомил Йонова и Топалов за издаденото решение № 5/15.01.2018 г., въпреки че то пряко ги засяга, защото са адресати на отменения административен акт. От незаконосъобразното си поведение органът не може да черпи права. В случая липсват и двете предпоставки на чл. 156, ал. 1 АПК: лицата, за които решение № 5/15.01.2018 г. на министъра на околната среда и водите, е благоприятно, не са дали съгласието си за оттеглянето. Оттеглянето е направено преди образуване на делото. Правилно с оспореното решение на тричленния състав на ВАС административният акт е отменен. Съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е оставил без уважение искането на ответника (настоящ касатор) за прилагане на административно дело № 8972/2014 г. по описа на ВАС, ведно с адм. дело № 12973/2016 г. по описа на ВАС. Решението по делото, чието прилагане първоначално е поискано, поради съдържащата се в него административна преписка – 2465/2018 г., е приложено по делото. С оглед заявените за установяване факти и обстоятелства с доказателственото искане за прилагане на административно дело № 8972/2014 г. по описа на ВАС, ведно с адм. дело № 12973/2016 г. по описа на ВАС, правилно съдът е приел, че същите не са преюдициални за правилното решаване на спора по дело № 4760/2018 г. по описа на ВАС. Влязлото в сила решение по адм. дело № 8972/2014 г. по описа на ВАС е приложено към преписката. Неоснователно е твърдението, че оспореното решение не съдържа мотиви, както и че същото е необосновано. В съдебното решение са посочени становищата на страните, установените факти по делото и правните изводи на съда, каквото изискване въвежда чл. 172а, ал. 2 АПК. Съдът, с оглед установените факти по делото е изложил съображения, защо не са налице предпоставките на чл. 156, ал. 1 АПК – правното основание посочено от ответника за издаване на оспорения административен акт. Съображенията са ясни, конкретни и разбираеми. Същите обективират волята на съда, който не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, в насоките, които не са установени от закона. Изводите на съда се подкрепят от събраните по делото доказателства. С оглед проведеното производство по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК наведените в касационната жалба съображения относно присъдените с решението разноски не следва да се обсъждат. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По частната жалба. С определение № 8466/5.06.2019 г. постановено по административно дело № 4760/2018 г. по описа на ВАС, Седмо отделение съдът е отхвърлил искането на министъра на околната среда и водите за допълване на решение № 5045 от 4.04.2019 г. по адм. дело № 4760/2018 г. на тричленен състав на ВАС. За да постанови този резултат, съдът е посочил, че претендираните разноски са доказани по размер с представените по делото договори за правна защита и съдействие и същите са заплатени изцяло и в брой от всеки от жалбоподателите. Приел е за неоснователно направеното от пълномощника на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК, като е съобразил характера на производството и процесуалната активност на жалбоподателите. Изложил е съображения относно правното значение на искането за изменение на решението в частта за присъдените разноски и на възражението за прекомерност. Посочил е, че в конкретния случай освен изложените в решението мотиви за приемане за неоснователно на възражението за прекомерност, съдът е съобразил специфичния предмет на спора, извършения фактически и правен анализ на многобройните доказателства с проследяване на правната история на казуса. Посочил е, че размерът на претендираните/присъдени разноски е около два пъти минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, който не е намерил за прекомерен. Определението е правилно. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че предвид специфичния предмет на спора, извършения фактически и правен анализ на доказателствата с проследяване на правната история на казуса, договорените между всеки от жалбоподателите и процесуалните им представители адвокатски възнаграждения, не са прекомерни. Съдът е изпълнил задължението си да мотивира защо е приел, че разноските не са прекомерни – както с решението, чието изменение е поискано по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, така и с определението, предмет на частната жалба. Казусът, с който е сезиран съда, е специфичен, липсва утвърдена съдебна практика по поставените въпроси, изисква се преценка на много факти и обстоятелства, за да се преценят относимите такива към спора. Процесуалните представители на жалбоподателите в първоинстанционното производство са положили необходимите усилия за изясняване на всички спорни въпроси. С решението, чието изменение се е искало по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК съдът е присъдил разноски в размер на 1010 лв. в полза на Б. Йонова, като заплатеният от нея адвокатски хонорар е 1000 лв. и 1210 лв. в полза на В. Топалов, като заплатеният от него адвокатски хонорар е 1200 лв., при минимален размер на адвокатското възнаграждение по административни дела без определен материален интерес 500 лв. – чл. 8, ал. 3 от Наредбата. С оглед изложеното определението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответниците по касация за присъждане на разноски е основателна и следва да се уважи, предвид чл. 143, ал. 1 АПК вр. чл. 228 АПК в доказан по делото размер – 1000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат за Б. Йонова и 1000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат за В. Топалов, видно от приложените съответно на лист 48 и 50 от досието на делото договори за правна защита и съдействие. С оглед фактическата и правна сложност на спора, която съответства на тази на първоинстанционното дело, обема на извършените процесуални действия от процесуалните представители на ответниците по касация – защита и съдействие срещу подадената касационна и частна жалба, размерът на договорените адвокатски възнаграждения за производството пред касационната инстанция, не са прекомерни.